Предстоящата актуализация на бюджета предизвика ожесточени спорове и се превърна в новия рубикон за обществото. Политиците вътре и извън парламента, обяснимо, са разделени в мненията си. За първи път обаче наблюдаваме подобен сблъсък на аргументи и контрааргументи при икономическите анализатори и представителите на бизнеса в споровете за и против обновяването на основния финансов закон.

Едните са на мнение, че актуализация е наложителна заради нереалистичност на бюджета, огромните задължения към бизнеса и нуждата от стимулиране на потреблението чрез повишаване на доходите. Другите представят предложената мярка като екстремно решение, чиято цел е да бъдат източени държавни средства от новите управляващи. По тяхно мнение „дупката“ в публичните финанси не е толкова голяма и има достатъчно буфери, които да гарантират стабилността.

Бюджетният ход на Орешарски

Идеята на правителството, представена от премиера Пламен Орешарски, е да вземе заем до 1 млрд. лв. чрез емитиране на дълг.

Според анализите на финансовото министерство неизпълнението при данъчните и неданъчните приходи е 207,4 млн. лв.

За преодоляване на натиска върху разходите, заради просрочените задължения, както и за осигуряване на допълнителен ресурс в резерва за непредвидени разходи, се предвиждат разходи за разплащане на задължения към бизнеса и разходи за подкрепа на гражданите за 286 млн. лева.

От тези средства разплащанията към бизнеса ще бъдат 160,4 млн. лв., като те са главно за погасяване на просрочени задължения на държавата към бизнеса. Просрочията са натрупани основно от Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и Министерство на правосъдието.

Други 40 млн. лв. ще отидат за обезпечаване на социалните плащания за най-уязвимите групи като средствата отиват основно за изплащане на интеграционни добавки на хората с увреждания. За насърчаване на социалната ангажираност на работодателите утвърдената обща годишна квота за ваучери се увеличава с 40 млн. лв. Още 85,6 млн. лв. ще отидат за облекчаване на тежестта върху потребителите на електроенергия от развитието на възобновяемите енергийни източници.

Къде е уловката

Притесненията идват главно от очакването, че средствата ще бъдат похарчени неефективно. Някои анализатори дори не крият подозренията си, че целта на заема е част от средствата да бъдат насочени към партийни каси и обръчи от приближени до БСП и ДПС фирми.

Основание за скептицизъм са също противоречивите обяснения на управляващите по въпроса за какво точно са нужни парите и при какви условия ще бъде емитиран този дълг. Няма яснота нито колко точно колко ще бъде заемът, при какъв лихвен процент ще бъде пусната емисията. Не е известно дали изобщо е проучен интересът на инвеститорите в дългови книжа. Именно по този повод депутатът от ГЕРБ и бивш заместник на Симеон Дянков Владислав Горанов обяви, че интересът на вътрешния дългов пазар е минимален и показател за това е провалът на аукциона в понеделник на 10.5 годишните ДЦК. 10-годишната бенчмаркова позиция е записана едва 1,1 пъти, това е сигнал че следва увеличаването на цената на дълга, повишаването на лихвите, каментира Горанов. Според него промяната в бюджета ще падне върху плещите на домакинствата и бизнеса, които ще трябва да платят допълнително 2 милиарда и половина лева лихви за година.

Актуализация под лобистки натиск

Въпросът е доколко искаме и можем да си позволим раздуване на дефицита.

Това е конкретно решение за разплащането с няколко конкретни казуса е очевидно направено от силно политическо лоби, за да убедят министър-председателя, че трябва да се направи тази стъпка. Аз самият съм убеден, че Пламен Орешарски  не харесва актуализациите на бюджетите, особено по този спешен начин. Но все пак тук говорим за политическа коалиция и явно има други елементи, които надделяват при това решение. Това е мнението на Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в консуллтанско анализаторската група Индъстри Уоч.

Тегленото на подобен заем е силно негативен сигнал, че има някакъв проблем у нас, за неща, които бяха абсолютно управляеми и правителството можеше да се справи със ситуацията без актуализаиция. Ако правителството покаже, че при всеки натиск раздува дефицита и не държи на финансовата дициплина, то безспорно има негативна перспектива за България. „Всяка политическа нестабилност се гледа именно от гледна точка на това дали правителствата управляват със средносрочна и дългосрочна визия или ще се концентрират върху супер краткосрочни решения, без да отчитат последиците от тях”, смята още икономистът.

Буферът от 500 млн. лв., който предвижда правителството, е буфер за ликвидността. Тук трябва внимателно планиране на паричните потоци, отчитане на външната конюктура. Безспорно е, че винаги е по-добре да изглежда, че си предвидил ресурус за критични ситуациии. При предишното управление така се наложи на министър Дянков да емитира за два дни 800 млн. лв, защото земеделските производители си искаха субсидиите. Тогава това не беше най-оптималното решение. Богданов припомни, че този заем в никакъв случай няма да е краткосрочен и с него се натоварват идните поколения.

Лъчезар Богданов все пак призна, че актуализацията на бюджета е възможна и допустима процедура. Въпросът е, че тази възможност трябва да се използва, отчитайки всички рискове от това. Според него актуализацията дава възможност по-добре да управляваш бюджета, но в същото време създава усещане за несигурност за това, че не може да се вярва на декларираните намерения на българската държава.

„В този контекст актуализация на бюджета би била допустима и разбираема при два случая. Единият е ако  има някаква рязка промяна в икономическата картина, ако има някакво шоково събитие. Такова нещо наблюдавахме през 2009 г. Другият вариант е ако има  някаква значителна промяна във  фискалната политика на страната, ако  има промяна на приоритетите, което  изисква и промяна на разходите. Но това, което виждаме сега е, че нито едно от двете условия сега не е изпълнено”, обясни още икономистът.

В случая се прави актуализация заради приходи от около 207 млн. лв. Това е абсолютно минимална сума на фона на около 30 млрд лв. годишни приходи. Тази грешка се прави почти всяка година и е нормална грешка при прогнозирането на приходи. Това не значи, че всяка година трябва да се прави актуализация или веднъж на няколко месеца, добави Богданов.

Умерен оптимизъм

Ползи от актуализацията все пак може да има. Едната е свързана с ваучерите за храна и вдигането на лимита им. Това ще има някакъв положителен данъчен ефект за компаниите, смята Богданов. Отделно се дават едни 40 млн. лв. добавки за хората с увреждания. Там явно има някакъв проблем с оценката на разходите. Отделно има едни 160 млн. лв. разплащания с бизнеса, които са за няколко конкретни фирми и няколко договора. Един такъв пример е с Военна болница, които са в преразход и никога не са спазвали бюджета си. Друг пример е разплащането на разходите в МВР за гориво.

Ако кредитът наистина се използва за буфер и за разплащане с бизнеса това ще даде тласък на икономиката, което от своя страна ще създаде и нови работни места. Това е тезата, която защитава Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара (БСК).

Той припомни, че в предишния бюджет, който бе заложен от кабинета на ГЕРБ, бе предвиден нереално висок ръст на икономиката ни от 1,9%. В средата на годината ръстът е 0,4 на сто, което означава, че държавата ще има по-малко от заложените приходи.

Втората полза е, че в досегашния бюджет бе предвиден ръст на потреблението, който обаче не се състоя. Дори за шестте месеца на годината има спад потреблението и ръст в използването на публичните и държавни средства, каза Данев. В момента износът на страната ни се увеличава, което пък води до връщане на допълнително ДДС, а това влияе зле на бюджета, припомни икономистът.

Друг проблем за държавната хазна е предвиденият ръст от 3,4% на инфлацията, но досега имаме 1,1% дефлация. Комбинацията от стагнация и дефлация не води до нищо добро за икономиката, да не говорим пък за откриване на нови работни места, категорични са специалистите.

Според Данев в момента никой не може да каже какво ще се случи до края на тази неспокойна политическа година и как ще се развият събитията. Сега у нас има срив в чуждестранните инвестиции, защото няма страна, където да има протести и там да отиват инвеститорите. Тоест в тази ситуация е нормално да се търси някакъв буфер, който да посрещне плащания, защото разходите си вървят, обясни Данев.

"1 млрд. лв. не е никакъв дълг, особено при ниската задлъжнялост на страната ни“, коментира той. Единственият негатив, според него, би бил ако този един милиард се изразходва единствено за социални нужди.