Най-късно през януари България ще изпълни и последния критерий за влизане в еврозоната, а след това топката ще е изцяло в политиците, заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в интервю за БНТ.
По думите му данните на БНБ показват, че през януари инфлацията ще спадне до равнища, които позволяват на страната да приеме еврото. Очакванията са това да стане на 1 януари 2026 година.
"Политиците трябва да се постараят да получим крайното решение от Съвета на ЕС в рамките на 2025 г. Оттам нататък конкретната дата е следствие на това решение. Обикновено 6 месеца след него реално се въвежда еврото", каза Радев.
В момента вратата за влизане в еврозоната е отворена, но тя може и да се затвори, предупреди той.
"Техническата инфраструктура е готова. Платежните, информационните, счетоводните и статистическите системи на страната са готови за работа в еврозоната. Имаме готовност и за процеса по обмяната на парите. Правим тестове и с български евромонети. Банкноти печатаме от 4 години", каза управителят на БНБ.
България успя да сведе инфлацията под контрол, но сега основният риск, изглежда, е бюджетният дефицит. От август досега финансовото министерство предупреждава, че се отваря дупка в бюджета от 18 милиарда лева , която би била равна на около 8% бюджетен дефицит.
Причината за това са повишените разходи за пенсии, повишените заплати в армията и МВР, както и други бюджетни разходи. Служебното правителство обеща, че ще внесе балансиран бюджет с 3% дефицит, което означава увеличаване на приходите. Обявени бяха планове за облагане на свръхпечалбите на банките, увеличаване на акцизите за цигари и алкохол, данъчна амнистия.
Управителят на БНБ разкритикува предложението за облагане на свръхпечалбите на банките. Според него облагането на свръхпечалбите на банките, което бе приложено в други държави от ЕС, носи много рискове.
"Облагането на свръхпечалбите на банките ще оскъпи кредитите, от което ще загубят всички. Банковият сектор остана почти единственият стълб на финансовата стабилност, а това решение може да го разклати", посочи Радев. Той коментира, че вървят разговори между Асоциацията на банките, Министерството на финансите и БНБ по темата.
"Очаквам съвсем скоро решението по темата да бъде обявено. Върви се към решение да се защити по максимален начин интересът на бюджета, без да се допуска това да блокира икономическата активност и да нанесе поражения върху финансовата стабилност на страната", обобщи Димитър Радев.
БНБ е активирала всички възможни инструменти, за да контролира рисковете за криза в банковата система, като същевременно не допусне блокиране на икономическата активност.
"Ако тръгнем с рестрикции да ограничаваме кредитите, може да доведем икономиката до стагнация и дори да я изпратим в рецесия. Мерките към резервите на банките са строги, мерките срещу кредитополучателите са неутрални. Целта е оптимален баланс", обясни Радев. Управителят на БНБ смята, че тази година няма да има проблем бюджетният дефицит да е 3% от брутния вътрешен продукт, но остава въпросът какво ще се случи през следващата година и годините след нея.
Необходим е закон за таван на банковите такси, каза от своя страна пред БНТ Мая Манолова. "Странно защо в интервюто г-н Радев не каза каква е печалбата на банките. За тази година до октомври е 3,4 млрд. лв. През 2020 г. печалбата на банките е 800 млн. лв., до миналата година, когато печалбата също е 3,4 млрд. лв., което показва увеличение над 4 пъти. И това не е свързано с икономическата активност. Ако ще свързваме банковите такси с промишленото производство, през последните 20 месеца то постоянно намалява. 1,5 млрд. лв. от тази печалба се формира точно от банковите такси. Внасяш пари - плащаш, теглиш пари - плащаш, да ти преброят парите - плащаш", коментира Мая Манолова.