Хенри Кисинджър и Ле Дък Тхо (1973)

Двамата получават наградата за Парижкото мирно споразумение, което слага край на войната във Виетнам. По-рано през годината обаче стават известни обстоятелствата около секретната бомбардировка срещу Камбоджа, която убива хиляди невинни хора. Начело стои именно Кисинджър. Ле Дък Тхо е лидер на Комунистическата партия във Виетнам и отказва да приеме наградата.

Ясер Арафат, Шимон Перез и Ицхак Рабин (1994)

Тримата получават Нобеловата награда за мир за усилията си по установяването на мир в Близкия изток. Бъдещето обаче показва, колко зле е предвидила ситуацията комисията в Осло по това време.

Кофи Анан и ООН (2001)

И ако за ООН трудно може да се спори, то Кофи Анан беше дискредитиран през 2004 г., когато започна разследване срещу него за злоупотреба с програмата за Ирак „Петрол срещу храни“. Това е доста иронично, имайки предвид, че Анан получава награда си именно заради усилията „за по-мирен и по-добре организиран свят“.

Вангари Маатаи (2004)

Маатаи е дългогодишна политическа активистка от Кения, която се бори за защитата на основните права в страната, както и в цяла източна Африка. Въпреки това възгледите й относно произходът на ХИВ са доста интересни: Тя се усъмнява в това, че вирусът идва от Африка, твърдейки че е създаден в лаборатория от бялата раса, за да бъде насочен срещу чернокожите.

Барак Обама (2009)

Самият американски президент признава, че не заслужава наградата. Може би това е поредната година, в която комитетът е трябвало да не избере победил.