В представянето са използвани данни от проведени от агенция Алфа Рисърч национални представителни изследвания между 2001 и 2004 година.

Последните резултати са от проведено през периода 10 – 14 декември 2004 година изследване. Интервюирани са 1000 пълнолетни жители в цялата страната.


І. ОСНОВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ

Динамиката на основните макроикономически показатели през 2004 г. - брутен вътрешен продукт, инфлация, безработица и др. свидетелства за ускореното възстановяване на националната икономика след дългия период на спад от 90-те години на миналия век. След 7 последователни години на растеж през 2005 г. икономиката на България ще доближи нивото си от 1989 г.

II. ОЦЕНКА НА 2004 ГОДИНА:

През последните четири години, нараства делът на хората, които оценяват отминаващата година като по-добра от предишната (от 13% на 19% в сравнение с оценката им от края на 2003г.). До 30% достигат положителните оценки за 2004-та година сред висшистите и най-младите. Независимо от тези позитивни тенденции, за мнозинството от българите годината е била същата (41%) или по-лоша (40%). Голямата промяна тук е преминаването основно от отрицателни към неутрални оценки. Усещането за срив и непредвидимост е преодоляно, но безработицата, ниският жизнен стандарт и здравеопазването остават основните проблеми за българина в икономическата и социална област.

По отношение на личното благосъстояние с настъпването на празниците в края на всяка година българите отчитат подобрение (от 7% на 12% е нараснал делът на положителните оценки в сравнение с лятото). 2004-та се отличава от предходните две години по настъпилата стабилизация в доходите на домакинствата. С 10% е спаднал делът на семействата, които отчитат влошаване на финансовото си състояние за сметка на тези, при които няма промяна.

Обобщаващата оценка за развитието на страната през последните 15 години остава резервирана, но устойчиво нараства делът на хората, според които страната се развива към по-добро. Най-категорични в позитивната се оценка за развитието на страната са висшистите, жителите на столицата, представителите на свободните професии и като цяло симпатизантите на дясно-центристките политически сили.

III. ОЧАКВАНИЯ ЗА 2005 ГОДИНА:


През последните три години оптимистичните очаквания на българите бележат значим ръст – от 34% в края на 2002г. до 45% в края на 2004г. По-високите очаквания към идващата година в сравнение с оценките на настоящата са традиционни за българите – за 98-ма те достигат 60%, а за 99-та – 51%. По-голям скептицизъм се регистрира единствено в края на 2002 и 2003 г., когато оптимистите за следващата година са били съответно 34% и 39%.


Аналогична е тенденцията и при много важния показател за финансовото състояние на домакинствата - 28% са очаквали лично подобрение в края на 2002, сега този дял е 38 на сто. От 31% на 38% е нараснал делът на оптимистите за последната една година, което е станало изцяло за сметка на хората, които очакват влошаване. Открояващо оптимистични са очакванията на бизнеса, хората с по-високо образование в активна възраст от големите градски центрове, но те все още са недостатъчни, за да предизвикат поврат в общите настроения.

ІV. ОЦЕНКА ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО И МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ

Тенденции в отношението към правителство

Половин година преди парламентарните избори, независимо от някои позитивни тенденции, отрицателните оценки за правителството продължават да доминират над положителните: 63% към 30%.

Отношението към правителството минава най-общо през три етапа, като през 2004г. е налице отново известен ръст в одобрението към правителството, стабилизиращо се на около 30 на сто.

1.Първоначален пик на доверие (68 на сто) през първата година от управлението
2.Кризисна 2002г., когато първоначалните положителните оценки се сриват наполовина, и последващ спад дори и в тази подкрепа
3.Стабилизиране и плавно възвръщане на обществено доверие през 2004-та година



Тенденции в отношението към министър-председателя

Близко като тенденция е и отношението към Симеон Сакскобургготски, макар че през декември 2004-та, ножицата между положителни и отрицателни оценки за дейността му е по-свита в сравнение с тези за цялото правителство - 35% положителни срещу 57% отрицателни оценки. Одобрението за министър-председателя през последните 12 месеца се отличава със съществена динамика: средната му стойност за годината е 33%, но нараства от 26% в началото до 35% в края й.

V. ОЦЕНКА ЗА РАБОТАТА НА МИНИСТРИТЕ – ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ ЗА “УСПЕШНИТЕ” И “НЕУСПЕШНИТЕ” МИНИСТРИ

В отговор на свободен въпрос българите посочват като най-успешни министри през декември 2004 година Милен Велчев (31%), Соломон Паси (29%) и Меглена Кунева (18.7%).

Тримата, водещи класацията на най-неуспешните членове на кабинета, са Божидар Абрашев (33%), Славчо Богоев (22%) и Валентин Церовски (15%).

Сравнението на йерархията успешни/неуспешни министри показва, че общо шестима от министрите имат положителен баланс в оценките. В тази група, към тримата водещи, се присъединяват още Лидия Шулева, Васил Иванов и Георги Петканов.



VІ. ОЦЕНКА ЗА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1989 ГОДИНА

През периода 2001 – 2004 година, в общественото мнение силно доминира нагласата, че нито едно от деветте правителства от началото на прехода не може да бъде определено като успешно: всеки втори застъпва тази теза.

Сред останалите 50 на сто от пълнолетните жители на страната, позицията “най-добро правителство” си оспорват последните два кабинета: на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски.

Сравнението на данните за последните четири години показва, че в самото начало на мандата нагласите са почти изравнени – 15% за правителството на Симеон Сакскобургготски, срещу 11% за това на Иван Костов. В средата на управлението си настоящият кабинет търпи силна критика и оценките са в полза на правителствата на Иван Костов (13%) и Стефан Софиянски (12%). През декември 2004 година обаче, като най-успешен се възприема кабинета на НДСВ (18%), който е вече с двойно по-високи оценки от тези за правителството на своя предшественик.



VІІ. ОЦЕНКА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ИНСТИТУЦИИТЕ

Само три от институциите на държавната власт се ползват с доминиращо положителна оценка от обществото:

На първо място е президентът, който от началото на встъпването си в длъжност бележи непрекъснат ръст в доверието - от 59% в края на 2001-ва до средно 76% през 2004-та година.



Преобладаващо позитивно е и отношението към армията и полицията. При двете институции обаче е налице различна тенденция. Полицията бележи постепенен ръст в доверието - от средно 52% в началото на мандата до 60% през декември 2004. Армията започва с високо доверие от 78 на сто, което през следващите три години спада до средно 64%. От средата на 2004-та година обаче тя успява да си възвърне общественото доверие, което достига до 72% през последния месец.



Отношението към институциите на съдебната и законодателна власти е преобладаващо и устойчиво негативно. За периода не повече от една пета от избирателите имат позитивно отношение към тези институции, а през 2003 и 2004 доверието към парламента спада до 13 на сто. Неефективното функциониране на институциите, които би следвало да гарантират обществения интерес и върховенството на закона, обезценяват или най-малкото, намаляват ефекта от наблюдаваните икономически промени. Изследванията показват, че общественото мнение определя трите най-значими политически проблема като корупция, престъпност и неефективна съдебна система.




VІІІ. ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ПАРТИИТЕ И ТЕХНИТЕ ЛИДЕРИ

Оценката за политическите партии и техните лидери през периода 2001 – 2004 година очертава няколко важни тенденции:

1.В отношението към всички политически формации неодобрението доминира над одобрението. Критична за доверието в политическите сили е 2002 година, когато всички основни формации бележат по-малък или по-голям спад.
2.Независимо от вариациите в отношението към лидерите, те се ползват с по-високо доверие, отколкото техните партии.
3.С наближаване на парламентарните избори започва да изкристализира едно по-ясно отношение към основните извънпарламентарни партии, част от които бяха твърде непопулярни в общественото мнение, а оценката за други варираше съществено през последните години.
4.Позитивна тенденция е характерна в най-голяма степен за БСП, която бележи нарастване на одобрението от средно 32% през 2002-ра до 39% през последния месец. Отношението към Сергей Станишев от избирането му за председател на партията до момента се характеризира със силна поляризация. През декември 2004 одобрението към него нараства от 35% на 44%, но и неодобрението – от 31% до 50% .


След силната загуба на обществено доверие, през 2003 г. НДСВ стабилизира позициите си сред избирателите и през декември 2004-та положителното отношение към управляващата партия е 27%. Въпреки сериозната динамика в отношението към лидера Симеон Сакскобургготски от началото на мандата, доверието към него също се запазва по-високо от това към НДСВ (35% през декември).

Доверието в коалиционния партньор ДПС също бележи сериозен спад през първата година от мандата и през 2003 – 2004 се установява в рамките на 17 на сто, а лидерът му Ахмед Доган се ползва с одобрението на 24% от избирателите.


През четирите години, в които са опозиция СДС получава одобрението на средно 20% от избирателите, но доверието в лидера му Надежда Михайлова бележи съществен спад – от средно 57% през 2001-ва до 28% през декември 2004-та.

Макар и за доста дълъг период от време да е сред най-добре възприеманите от обществото, отношението към Стефан Софиянски се характеризира през последните месеци със силно нарастване на отрицателните оценки – от 19% през 2001 на 57% през 2004. ССД, която по принцип е партия с малък твърд електорат запазва общите си позиции без съществени промени, но губи “по-меките” си избиратели. През последния месец съотношението одобрение:неодобрение за ССД е 24%:73%, а за Стефан Софиянски 38%:57%.

От появяването си на политическата сцена ДСБ се ползва със силно обществено неодобрение, характерно и за лидера на партията Иван Костов (85%). Въпреки, че е относително малка, подкрепата за ДСБ е силно консолидирана и към декември 2004 година, тя вече се очертава като партия с шансове за място в следващия парламент.




ІХ. ЕЛЕКТОРАЛНИ ТЕНДЕНЦИИ

Електоралните нагласи на избирателите през периода 2001 – 2004 се характеризират със сериозна динамика, довела до значим електорален аванс за БСП и силна фрагментираност на десния и дясноцентристкия вот.


Още в края на изборната 2001 година, подкрепата за управляващите от НДСВ бележи силен спад до 22 на сто. Негативната за НДСВ тенденция се запазва и през следващите две години, достигайки минимума от 8% в края на 2003-та. Последните 12 месеца обаче са период на електорално възстановяване, което от април до края на 2004-та година отрежда на НДСВ устойчиво място на втора политическа сила, ползваща се с подкрепата на около 13% от избирателите.

Другата управляваща партия ДПС има твърдата подкрепа на около 5% до 6% от избирателите в страната, над 90 на сто от които са твърди в намерението си да гласуват за него.

Последните четири години се характеризират с траен спад и свързана с него силна фрагментираност на десния и дясноцентристкия вот. Подкрепата за СДС спада от 11% през 2001 до 6.8% в края на 2004-та година, като през целия този период съюзът макар и с малко, но устойчиво губи избиратели. Поддръжката за представителите на останалите партии от дясното политическо пространство не е достатъчна, за да им осигури място в парламента при самостоятелно участие в изборите. Основният проблем при по-малките десни партии като ССД, ВМРО, БЗНС-НС е слабата мобилизация на симпатизантите им. Изключение от тази тенденция прави ДСБ, която от основаването си до декември 2004 се ползва с подкрепата на около 2% от избирателите. Те обаче са едни от най-силно мобилизираните да гласуват, което в края на годината откроява ДСБ като единствената извънпарламентарна дясна партия със шансове да влезе в следващия парламент.

БСП е в постоянен електорален възход през периода 2002 – 2004 година, който й отрежда мястото на първа политическа сила. През втората половина на 2004-та социалистите достигат най-високия си потенциал от 25% от всички избиратели. Изследванията през последните месеци обаче показват, макар и лек отлив на подкрепа за лявата партия сред средните възрастови групи от по-големите градски центрове, съставляващи по-мобилната й електорална периферия.




Х. ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ БЮЛЕТИНИТЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ

Най-голяма част от българските избиратели (52%) заявяват предпочитанията си към цветните бюлетини за гласуване. Цветните бюлетини са фаворит за представителите на всички социално-демографски групи, но сред тях се открояват преди всичко хората над 61 години, с основно образование, пенсионерите, ромите, симпатизантите на БСП и ДПС. Съответно, общо 44% от избирателите, главно от същите тези социални групи, биха искали, предпочитаната от тях партия да има свой цвят и бюлетините, с които се гласува да имат същия цвят.

По-малък е делът на избирателите, които предпочитат вариантите интегрална бюлетина (20%) или отделни бели бюлетини за всяка партия (19%). Обратно на цветните бюлетини, в подкрепа на алтернативните начини повече от всички останали се обявяват 18 – 50 годишните, учащите, служащите, хората със средни и по-високи доходи, симпатизантите на по-малките извънпарламентарни партии.




XI. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕС



Три четвърти от българите одобряват присъединяването на страната към Европейския съюз. С превръщане на намерението за членство в реални стъпки и дати, част от колебаещите се оттеглят подкрепата си – процес, който се наблюдаваше и в 10-те новоприсъединили се през март тази година страни. Съотношението “одобряващи – неодобряващи” обаче остава достатъчно категорични в полза на присъединяването. (3.5:1).

Това се потвърждава и от тенденцията за гласуване на евентуален референдум. Ако днес се провеждаше референдум за присъединяване на България в ЕС, резултатът щеше да бъде убедително мнозинство в полза на членството. Към момента делът на твърдо обявилите се против остава стабилно нисък. Нараства делът на колебаещите се, което може да ги превърне в по-сериозна въпросителна през следващите две години.


XII. ПРИТЕЖАНИЕ НА ДОМАКИНСТВАТА



Нараства потреблението на модерна техника в домакинствата. Най-значим ръст за 2004-та година се наблюдава в притежанието на микровълнови печки (с 13%) и фризери (с 11%). Следват DVD-плейърите и компютрите, които нарастват почти двойно (от 4% на 8% и от 10% на 14%). Съответно, делът на видеокасетофоните в домакинствата спада.

В сравнение с 2000г. най-много се е увеличил делът на мобилните телефони (с 36%), но големият бум е бил в периода 2002-2003г. Очакванията са през следващата година да има засилен ръст на потреблението (от 8%), който може да варира в зависимост от поведението на основните участници на пазара и стартирането на третия GSM оператор.

Ръстът на потреблението през последната година е съсредоточен в малко над една четвърт от домакинствата. 15% са закупили един уред, 7% - два , а още 6% - три и повече. 72% обаче нямат някаква по-съществена придобивка през годината. Планираните покупки за 2005г. показват известно разширяване на социалната база на по-значими стоки и услуги - до 33%. 22% планират закупуването на един уред (или абонамент за услуга), 7% - на два и 4% - на повече от два.


ХІІІ. МОБИЛНИ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ



Истинска драма най-вероятно ще се разрази на пазара на мобилни телефонни услуги през следващата година. Общо 55% от пълнолетните българи заявяват интерес към третия GSM оператор. Две пети от проявяващите интерес не са абонати на мобилна мрежа, докато преобладаващата част от тях (три пети или 60%) са абонати на някой от настоящите оператори. На практика 76% от всички абонати на настоящите мобилни мрежи проявяват интерес към третия GSM.

Очакванията на настоящите абонати и тези, които все още нямат мобилни телефони са сравнително еднакви: на първо място се поставят цените на разговорите, на второ – по-ниски такси. От тук насетне обаче очакванията на двата типа потенциални потребители се разминават: настоящите абонати на мрежи поставят по-силен акцент върху качеството на услугата, отколкото върху цената на апаратите. Обратно – хората, които все още не са абонати акцентират върху цената на апаратите и са склонни да подценят качеството на услугата, както и разнообразието от предлагани услуги.

Тази разлика в предпочитанията вероятно се диктува от факта, че и настоящите мобилни оператори предлагат достатъчно възможности на абонатите си, което ги прави по-претенциозни в очакванията към третия оператор. На практика и абонатите на Глобул и тези на Мтел имат възможност да ползват възможности, характерни за мрежи от поколение 2.5G. Както се вижда от следващите данни, наред с популярни функции на самите апарати като органайзер, календар, фотоапарат и т.н., сред настоящите потребители нараства популярността на функции на мрежите като GPRS, MMS и пренос на данни.

XIV. ЗДРАВЕН СТАТУС


Преобладаващата част от българите оценяват здравословното си състояние като задоволително. Делът на хората обаче, които го определят като лошо е два пъти по-голям от тези, които се чувстват отлично. Дори сред младите хора между 18 и 30 години едва една трета (33%) поставят отлична оценка на здравето си.

В сравнение с изследване на Евробарометър от 2002г., българите са в малко по-лоша физическа форма от европейците. Те по-често изпитват затруднения при изкачването на стълби или пренасянето на товари.

Значително по-рядко от жителите на страните от ЕС българите посещават лекар, и особено – зъболекар, или профилиран специалист. Двойно по-нисък от средното за ЕС е посещението на стоматолог или специализиран лекар. Младите хора (18-30г.) рядко се подлагат на преглед (54% са посетили личния си лекар през 2004г.).


Противно на разпространеното убеждение, че “На балканите се пуши прекалено много”, България не се отличава от ЕС по концентрация на пушачи сред населението.Към момента делът на пушачите в страната бавно нараства: 56% са те сред хората между 18 и 40 години, докато мнозинството от по-възрастните декларират, че не са пушили.

ХV. СПОРТ


Голямото мнозинство от пълнолетното население на страната (83,5%) не практикува, какъвто и да било спорт. С изключение на футбола, най-популярни са индивидуални спортове, които са или хоби (напр. риболов и шах) или са с цел подържане на личното здраве (джогинг, плуване, фитнес, аеробика);

Още по-нисък е интересът към посещаване на състезания – едва 14,8% са гледали спорт на живо. Най-често става дума за футбол (11% от пълнолетното население), следван от баскетбол и волейбол (по 2% от анкетираните).

Тези данни не означават, че българите не се интересуват от спорт. Категорично е предпочитанието спорт да се гледа, но по телевизията. Далеч напред в класацията на предпочитанията е футболът (близо половината от всички българи), следван от гимнастиката (30%), лека атлетика (25%), фигурно пързаляне (23%), волейбол (22%), вдигане на тежести (20%), баскетбол (18%).

Най-популярният вид спортно състезание са Олимпийските игри, на което вероятно се дължи високият рейтинг на някои от гореизброените спортове. Над половината българи следят Олимпиадите. Близо до това ниво са онези, които следят световните и европейски футболни първенства. Заслужава внимание фактът, че българското футболно първенство е по-популярно от чуждите.


Констатацията се подкрепя и от факта, че за много повече българи (55%) любимият футболен клуб е български. Чужд любим отбор посочват 29% от всички анкетирани. Със съвсем малка преднина, най-популярен български футболен отбор сред пълнолетното население на страната е Левски (25%), следван от ЦСКА (24%). За последните четири години се наблюдава ръст на интереса към българското първенство. В резултат на това се повишава и нивото на подкрепа за двата най-популярни отбора. Ръстът е по-висок сред привържениците на ЦСКА, което води до намаляване на разликата през последните години.

XVI. КАКВО ГЛЕДА БЪЛГАРИНЪТ?



Въпреки появата на нови жанрове и типове предавания през последните години, с най-голяма популярност сред българите остават новините и игралните филми. Реалити шоу и игрите все още са най-популярни сред младите (съответно 55% и 27% сред 18-30 годишните), докато сериалите са предпочитани в най-голяма степен от хората в пенсионна възраст.