У българите липсва финансовата култура, изразяваща се в умението да разпределяш личните си средства. Това каза пред Агенция „Фокус“ Райна Миткова-Тодорова, председател на Асоциацията на колекторските агенции в България, запитана за отговорността на българските граждани към техните задължения.

Именно липсата на тази финансова култура стои в основата на проблемите на обществото у нас, смята тя.

Тодорова коментира: "Колкото и да е парадоксално – кредитите са за хора с възможности. Кредитът не е продукт за хора, които едва свързват двата края".

Необходимо е всеки човек да знае много добре колко точно са месечните му разходи, какви средства може да задели и каква е вноската, която може да си позволи, обясни още експертът.

Тя е на мнение, че у българите е вкоренено схващането "бели пари за черни дни", което е остатък от годините преди прехода, когато кредитите не са били популярни у нас. "Изведнъж след прехода обаче хората започнаха да пътуват и разбраха, че в „другия” свят се живее на кредит и няма нужда да чакаш 5 години за кола и 15 за апартамент, а можеш да го направиш веднага", посочи Миткова-Тодорова.

Друг фактор за липсата на финансова култура у нас според нея е т.нар. „кредитен бум“, настъпил между 2005 и 2007 г. в страната. Той е допринесъл за това „първо да живеем, а после да спестяваме“.

Как изглежда българският длъжник

Експертът очерта актуалния профил на длъжника у нас: Той е представител на т.нар. "тънка средна класа" в българското общество. На възраст е над 40 години, добре образован е и е с доказани мениджърски умения. По времето на „кредитния бум“ обаче той е надценил своите възможности.

Профилът на средностатистическия длъжник много се е променил след 2009 г., с настъпването на световната финансова криза. Преди глобалния икономически крах най-уязвими за „увличане със задължения“ са били младите хора на възраст до 22 години. Обратно – българите между 35- и 45-годишна възраст са били най-съвестни и отговорни.

"В момента тази картина е съвсем обърната", отбеляза председателят на Асоциацията на колекторските агенции. Тя добави, че хората с по-ниски доходи са много по-лоялни и погасяват в срок задълженията си.

Потребителите на бързи кредити

Тенденцията при бързите кредити също следва своята логика, продиктувана от забавянето на световната икономика. Анализ на „Изи Кредит“, обхващащ периода октомври-декември 2012 г. показа, че през последните години хората взимат по-малки кредити в сравнение с периода преди кризата. Експерти обясняват това с предпазливостта на потребителите на фона на ниските доходи и свитото потребление.

Като цяло българите използват бързите кредити, за да покрият комуналните си и битови разходи, а в конкретния период – да си позволят празнична трапеза. Полът също има своето място в профила на потребителя на този тип заем – в по-голяма степен от него се възползват жените. Тенденцията се засилва около 14 февруари, когато дамите теглят потребителски кредит, за да закупят хубав подарък за любимия по случай празника на влюбените Свети Валентин.

И двата пола ползват бързите заеми още за ремонт и обзавеждане на жилището си, както и за оборотни средства за семейния бизнес.

Ролята на колекторите

Историята на колекторския бизнес у нас започва в първите години след падането на комунистическия режим. Първите агенции са се появили на пазара у нас през 1993-1994 г. В момента в страната има регистрирани над 70 компании, което прави индустрията добре развита в България.

Според ръководителя на браншовото сдружение колекторските агенции са всъщност най-бързият, евтин и удобен начин за постигане на споразумение между кредитора и потребителя, който в даден момент изпитва затруднения при изплащането на дълга си. Ролята им е да бъдат медиатор между кредиторите и техните клиенти, а основната им задача е да намерят най-разумното и ефективно решение за двете страни. Затова е необходимо да разговарят с тях.

В този смисъл е необходимо да се отчете, че заемодателят е доставил стоки или услуги на изплащане, а от другата страна има клиент, който е употребил взетото.

Въпреки всичко колекторите действат извънсъдебно, подчерта Ралица Миткова-Тодорова. Ролята на агенцията е да постигне споразумение, преди да се стигне до съд.

Затова най-доброто решение за човек, който има затруднения и не може да погаси задължението си, е да отиде директно в съответната банка или институция и да обясни ситуацията, за да се потърси подходящо предоговаряне. Обикновено колекторските фирми нямат такива правомощия.