Българската търговия представлява едва 0.2% от световната. Страната ни е на 62-о място сред износителите и не може да се очаква България да е лидер в цял сектор. От друга страна обаче сме топ износител на нишови продукти. Това показват данните от анализa на Веселин Илиев – Главен директор на център „Външноикономическо сътрудничество“ на Българската стопанска камара.

Водещи стокови групи в износа на България за 2011 г.

Както и в предишни години, водещите експортни стокови групи* на България са горивата и медът, като с тях заемаме 70-то и 21-во място в световния износ. Те са следвани все по-уверено от електрически и електронни изделия и машини - 47-о място в световния износ. Особено добра новина е, че износът на електроника и електротехника през последните 5 години (2007-2011 г.) бележи средно годишен ръст от 17%, докато световният внос расте с 4% за същия период. Това означава, че страната ни печели пазарен дял.

Подобни постижения, макар и не така впечатляващи, има при машините (45-о място в световния износ) - за 5 години средният ни експортен ръст е 4% при средногодишен ръст на световния внос 2%. Следващите групи продукти са желязо и стомана (44-о място в световния износ) и облекла, различни от трикотажните (29-о място в световния износ). И при двете групи се регистрира не само спад през последните 5 години, но и загуба на пазарен дял, се казва в анализа.

На седма и осма позиция са маслодайните семена и житните растения, където сме 14-ти в света, следвани от трикотажните изделия (32-о място в световния износ) и фармацевтичните продукти (35 място в световния износ).

Български стоки с най-високо място в световния износ през 2011 г.

Втори в света сме по износ на нерафинирани медни аноди (864 млн. щатски долара) от групата мед и изделия от мед, слънчогледови семена (676 млн. щатски долара), временно консервирани череши (33 млн. щатски долара), патешко и гъше месо (25 млн. щатски долара), семена от кориандър (18 млн. щатски долара), мелничарски продукти от житни растения (16 млн. щатски долара) и временно консервирани череши (2) (14 млн. щатски долара), патешко и гъше месо (2) (13 млн. щатски долара). Причината за присъствието на две групи патешко и гъше месо и временно консервирани череши е различната степен на преработка на продуктите.

Същевременно сме трети в световния износ при отпадъци от благородни метали (560 млн. щатски долара), калцинирана сода (222 млн. щатски долара) и тютюн на листа (197 млн. щатски долара).

Български стоки с най-високо място в световния износ през 2011:

Източник: БСК

Същевременно България е на четвърто място по износ на ламарини и фолио от цинк в света и бележи усреднен ръст на износа от 840%. Те са следвани от суровата захар от захарно цвекло - 585%, предпазни въздушни възглавници (airbags) и техните части - 549%, водорасли - 540%.

Водещи стоки в износа на България за 2011 г.

Анализът по подпозиции на Хармонизираната система (ХС)** е по-интересен. В стойностно изражение България има най-голям износ на медни катоди – през последните 5 години (2007-2011 г.). Износът бележи средно годишен впечатляващ ръст от 59% при ръст на световния внос 7%.

Водещи позиции имат петролните дестилати със загуба на пазарни позиции при тежките, за сметка на ръст при леките дестилати. Следват нерафинирани медни аноди със сериозен спад, поради преработката им в медни катоди – резултат на голяма чуждестранна инвестиция. Въпреки този спад, България е на второ място в света при износ на нерафинирани медни аноди вече няколко години.

Интересно е развитието на износа на слънчогледови семена, който за 2011 г. възлиза на почти 680 млн. щатски долара – ръст от 105% спрямо 2010 г., когато България е на първо място в света. През 2011 г. страната ни отстъпва първото място на Румъния, която бележи ръст от 143% спрямо 2010 г. За последните 5 години, българският средногодишен ръст е 36%, румънският – 38%, а ръстът на световния внос е 17%.

България изнася слънчоглед най-много за Румъния, Холандия (където вносът от България е на първо място с 31.5%), Турция (страната ни е втора след Украйна с 28.4% от вноса).

Износът на електроенергия продължава да е значим за българската икономика. За периода 2007-2011 г. ръстът е 10% при ръст на световния внос 6%. Износът на електроенергия е основно за Гърция, на която страната ни гарантира 32% от вноса, Сърбия с 9,7% от вноса и Македония. Тези три държави приемат 70% от износа на електроенергия на България.

На седмо място в експортната листа на България с 560 млн. щатски долара са „Отпадъци от благородни метали – други” код 711299, вероятно отпадъци от сребро. България има средногодишен ръст на износа от 80% и държи трето място в света. Износът е насочен основно за Белгия – 368 млн. щатски долара, Корея – 105 млн. щатски долара и Канада – 70 млн. щатски долара.

Износът на пшеница в последните 5 години традиционно бележи добри резултати – среден ръст 60% при ръст на световния внос 5%. България е на 11-о място сред износителите на пшеница в света. Цената на българската пшеница е под тази, на която продават основните ни конкуренти в региона.

За отбелязване е сравнително ниската българска цена, която постига тази борсова стока – 270 щатски долара на тон, при средна световна 319 щатски долара. Ако изключим водещите доставчици - Канада – средна цена 351 щатски долара на тон, и САЩ – 340 щатски долара на тон - и сравним България с преките й конкуренти, отново родните цени не са достатъчно добри: Румъния продава пшеница за 274 щатски долара на тон, Унгария – за 296 щатски долара на тон, Чехия – 303 щатски долара на тон, Полша – 330 щатски долара на тон.

Само Русия и Украйна имат по-ниски цени. България изнася пшеница основно за Испания и Италия, се казва в анализа.

В последните години добре се представя и износът на медикаменти. Страната ни печели пазарни позиции в Русия, където България достига пазарен дял от 1.3% - там вносът расте със 17%, а българският износ – с 33%. Румънският внос на медикаменти расте с 11%, а българският износ за Румъния - с 26%. Голям ръст бележи износът на медикаменти за Германия – 81%, при ръст на немския внос 12%.

Временно консервираните череши имат голям дял в световния износ – 20.7%, при слънчогледа България осигурява 18.2% от износа, семената от кориандър формират 16.5% от световния износ, мелничарските продукти от житни растения - 13.5%, семената от рапица - 13.1%. Любопитен факт е, че през 2010 г. България беше на второ място в света по износ на рапица, а година по-късно – на пето, коментират икономистът от БСК.

Частите за запалки, макар и със скромен общ износ, бележат най-голям ръст в стойност за 5-годишен период –1233%. Струва си да се отбележи, че ЕК е наложила анти-дъмпингови мерки срещу вноса им от няколко азиатски държави и Мексико.

В количествено отношение най-голям ръст на износа за 5 години бележат: брашно от соя - 3124%, ламарини и фолио от цинк - 836%, вермикулит и перлит - 769% и неизбелени крафт хартии и картони - 636%.

Сред стоките, които България изнася, най-бързо расте световният внос на семена от рапица, остатъци и отпадъци от пивоварни или от спиртоварни, злато в необработени форми, торове, части за фотоволтаици, фруктоза.

Внос

Вносът на България е с по-малка динамика. България внася най-много нефтопродукти, електрическо и електронно оборудване, машини, руди и пътни превозни средства. При всички ръстът на вноса е по-малък от ръста на световния износ.

При по-детайлен преглед на ниво стоки, на първо място по внос е нефтът, следван от медни руди и концентрати и горива. Ръстът на вноса на стоките след тях – природен газ, медикаменти и фоточувствителни полупроводници, изпреварва ръста на световния износ. При фоточувствителните полупроводници това се дължи основно на 424% ръст на вноса през 2011 г. спрямо 2010 г.

В света през 2011 г., сравнено с 2010 г., най-бързо расте вносът на ядрени реактори (1185%), ториеви руди и техните концентрати (920%), риба тон с (799%), пиперидин (701%.

Изводи

Извод, до който стига анализът на БСК, е, че пазарът на ЕС не е достатъчно динамичен. За да се запази българският експортен ръст е необходимо увеличено присъствие на други пазари. Например, не страната ни не използва достатъчно възможностите на най-динамичния пазар в Европа и най-големия град – Истанбул, Турция. С приближаването на Западните Балкани към членството в ЕС ще нараства и тяхната конкуренция както на пазарите ни в ЕС, така и в привличането на качествени инвестиции.

Инвестициите трябва да се насочат към допълнителна преработка на ресурсите – те се изнасят не защото на външните пазари цените са по-високи, а защото не могат да се оползотворят тук, се казва в анализа.

В тази връзка ниските данъци са само един компонент от общата цена за правене на бизнес. Важни компоненти още са: качеството и наличието на работна ръка, на публични услуги, местни доставчици на стоки и услуги и инфраструктурата.

Основни пазари, към които България трябва да насочи усилията си и да реализира износа си са: Германия, Италия, Франция и др. България може да увеличи износа си за развитите държави, чиито износ нараства, като стане подизпълнител на техни фирми.

*Стокови групи - групи, които обединяват продукти от един вид, но различаващи се по степен на обработка и други характеристики. Това са главите по Хармонизираната система**, като първите две цифри на даден продукт посочват номера на главата.

**Хармонизираната система е номенклатура, основно използвана за класификация на стоки за митнически цели. Тя се основава на Конвенцията за Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките от 1983 г. Хармонизираната система е разработена в рамките на митническтото сътрудничество в Съвета за митниченко сътрудничество. Съгласно Хармонизираната система, стоките по света са разделени условно на 21 раздела или на 97 глави, като глава 77 в момента не се използва, за да бъде оползотворена по-късно с възникването на нови, некласирани и неописани стоки. Класирането на стоките се извършва на ниво шест цифри. Първите две цифри посочват номера на главата от Хармонизираната система, първите и вторите две посочват тарифни позиции, а първите шест - тарифните подпозиции.