Въпреки пълната политическа неразбория в страната реалистичен сценарий е от 1 януари догодина да плащаме в евро. Това мнение изрази в интервю за БНР Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика.

„Колкото и да изглежда странно в тази ситуация, е много вероятно следващата седмица да имаме зелена светлина и да искаме извънреден доклад“, посочи той и уточни, че вероятно до дни икономиката ще изпълни ценовия критерий, като прогнозира, че средногодишната инфлация у нас ще бъде или 2,5 или 2,6%.

Икономистът коментира и сценариите при обсъждане на най-важния финансов закон на държавата – бюджета. Ганев напомни, че законът урежда правната страна на нещата, но ние вече сме в новата година. Той смята, че удължението, разписано в устройствените закони, работи само по себе си и го определи като фискално консервативно. Икономистът допусна, че някои от инвестициите ще се забавят или ще започнат по-късно през годината.

„Вече де факто сме направили плащания, които не ощетяват групи от обществото, коментира Петър Ганев специалния законов ред, предложен от служебното правителство, заради липсата на приет редовен бюджет за 2025 г. И добави, че с удължителния закон се премахва правната несигурност.

"Случаят с минималната пенсия беше решен по адекватния начин – в полза на пенсионерите, да няма ощетени. Въпросът с минималната заплата на държавните служители стои за около 100 хиляди души, но това засяга тяхното служебно правоотношение, а не трудово“, уточни той и подчерта, че този въпрос стоеше и преди години и сега „няма разлика в ситуацията“.

Ганев посочи, че от депутатите зависи как ще се гласува, но смята, че ако останат разчетите на сегашния бюджет, „няма как да се случи 10-те процента увеличение на заплати в администрацията“.

Икономистът поясни, че при учителите има "джентълменско споразумение", което не е вписано в закона. „По-спорен е въпросът за МВР и Министерство на отбраната – има законов текст как се формират новите заплати, но има тълкуване, че разходният таван на министерствата трябва да остане същият, какъвто е бил миналата година. Този въпрос остава висящ. Поне към момента виждаме, че в Министерството на финансите правят всичко възможно да се справят с тези текстове, макар това да тежи изключително много на бюджета с допълнителни над 2 млрд. лева“, заяви икономистът.

Според него най-добрият вариант увеличението в силовите ведомства е да се прави на стъпки. Петър Ганев очаква, че ще бъде удължено действието на удължителния закон, ако няма редовен бюджет в следващите три месеца. По думите му има вариант да се повтори сценарий с бюджета, който вече сме гледали.

"Едва ли не може да изкараме цялата година така – това ръчно управление носи негативи и дава много голяма несигурност как се разходват средствата на държавата", коментира икономистът и предупреди, че от този сценарий ще страдат инвестициите в общински проекти. За пример той даде получени строителни разрешения за големи обекти във Варна и Бургас, за които не е ясно дали ще получат средства в началото на годината заради големия дефицит, което ще ги забави.

Петър Ганев изтъкна и друг факт – в началото на всяка година бюджетът е на излишък и е много по-лесно да удължиш стария закон, защото има приходи за всякакви плащания. „Но когато имаш дефицит и е средата на годината, става сложно и може да се стигне до това приотизиране, което е записано в закона – първо заплати и помощи, като инвестициите ще изостанат в този сценарий“, отбеляза икономистът.