България е единствената страна в Източна Европа, в която банковото кредитиране се е увеличило в периода от края на 2011 г. до началото на 2012 г. Във всички останали държави от региона нивото на опуснатите кредити за физическите лица и бизнеса е с негативна тенденция, съобщиха икономисти от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), цитирани от агенция „Блумбърг“.
В същото време депозитите в Източна Европа са се покачили до нивата си от преди кризата. Това смекчава въздействието на намаленото финансиране от западните кредитори, които сега са длъжни да отговорят на по-строги изисквания за капиталова адекватност, коментират от ЕБВР.
"Това вероятно е допринесло за продължаващото натрупване на нови депозити във финансовата система на региона, което от своя страна предполага, че депозитите ще продължат да заменят поне отчасти спадащото финансиране от чужбина", коментират икономистите от ЕБВР Франко Рика, Джонатан Лене и Питър Табак.
Западните кредитни институции, които си поделят три четвърти от банковия сектор в Източна Европа, съкращават финансирането на клоновете си в региона. Причината са по-строгите изисквания за капитал, като в момента регулаторите настояват банките да продават активи и да увеличават капитала си.
Банковите институции, включително UniCredit и Erste Group Bank заявиха, че техните регионални звена трябва да се ориентират към местно финансиране чрез депозити.
Дъщерните банки в Източна Европа са увеличили депозитите си от началото на кризата до сега. Изключението правят само банките в Латвия, Литва и Словения.
Докато отпуснатите от Европейската централна банка (ЕЦБ) тригодишни нисколихвени кредити намалиха суверенния риск в Източна Европа, прякото въздействие върху региона беше ограничено, тъй като средствата де факто не отидоха директно към банките от тази част на Стария континент, коментират анализаторите от ЕБРБ.