Какво ще последва с цените?

Според шефа на комисията по стоковите борси и тържища през следващите 2 до 4 месеца ще продължи тенденцията за плавен спад на цените. Повече яснота все пак ще има през октомври, когато реколтите в света бъдат прибрани и към стойността на зърното ще се прибавят и складовите разходи.

Различната пазарна конюнктура идва от това, че тази година цената на зърното ще се определя от фактора излишък, което се случва за първи път от пет години насам, а не от дефицита, каза още Едуард Стойчев.

Световното производство ще надхвърли с около 2 млн. тона годишното потребление на човечеството от 685 млн. тона жито. Досега пазарните цени се определяха в условия на годишен дефицит от порядъка на 12-17-18 млн. тона пшеница. Цените при недостиг се характеризират с непостоянство и трусове, докато излишъкът предвещава спокойна търговия без ценови скокове, обясни експертът.

Традиционен индикатор  на борсовите цени на зърното са Русия и Украйна, които стъпват първо на пазара в Египет. Сделките с Кайро са основен индикатор на цените за Черноморския басейн и Европа, на които е и нашето зърно. Тази година ситуацията ще е същата с малката подробност, че Украйна успя да измести Русия като фаворит на египетския пазар, което още повече разгневи Москва и тя наложи драстични търговски ограничения за всички украински стоки. Двете страни се изпокараха, но ще продължат да доминират на пазара за зърно, след като се готвят да изкарат за експорт около 30 млн. тона. За сравнение, в най-добри стопански години като тази България може да изнесе само 2,5 млн. тона.

Все по-основателни стават опасенията, че Русия, Украйна и Казахстан ни изтласкват от традиционните ни арабските пазари, на които се дължи пожителното ни търговско салдо. Значителна част от миналогодишния ни експорт на жито бе пренасочен към ЕС - за Румъния, Испания, Италия, Гърция и др.,които дадоха по-високи цени от богатите арабски шейхове. Тази година обаче в ЕС ни конкурират и реколтите на Румъния и Турция, а заявки за наша пшеница от страните от ЕС засега са постъпили от Гърция и Италия. Ако се съди по регулярните митническите справки за експорта през черноморските ни пристанища, то експортът тече повече от усилено.

Зърненият баланс на страната е осигурен, отчете още проф. Греков. После изброи, че зануждите на населението ще отидат 1,1 млн. тона жито, за фураж в животновъдството – около 700 000 тона, за семена – около 200 000 тона, а за износ ще останат 2,5 млн. тона.

От къде да дойдат парите?

Производителите изчисляват щетите от ниската изкупна цена на минимум 1 млрд. лв. Според шефа на асоциацията обаче финансовите щети в сектора ще достигнат 2 млрд. лв. Фермерите трудно ще компенсират този финансов ресурс, дори да получат кредити от банките. Те очакват навременна помощ от държавата, за да не изпуснат задължителните агротехнологични мероприятия за следващата реколта.

Преди около седмица премиерът Пламен Орешарски и министър Греков се срещнаха с асоциацията на зърнопроизводителите, на която увериха фермерите, че до края на годината ще им отпуснат пари по първия транш на пряката субсидия от ЕС. Бюджетът обаче можел да понесе само 20-30% от цялата сума за стопанската 2013-2014 г., а до края на февруари земеделците ще получат и основната част от помощта. Тогава Орешарски заяви, че проблеми с плащането няма да има, ако парламентът отхвърли ветото на президента върху актуализацията на бюджета. Междувременно това стана факт миналия петък по време на извънредното заседание на парламента, на което бяха одобрени правителствените промени в закона за бюджета без никакви корекции.

Ангел Вукодинов обаче е на мнение, че обещаното плащане на безвъзмездната субсидия от ЕС изобщо не зависи от актуализацията. Бюджетът служи само за разплащателна агенция на авросредствата, които Брюксел му възстановява напълно до 45 работни дни. Това правят всички страни в ЕС за своите производители възможно в най-ранни срокове, за да неизостава селското им стопанство.

От асоциацията смятат, че кабинетът може да гласува отпускане на първия транш още на 16 октомври. От тази дата страните членки имат право да отпускат пари на фермерите по мярката за пряко подпомагане на единица засята площ. Без помощ от държавата, зърнопроизводителите ще трябва да набавят необходимият ресурс за сеитбата от банките. Браншът се ползва с доверието на кредитните институции и може да разчита на бързо финансиране чрез нисколихвени кредити заради бързата въззвръщаемост на печалбите, призна Вукодинов. Това обаче се отнасяло само за средните и големи производители, които обработват поне 100 000 дка земя със зърно. Стотиците дребни производители нямали шанс за кредит или ако получат, то ще е при неизгодни условия за изплащане.

На фермерите бе обещано също, че през 2014 г. ще получат след 3-годишно прекъсване, държавното доплащане за акциза върху използваните за земеделски цели горива. Сумата е в размер на 70 млн. лв. и ще бъде предвидена в бюджета за следващата година, заяви премиерът Орешарски. От тази преференция се ползват всички производители в страните членки на съюза с изключение на българските фермери. Преди три години финансовият министър на ГЕРБ Симеон Дянков отряза зърнопроизводителите, като обясни, че пари в хазната няма за това, а браншът не го заслужавал защото имал най-голям дял в сивата икономика на страната. На свой ред и Греков обвърза това плащане с проблемната все още актуализация на бюджета, което най-малкото е несъстоятелно, тъй като засяга следващия бюджет.

Воден от добри намерения министър Греков дори дръзна да застане зад искането на асоциацията за диференцирана ставка по ДДС за зърното от 10%. Предложението на бранша дойде след тревожната новина от Румъния, че там ще въведат символична ставка за хляба и тва ще направи продуктите ни неконкурентни. Според Греков ниската ставка ще намали злоупотребите с ДДС и корупцията сред държавните служители, които съдействат за признаването на фалшивите фактури. Финансовият министър Петър Чобанов обаче охлади патоса на колегата си, като обясни, че индивидуални ставки в настоящия момент са крайно неподходящи, защото всички браншове и сектори в страната ще поискат по-малко ДДС, като например за учебниците, книгите и лекарствата.