Българският потребител и биохраните

Скъпите биохрани и пасват ли те на потребителската култура у нас

Експертът очерта основния проблем при този тип предприемачество, който води до слаб потребителски, съответно – слаб производителски интерес.

Най-голямата пречка пред утвърждаването на екологично чистите продукти на пазара у нас е това, че те са на много по-високи цени от конвенционалните, тъй като производството им е много по-скъпо. Разрешените препарати за бииопроизводство, които формират само част от себестойността на стоките по щандовете, струват повече от изкуствените, а добивът е много по-нисък.

Освен това, разкри още Веселин Цветков, търговците понякога спекулират с модерността на биостоките и в специализираните магазини те вървят на "европейски цени" – доста по-високи от тези на конвенционалните храни. "И българският потребител, с по-ниската по понятни причини покупателна способност, ги отбягва", обясни експертът.

Като цяло по този въпрос се оказаха единодушни всички, които попитахме.

"Потребителската кошница е много, много обедняла", а за съжаление цената все още е определяща при избора на клиента и не всеки може да си позволи биопродукти, потвърди и Зоя Войнова, продуктов мениджър на мандра "Войнов и Сие", в интервю за Econ.bg. От месопреработвателната фирма "Ников", чийто пазар е ориентиран в Източна България, от своя страна споделят, че хората обичат качествени продукти, но нямат възможност да ги заплатят.

По думите на Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България и собственик на фирмата от бранша "Тандем", потребителската култура не е еднозначно понятие и за съжаление в момента екологично чистите храни се явяват "едва ли не като някакъв супер висок, скъп и специален сегмент". "А би трябвало това да бъде нормалното производство на храни", категоричен е той. Икономическата криза също си е казала думата на хранителния пазар у нас и в момента най-предпочитаното е възможно най-евтиното.

Според експертите освен финансовите му възможности, и кулинарната култура на българина все още не е дорасла, за да станат чистите храни част от стандартната му потребителска визия. "Не е само заради цената", смята например Зоя Войнова. "Това е и защото хората все още не знаят кое е качествено и кое – не". Същото е мнението и на Галя Делчункова, главен творчески директор в "Дерони".

Снимка: Sxc.hu

Какво е бъдещето на пазара на биохрани?

Всичко това е основа за скептични прогнози за развитието на сектора в бъдеще. Запитан за това дали е възможно да станем свидетели на един пазар, в който всички продукти са екологично чисти, а хората отбягват нискокачествените стоки, Кирил Вътев определи това като "една много красива мечта". Според него нещо подобно няма как да се случи в контекста на жестоката конкуренция между търговските вериги, в която предимство получават онези, които предложат най-ниски цени. "А най-ниските цени няма как да означават най-високо качество", сподели председателят на Асоциацията на месопреработвателите.

Зоя Войнова също призна, че колкото и да ѝ се иска, не може да очертае „розови” тенденции. Тя признава, че се наблюдава все по-голям интерес към биопродуктите и безспорно хората започват да се ориентират към по-добрите храни. За съжаление обаче, смята тя, заради високите цени те ще продължат да купуват предимно стоки с по-ниско качество.

Не съвсем в синхрон със скептицизма, председателят на Асоциация "Биопродукти" има положителни очаквания и прогнози. "Модернизмът "биохрана" вече е навлязъл в България", е категоричен Цветков. От фирма „Ников” също са оптимисти – според тях българинът винаги е държал на хубавите неща в дома си и винаги се е старал да си купува най-доброто съобразно възможностите си. Така че ако продължава да се държи на качеството, ще дойде момент, в който хората ще могат да си го позволят.

Биобадемите, отглеждани от Веселин Цветков. Снимка: Архив