Биотехнологиите предлагат технологични решения за много от здравните проблеми и проблемите свързани с ресурсите, пред които е изправен светът. Прилагането на биотехнологиите в първичното производство, здравеопазването и индустрията може да доведе до възникването на понятието "био-икономика", където биотехнологиите допринасят за значителна част от икономическия продукт. Био-икономиката през 2030 година вероятно ще включва три елемента: задълбочени познания за генетичните и сложните процеси в клетките, възобновяемата биомаса, както и интегриране на биотехнологията и приложението й в различните сектори. Настоящото издание дава оценка на съществуващите доказателства и характеристиките на биотехнологичните иновации, за да се прецени къде се намира био-икономиката днес, къде би могла да бъде през 2015 година, и по-аналитично - как би изглеждала през 2030 година. Изданието предлага политически дневен ред, който да подпомогне използването на биотехнологиите за решаване на настоящите и бъдещите предизвикателства.

Няколко фактора ще стимулират развитието на възникващата био-икономика чрез създаване на възможности за инвестиции. Освен използването на биотехнологиите за справяне с предизвикателствата за екологично устойчиво производство, основен двигател е увеличаването на населението и доходите на глава от населението, особено в развиващите се страни. Последните тенденции, в комбинация с бързите образователни постижения в Китай и Индия, са индикатор не само, че ще био-икономиката ще се развива в глобален мащаб, но и че основните пазари на биотехнологиите в първичното производство (земеделие, горско и рибно стопанство) и промишлеността могат да се случат в развиващите се страни. Нарасналото търсене на енергия, в съчетание с мерките за намаляване на парниковите газове може да създаде големи пазари за био-горивата.

Възникващата био-икономика ще се влияе от обществената подкрепа за научните изследвания, регулациите, интелектуалната собственост, както и от социалните нагласи. Регулациите по безопасност и ефикасност на биотехнологичните продукти влияят върху типа на икономически-жизнеспособната научно-изследователска дейност и върху разходите за изследователска дейност. Чистите регулаторни разходи са най-високи при генетично модифицираните сортове растения (в диапазона от 0,4 милиона долара на 13,5 милиона долара на сорт) и за свободното въвеждане на генетично модифицирани организми (приблизително 3,0 милиона долара на въвеждане), както за био-саниране и за почистване на замърсени почви. В областта на здравеопазването бъдещето на регулациите е неясно, с икономически натиск и технически възможности да тласка системата в различни посоки. Правата на интелектуалната собственост може да се използват все повече за насърчаване на обмяната на знания чрез съвместни механизми като патентните пулове или изследователските консорциуми. Обществените нагласи към биотехнологиите ще продължат да влияят върху пазарните възможности, но общественото мнение може да се промени, например, когато биотехнологичните продукти предоставят значителни ползи за потребителите и околната среда.

Докладът очертава два нови бизнес модела на биотехнологиите, които могат да възникнат в бъдеще: модел на сътрудничество за обмен на знания и за намаляване на разходите за изследователска дейност, и интеграционен модел за създаване и запазване на пазари. Моделите на сътрудничество са уместни за приложение във всички области. Приемането им, съчетано с нови възможности за производство на нехранителни култури/биомаса, може да ангажира малки специализирани биотехнологични фирми в първичното производство и в промишлеността. Интеграционните модели могат да бъдат развити в биотехнологиите в областта на здравеопазването за управление на сложни ситуации в предсказуемата превантивна медицина, въз основа на био-маркерите, фармакогенетиката, като стеснят пазарите на отделни видове лекарства, както и при анализа на сложните здравни бази-данни.

Приблизителната оценка за "вероятното развитие" на био-икономиката през 2030 година приема "традиционния бизнес подход" към институционалните фактори, като например регулациите, на базата на изследвания за различни видове биотехнологични продукти, които могат да достигнат до пазара към 2015 година. Резултатите показват, че биотехнологиите могат да допринесат за 2,7% от БВП на страните от ОИСР през 2030 година, с най-голям икономически принос на биотехнологиите в промишлеността и в първичното производство, следвани от приносът им в здравеопазването. Икономическият принос на биотехнологиите би могъл да бъде още по-голям в развиващите се страни, поради важността на първичното производство и промишлеността за техните икономики.

В крайна сметка въздействието на био-икономиката върху БВП през 2030 година ще зависи от взаимодействието между държавното управление, включително на равнището на международното сътрудничество, така и от нивото на конкурентоспособност на биотехнологичните иновации. Разработени са два възможни сценария, които изследват вероятни алтернативи в бъдещето. Единият сценарий описва как една промяна в системата на финансиране на терапиите в здравеопазването би насърчила бързото развитие на иновациите в регенеративната медицина. В другия сценарий, в резултат от определени обществени нагласи, някои биотехнологии може да не успеят да развият достатъчно своя потенциал. Пример за това е предсказуемата/генетичната/ и превантивна медицина, където развитието на технологиите може да бъде ограничено от публичното противопоставяне на недобре планирани и интрузивни системи на здравеопазване. Тези сценарии изследват и различни технологични резултати, като например нарастващата конкуренция между био-горивата, получени от биомаса, био-горивата от водорасли, и електрическите транспортни системи.

Както се подчертава в анализите на двата сценария, социалните и икономическите ползи от био-икономиката ще зависят от добрите политически решения. Необходимият набор от политики е свързан с потенциалното икономическо въздействие на биотехнологичните иновации на икономиката като цяло. Всеки вид иновация може да има стимулиращи, разрушителни или радикални ефекти. В много (но не всички) случаи стимулиращите иновации се вписват добре в рамките на съществуващите икономически и регулаторни структури. Разрушителните и радикални иновации могат да доведат до прехвърляне на фирми и промишлени структури, като създават по-големи предизвикателства пред политиките, но могат да доведат и до силно нарастване на производителността. Широкото обсъждане на вариантите за политики изследва предизвикателствата пред първичното производство, здравеопазването и индустриалните биотехнологии, разглежда взаимно-свързаните въпроси за интелектуалната собственост и интеграцията между различните приложения, оценява глобалните предизвикателства и най-накрая - прави преглед на видовете политики, необходими в краткосрочен и дългосрочен план.

Първично производство предоставя широк спектър от политически предизвикателства. Примерите включват необходимост от опростяване на регулациите, насърчаване на използването на биотехнологии за подобряване на хранителното съдържание от основните култури в развиващите се страни, гарантиране на безпрепятствена търговия със селскостопански стоки, както и справяне с отслабналата икономическа жизнеспособност на някои сектори, когато се сблъскват с конкуренцията на по-ефективни производители. Основните предизвикателства за пред прилагането в здравеопазването са в по-доброто адаптиране на частните стимули с развитието на здравните терапии и с целите на общественото здравеопазване, доброто управление на прехода към регенеративна медицина и предсказуема/генетична и превантивна медицина, тъй като и двете биха могли да разрушат съществуващите системи в здравеопазването. Биотехнологиите в промишлеността са изправени пред множество възможности за развитие поради конкурентни алтернативи идващи както отвън, така и съществуващи в самите биотехнологии. Ефективните политики за подкрепа на много биотехнологии в промишлеността трябва да се отнесат към анализа за стандарта на жизнения цикъл, за да се определят екологично най-устойчиви алтернативи.

За да се постигнат пълноценни ползи от био-икономиката е необходима целенасочена и последователна политика. За това ще е необходимо лидерство, предимно от страна на правителствата, но и от водещи фирми, за да се определят целите за прилагане на биотехнологиите в първичното производство, промишлеността и здравеопазването; да се въведат структурните условия, необходими за постигане на успех, като например постигането на регионални и международни договорености; да се разработят механизми гарантиращи гъвкава адаптация на политиките към новите възможности.