Годишната инфлация у нас да следва тенденция към плавно забавяне през втората половина на годината, прогнозират от БНБ в брой 2 на тримесечното си издание "Икономически преглед“ от тази година, публикувано на интернет страницата на централната банка.
Очакваните темпове на растеж на частното потребление и на разходите за труд на единица продукция в условия на недостиг на работна сила ще продължат да са фактори с проинфлационно влияние върху крайните потребителски цени, се посочва в анализа.
В документа се отбелязва, че годишният темп на нарастване на ХИПЦ (хармонизирания индекс на потребителските цени) се забави до 2,8 процента през юни, за което допринася най-вече формирането на базов ефект от високите темпове на нарастване на потребителските цени през 2023 г. главно в групите на услугите и храните. Проинфлационни фактори, произтичащи от вътрешната макроикономическа среда, продължиха да бъдат нарастването на разходите за труд на единица продукция и запазващото се силно потребителско търсене. В резултат на това най-висок положителен принос за общата инфлация през юни имаха услугите, стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия, следвани от хранителните продукти, се отчита в анализа.
Изданието на БНБ представя информация и анализ на динамиката на потоците по платежния баланс, паричните и кредитните агрегати, връзката им с развитието на реалната икономика и влиянието им върху ценовата стабилност. Процесите и тенденциите при международната конюнктура също са обект на анализ, тъй като българската икономика е под прякото им въздействие. В този брой са използвани статистически данни и информация, публикувани до 15 юли, а описаните очаквания за икономическото развитие в България в краткосрочен план (до четвъртото тримесечие на годината) са базирани на макроикономическата прогноза на БНБ, изготвена към 26 юни, обясняват от банката.
През първото тримесечие на тази година реалният БВП на България се повиши с 0,4 процента спрямо предходното тримесечие, като на годишна база растежът на икономическата активност се ускори с 0,1 процентни пункта и възлезе на 1,9 процента, се отбелязва в документа. По елементи на разходите за крайно използване основен положителен принос за годишния растеж на реалния БВП за този период имаше вътрешното търсене, следвано от нетния износ, докато приносът на изменението на запасите беше отрицателен. Брутната добавена стойност се повиши на годишна база с 3,3 процента през първото тримесечие, което се дължеше на секторите на услугите, промишлеността и селското стопанство. Данните от националните сметки отчетоха повишение на заетостта от 0,7 процента на годишна база благодарение най-вече на сектора на услугите, а недостигът на работна сила в страната продължи да се увеличава и да оказва натиск за повишаване на заплатите в реално изражение, се посочва в анализа.
Според конструирания от БНБ композитен конюнктурен индикатор за икономическа активност, през второто тримесечие на годината верижният растеж на реалния БВП на страната се очаква да се ускори слабо, което е предпоставка да се формира сходна динамика и по отношение на годишния темп на изменение на показателя. През третото и четвъртото тримесечие на годината се предвижда реалният БВП да продължи да нараства както на верижна, така и на годишна база, подкрепян най-вече от вътрешното търсене и допусканията за подобряване на перспективите пред външното търсене на български стоки и услуги.
В документа се отчита, че през първите пет месеца на годината годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система се запази висок и в края на май възлезе на 9,3 процента, като основен и нарастващ принос за растежа продължиха да имат депозитите на домакинствата. Силното нарастване на доходите от труд и запазването на предпочитанията на домакинствата да инвестират свободните си средства предимно под формата на депозити в банковата система са основните фактори, които допринесоха за ускоряването на растежа на депозитите на домакинствата до 11,7 процента на годишна база, пише в анализа.
През периода януари - май годишният растеж на кредита за нефинансовите предприятия следваше тенденция към слабо ускоряване, за което повлия по-високият темп на нарастване на фирмения овърдрафт. Растежът на кредита за домакинствата продължи да се ускорява от края на 2023 г. и към май достигна 18,8 процента, като за възходящата динамика допринасят главно жилищните кредити и в по-ниска степен – потребителските кредити.
Основните фактори, които продължиха да подкрепят търсенето на кредити от домакинствата, са нарастващите доходи от труд и запазването на много ниски нива на лихвените проценти по жилищни кредити.
От страна на предлагането влияние оказваха високата ликвидност, стабилната капиталова позиция на банките и конкуренцията между тях, като тези фактори продължиха да ограничават ефектите от затягането на паричната политика на ЕЦБ и от повишената от БНБ ставка на задължителните минимални резерви върху лихвените проценти по кредитите за домакинствата, се посочва в анализа.
