Най-често срещаната форма на условни задължения в страните от ЕС са държавните гаранции върху задължения, а понякога и върху активи на трети страни. През 2020 г. и 2021 г. държавните гаранции, предоставени в ЕС, се увеличиха значително след началото на пандемията от COVID-19. През 2022 г. нивото на държавните гаранции беше допълнително повлияно от последвалата енергийна криза след руската агресия срещу Украйна.

През 2022 г. най-високият общ процент на държавни гаранции е регистриран във Финландия (19,1% от БВП), Италия (16,3%), Германия (15,5%), Австрия (15,2%) и Франция (13,5%). В долния край на скалата нива под 1% от БВП са регистрирани в Ирландия, България, Чехия и Словакия. Това сочат данни за условните задължения и необслужваните кредити, публикувани днес от Евростат.  

В повечето страни от ЕС централното правителство е преобладаващият гарант. Забележително ниво на гаранции от страна на местните власти може да се види във Финландия, Дания, Швеция и Франция. В няколко държави голяма част от гаранциите се предоставят на финансови институции – особено във Финландия, Гърция, Франция, Люксембург, Белгия и Унгария – често предоставени в контекста на кризата с COVID-19 или финансовата криза от 2008-09 г. Значителна част от гаранциите, предоставени по време на кризата с COVID-19 бяха под формата на стандартизирани гаранционни програми, т.е. голям брой подобни и относително малки по размер гаранции, като например гаранции за заеми за малки и средни предприятия.

Нивото на задълженията на публичните корпорации, класифицирани извън държавното управление, през 2022 г. варираше в широки граници в страните от Европейския съюз. Значителни суми задължения са регистрирани в Гърция (144,1% от БВП), пред Холандия (93,5%), Германия (88,4%), Люксембург (72,0%) и Франция (67,5%).

За разлика от тях суми от по-малко от 10% от БВП в пасивите на публичните корпорации са регистрирани в Испания (4,2%), Словакия (4,9%), Румъния (7,6%) и Кипър (8,8%).

Основната причина за високото ниво на задължения в някои страни от ЕС е, че данните включват задължения на публични банки, контролирани от правителството. Повечето от тези пасиви се състоят от депозити, държани от домакинства или други частни или публични субекти. Като цяло финансовите институции имат много по-големи суми на дългови задължения в сравнение с нефинансовите предприятия. В същото време тези институции разполагат и със значително количество финансови активи, които не са включени в това събиране на данни.

През 2022 г. Кипър остава страната с най-висок обем необслужвани заеми (активи) на държавното управление - 15,4% от БВП, следван от Хърватия и Португалия, и двете с дял от 1,0%. Португалия и Словакия с най-големи задължения, свързани със задбалансови публично-частни партньорства (ПЧП).

През 2022 г. задълженията, свързани със задбалансови публично-частни партньорства (ПЧП), дългосрочни договори за строителство, при които активите се записват извън държавните сметки, са били под 2% от БВП във всички държави от ЕС. Девет страни от ЕС нямаха такива задължения. Португалия има най-висок дял (1,7% от БВП), следвана от Словакия (1,3%) и Унгария (0,7%). Тези ПЧП задължения се дължат предимно на проекти за магистрали.