2013 г. е необичайна за световния пазар на зърно с рекордно висока реколта за последните пет години и същевременно свито потребление. По последни данни на Световния съвет по зърното към 1 август, реколтата на земята ще достигне 687 млн. тона - с 33 млн. тона повече в сравнение с миналата година, когато зърнените култури пострадаха от опустошителни наводнения, последвани от дълга суша.

Климатичните условия и тази година не бяха от най-благоприятните за Европа, но въпреки това ЕС очаква 137 млн. тона пшеница, което е с 2 млн. тона повече от 2012 г. Това отчете Брюксел на база ожънати около 36% от площите.

Със същото темпо върви и кампанията на големите доставчици на пшеница в Черноморския басейн - Русия, Украйна и Казахстан, които диктуват цените в региона и отчасти на континента. Те също очакват впечатляващи реколти, като Украйна ще прибере над 20 млн. тона пшеница. Това е с 4,2 млн. тона повече от преди година. Същевременно Русия ще произведе близо 90 млн. тона зърно, от които 52 млн. тона са пшеница.

За разлика от миналото лято, когато България бе сред малкото страни в света, чиято реколта се радваше на урожай сред всеобщата продоволствена криза и производителите прибраха рекордни печалби, сега картината на вътрешния пазар е друга. Тя се вписва в общата тенденция на свръхпроизводство в глобален мащаб и произтичащият от този фактор срив на цените.

По последни данни към 15 август на дирекция "Растениевъдство” в Министерството на земеделието и храните сме ожънали 99,2% от засетите 11,3 млн. дка с пшеница. От тях са добити близо 4,8 млн. тона зърно, което е с 400 000 тона повече от миналата година и с толкова над прогнозните за тази година количества. Средният добив е 423 кг от дка, като за Добруджа върви 530-600 кг от дка.

Все още се жъне в областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Плевен и София. Националната служба по зърното определя качеството на житото като много добро, макар и с около 20% по-ниско от миналогодишното. Преобладава качествената пшеница от II-ра и II-ра Б група, които са с добри хлебопекарни свойства и не изискват влагането на подобрители, отчете министърът на земеделието Димитър Греков.

Големите губещи

Добрата реколта този път не върши работа, защото урожаят през 2013 г. е за всички. Глобалното свръхроизводство доведе до срив на международните цени с 30-40% в сравнение с котировките от миналия август, отчитат борсови анализатори.

На фона на глобалните прогнози за свръхпроизводство САЩ пък допълнително нагнети пазара с рекордния си износ за Китай на 1,5 млн. тона жито, предаде "Ройтерс". Реколтата в най-населената азиатска страна бе съсипана от унищожителните наводнения. Очаква се Пекин да заяви още големи доставки.

Изкупната кампания у нас в началото на юли започна при 320-330 лв. за тон, при 430-440 лв. предишната година.

Ниската стартова цена бе отражение на пазарната конюнктура на страните от Черноморския регион, в ЕС и САЩ. За съжаление тенденцията за спад продължава и през последната седмица, което повлича и цената на българското жито. Като илюстрация на казаното Стойчев посочи продължаващият срив на цените на борсата в Чикаго, които паднаха с още 1% през последната седмица и удариха 345 лв. за тон. С още 2% - до 300 лв. за тон са паднали котировките на борсата в Будапеща.

Фермерите обвиняват търговците за ниските цени, но истината е, че нашият пазар е много малък и може единствено да се влияе от по-големите пазари, посочи шефът на дирекция „Търговия и информация” в Софийската стокова борса Антонина Белопитова. Само за 2 седмици сделките за жито на ССБ от нова реколта са паднали от 290 до 272 лв. за тон без ДДС при стара цена по същото време на август от 450 лв. Сделките за зърно на ФОБ цена се сключват за 290 лв. за тон.

„Който се занимава със земеделие, трябва да е наясно, че ще зависи от климатичните условия и от пазарната конюнктура“, заяви Белопитова.

Тя подчерта валидността на правилото, че когато производителите печелят – потребители и търговци губят и обратното. Миналата година зърнопроизводителите реализираха големи печалби от високите цени и ниските реколти по света, но за сметка на потребителите и високата цена на хляба. Сега пък големите губещи са фермерите, а населението би трябвало да се радва на по-евтин хляб.

От "лошия късмет" на фермерите тази година ще се облагодетелстват и банките, които вече се готвят да раздават бързи кредити за обезпечаване на сеитбата. Миналата година финансовите институции останаха на сухо, след като производителите изплатиха с натрупаната от зърното печалба банковите си кредити.

Големи загуби се очертават пред всички зърнопроизводители в света. В Украйна например сделките за зърно с FOB цена преди година са се сключвали за 285 долара за тон, а сега за 250 долара, в Русия – от 295 долара за тон са паднали на 252 долара, в Германия – съответно от 337долара - на 258 долара, във Франция от 324 долара за тон сега цената до пристанището е паднала на 254 долара, в Унгария от 281 долара за тон ФОБ цената е рухнала до 200 долара, в САЩ пък - от 325 долара за тон котировките са паднали на 271 долара и т.н.