Бизнесът предлага промяна в начина на определяне на минималните осигурителни доходи (МОД). Идеята е определянето на МОД-овете да става на базата на по-реалистични икономически модели, базирани на производителността на труда, заяви Васил Велев, председател на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по време на презентация за неформалната икономика в страната. Освен на производтелността на труда системата трябва да се базира и на диференциация на минималните осигуровки по региони. Диференциацията се налага заради различното ниво на  заплащане на труда в отделните региони на страната, обясни Велев. Според него диференциране трябва да бъде направено и спрямо големината на дружеството. Причината е, че големите компании имат много повече възможности, отколкото малките и микро предприятия, обясни Велев.

От АИКБ са направили проучване сред работодатели и работници как действат МОД-овете у нас. Според данните 63,3 % от работодателите не виждат пряка връзка между практиката за прилагане на МОД и ръста на средните работни заплати. Само 34,7 % от работодателите преценяват, че прилагането на инструмента МОД води до повишаване на работните заплати;

Увеличаването на минималните прагове вдига безработицата

Според 37,1 % от работодателите прилагането на МОД възпрепятства повишаването на работните заплати. На това мнение са над половината от работодателите във финансовия, застрахователния сектор, тези от строителството, недвижимите имоти и ремонтите на автомобили.

Над 35 % от бизнеса смята, че минималните осигуровки намаляват заетостта в бранша, в който работят.
От изследването, проведено сред 1000 работници и бизнесмени, става ясно, че една трета от бизнеса приема увеличаването на МОД-овете като фактор за повишаване на безработицата. На това мнение са и 24,6 на сто от работниците.

Освен това според 30 на сто от анкетираните прилагането на МОД-а води до намаляване на заетостта в региона.
Почти 40% от бизнеса в страната е убеден, че прилагането на минималните прагове води до повишаване на недекларираната заетост в различните региони. 29 на сто от работниците споделят същото мнение.
Именно заради прилагатнето на МОД-овете 43% от работодателите и 31% от служителите смятат, че се ограничава дейността на фирмата и се увеличва риска от фалит.

Най-малко проблеми имат фирмите в София, най-много в Северозападна България

Най-малко проблеми с прилагането на минималния осигурителен доход имат големите фирми в София и областите Пловдив, Пазарджик, Хасково, Кърджали, Сливен, Варна, Бургас и Стара Загора.
Негативно въздействие върху бизнеса обаче има прилагането на МОД-овете в Перник, Габрово, Шумен, Добрич, Силистра, Враца, Видин, Велико Търново, отчитат от АИКБ.

В същото време едва 29% от служителите във фирмите са преценили, че вдигането на МОД-овете води повишаване на работните заплати. Други 26% от анкетираните работници смятат, че повишаването на осигурителните прагове възпрепятства вдигането на заплатите.

Разходите за труд през последните години са се увеличили основно заради системата на осигуровките, категорични са близо три четвърти от работодателите у нас.
В резултат от прилагането на МОД-овете се е увеличила и практиката да се дават пари по договор плюс пари на ръка, смята всеки четвърти служител и работодател.

Бизнесът трудно се справя с вдигането на осигуровките

Бизнесът в България през последните години работи в условията на продължаваща стагнация, заяви проф. Стефан Петранов по време на представянето на анализа днес. Освен това икономиката в последната година е в дефлация, които допълнително затрудява бизнес средата, категоричен бе той.

Така в момента въпреки липсата на реално развитие на икономиката се увеличават сериозно разходите за труд. Това кара все повече предприятия да отиват в сивия сектор или да извършват неформални практики. При увеличение на разходите за труд компанията трябва или да затвори фирмата, или да съкрати хора, или да прехвърли част от плащанията си в неформалния сектор, обяснява Петранов. Експертът уточни, че в този сектор влизат плащанията на ръка и назначаването на хора на по-ниска длъжност, за да може фирмата да пести от осигуровки. Другият вариант е хората да се прехвърлят на 4-часов работен ден, а за останалите 4 часа да им се плаща неофициално.

Именно заради натрупаните проблеми, разликите в районите на страната, както и в големината на дружеството от АИКБ предлагат промяна при определянето на МОД-овете. Това може да стане, чрез създаване на специална система, чрез която по-реално да се отчита действието на осигуровките върху бизнеса, но и това да не пречи тези осигуровки да продължават да пълнят бюджета на социалната система.
Ако предложената система сега заработи, то осигурителните прагове в различните региони на страната ще се вдигнат за следващата година с 0,6 до 3,5%, обясни Петранов. Така и в социалните фондове ще постъпят толкова пари, колкото са нужни според приетото швейцарско правило за увеличаване на пенсиите, обясни още той.

Премахване на МОД и въвеждане на почасово заплащане?

Васил Велев дори се обяви за премахване на системата за минималните прагове, а България да премине към системата за минимално заплащане на час. В седем страни в Европа тази система е въведена в момента. Там безработицата е с няколко процентни пункта по-ниска от тази в другите страни от ЕС, обясни Велев.