Авансовите вноски за корпоративния данък са месечни и тримесечни. Правилото, регламентирано с чл.56, ал.1 от ЗКПО е, че данъчно задължените лица правят месечни авансови вноски, но за определени специфични случаи законът предвижда извършване на авансови тримесечни вноски.

Месечни авансови вноски - извършват се данъчно задължени лица, формирали данъчна печалба за предходната година.

Тримесечни авансови вноски – извършват се данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски.

Срокове за внасяне:

• месечни авансови вноски - до 15-о число на текущия месец;
• тримесечни авансови вноски - до 15-о число на месеца, следващ тримесечието като за четвърто тримесечие не се прави авансова вноска.

Деклариране

Декларацията се подава само за намаляване на авансовите вноски съгласно чл.88, ал.1 от ЗКПО.

Срокове за деклариране:

За подаване на декларацията за намаляване на авансовите вноски няма изрично определен срок, но намалението на вноските може да се ползва едва след нейното подаване.

Декларацията се подава:

В офиса на Националната агенция за приходите по регистрация по пощата с обратна разписка чрез интернет (когато бъде осигурена тази услуга).

Данъкът се внася:

• по банков път

По сметки към републиканския бюджет за ТД на НАП по регистрация.

Плащането може да стане от всяка банка с попълване на платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета.

• чрез Интернет

Плащането по интернет изисква дебитна карта и регистрация в интернет-страниците на E-pay и на НАП.

• с пощенски запис за данъчно плащане.

Съгласно чл.9 от ЗКПО за невнесените в срок авансовите вноски се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци такси и други подобни държавни вземания.

Санкции

Съгласно чл. 261, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно (§ 1, т. 44 от ДР на ЗКПО) нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв. (чл.261, ал.2 от ЗКПО).

На основание чл.262 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде приложение към годишната данъчна декларация или посочи неверни данни или обстоятелства в него, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв.

Според разпоредбата на чл.263 от ЗКПО данъчно задължено лице, което отчете стопанска операция в нарушение на счетоводната си политика и това води до неправилно определяне на счетоводния му финансов резултат, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. за всяко нарушение. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв. за всяко нарушение.

Данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 92, ал. 3 или 4, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - в размер от 1500 до 5000 лв. за всяко неизпълнено задължение (чл.276 от ЗКПО).

Съгласно чл.278 от ЗКПО актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.