Глобалният икономически растеж се забавя рязко на фона на повишена инфлация, по-високи лихвени проценти, намалени инвестиции и проблеми, причинени от нахлуването на Русия в Украйна, сочи последният доклад на Световната банка за глобалните икономически перспективи.
Като се имат предвид крехките икономически условия, всяко ново неблагоприятно развитие – като по-висока от очакваната инфлация, рязко повишаване на лихвените проценти за нейното овладяване, възобновяване на пандемията от COVID-19 или ескалиране на геополитическото напрежение – може да тласне световната икономика към рецесия. А това ще бъде първата рецесия от повече от 80 години насам, която настъпва в рамките на едно и също десетилетие след последната такава.
Прогнозира се глобалната икономика да нарасне с 1,7% през 2023 г. и 2,7% през 2024 г. Рязкото забавяне на растежа се очаква да бъде широко разпространено, като прогнозите за 2023 г. са ревизирани надолу за 95% от развитите икономики и близо 70% от нововъзникващите пазари и развиващите се икономики.
През следващите две години ръстът на доходите на глава от населението в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики се прогнозира да достигне средно 2,8% - цял процентен пункт по-ниско от средните нива за периода 2010-2019 г. В Африка на юг от Сахара, където живеят около 60% от крайно бедните в света, растежът на доходите на глава от населението през 2023-24 г. се очаква да бъде средно само 1,2%, темп, който може да доведе до повишаване, а не до спад на нивата на бедност.
„Кризата, пред която е изправено развитието, се засилва с влошаването на перспективите за глобален растеж“, каза президентът на Групата на Световната банка Дейвид Малпас. „Нововъзникващите и развиващите се икономики са изправени пред многогодишен период на бавен растеж, воден от тежко дългово бреме и слаби инвестиции, тъй като глобалният капитал се поглъща от развитите икономики, изправени пред изключително високи нива на държавен дълг и нарастващи лихвени проценти. Слабостта в растежа и бизнес инвестициите ще усложни още повече възможността за положителни промени в образованието, здравеопазването, бедността и инфраструктурата, особено на фона на нарастващите заплахи от изменението на климата.“
Предвижда се растежът в напредналите икономики да се забави от 2,5% през 2022 г. до 0,5% през 2023 г. През последните две десетилетия забавяне от този мащаб предвещаваше глобална рецесия. В Съединените щати се прогнозира растежът да падне до 0,5% през 2023 г. - 1,9 процентни пункта под предишните прогнози и най-слабото представяне извън официалните рецесии от 1970 г. насам. През 2023 г. растежът в еврозоната се очаква да бъде нула процента - низходяща ревизия на 1,9 процентни пункта. В Китай се прогнозира растеж от 4,3% през 2023 г. - 0,9 процентни пункта под предишните прогнози.
С изключение на Китай, растежът на нововъзникващите пазари и развиващите се икономики се очаква да се забави от 3,8% през 2022 г. до 2,7% през 2023 г., отразявайки значително по-слабото външно търсене, съчетано с висока инфлация, обезценяване на валутата, по-строги условия на финансиране и други вътрешни проблеми.
До края на 2024 г. нивата на БВП в нововъзникващите и развиващите се икономики ще бъдат приблизително с 6% под нивата, очаквани преди пандемията. Въпреки че се очаква глобалната инфлация да се успокои, тя ще остане над нивата отпреди пандемията.
Докладът предлага първата цялостна оценка на средносрочните перспективи за растеж на инвестициите в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики. През периода 2022-2024 г. брутните инвестиции в тези икономики вероятно ще нараснат средно с около 3,5% - по-малко от половината от темпа, който преобладаваше през предходните две десетилетия. Докладът излага набор от опции за политиците за ускоряване на растежа на инвестициите.
„Слабите инвестиции пораждат сериозна загриженост, защото са свързани със слаба производителност и търговия и влошават цялостните икономически перспективи. Без силен и устойчив растеж на инвестициите е просто невъзможно да се постигне значим напредък в постигането на по-широки цели за развитие и справяне с климатичните промени“, каза Айхан Косе, директор на групата за икономически прогнози на Световната банка. „Националните политики за стимулиране на растежа на инвестициите трябва да бъдат съобразени с обстоятелствата в страната, но те винаги трябва да залагат на установяването на стабилни рамки на фискалната и паричната политика и предприемането на цялостни реформи в инвестиционния климат.“
Докладът също така хвърля светлина върху дилемата на 37 малки държави - страни с население от 1,5 милиона или по-малко. Тези страни претърпяха по-рязка рецесия от COVID-19 и много по-слабо възстановяване от други икономики, отчасти поради срива в туризма. През 2020 г. икономическото производство в малките държави е спаднало с повече от 11% — седем пъти повече от спада в други нововъзникващи и развиващи се икономики. Докладът установява, че малките държави често изпитват загуби, свързани с бедствия, които са средно около 5% от БВП на година. Това създава сериозни пречки пред икономическото им развитие.
Създателите на политики в малките държави може да подобрят перспективите за дългосрочен растеж чрез укрепване на устойчивостта спрямо изменението на климата, насърчаване на ефективната икономическа диверсификация и подобряване на ефективността на правителството. Докладът призовава глобалната общност да подпомогне малките държави, като поддържа потока от официална помощ в подкрепа на адаптирането им към изменението на климата и подпомага възстановяването на устойчиви нива на задлъжнялост.
Пълният доклад Global Economic Prospects е публичен от 10 януари 2023.
