В бюджета за догодина може да бъде вкарана възможността с депозитите на хората и фирмите да се финансира държавен дълг. Това става ясно от думите на служебния министър Людмила Петкова. Тя уточни, че засега са се водили само предварителни разговори без детайли, и не стана ясно как точно ще работи схемата.
"Това, което по принцип коментирахме, има един много голям ресурс в банките – депозитите на физическите и юридическите лица, и чрез банките, които са първични дилъри, тези средства да бъдат ползвани, т.е. финансиране на държавния дълг, който е гарантиран, но той ще донесе доходност и на физическите, и на юридическите лица. Т.е. да се осигури допълнителна доходност по отношение на набирането на дълг", са точните думи на Петкова.
Министърът напомни, че тази година държавата емитира доста емисии – както на вътрешния, така и на външните пазари. Само пласираните държавни ценни книжа (ДЦК) са за 1,7 млрд. лв., а освен това имаше и няколко външни емисии – еврови (3 млрд. евро) и доларова (1,5 млрд. долара).
Петкова напомни, че в момента лихвите по банковите депозити са много ниски, и обеща, че ако схемата с банките бъде направена, и физическите, и юридическите лица ще получат по-висока доходност заради използването на спестяванията им за финансиране на държавния дълг.
Служебният министър изненада с нова идея как да съберат повече приходи в хазната. Оказва се, че шумно рекламираната данъчна амнистия, от която се очаква в бюджета да влязат над 5,5 млрд. лв., ще се финансира с кредитна линия от Българската банка за развитие (ББР). За целта в държавната банка ще бъдат депозирани 2 млрд. лв. Средствата най-вероятно ще бъдат осигурени с емитирането на нов дълг. Така фирмите, които искат да се възползват от данъчната амнистия и да си платят без наказателни лихви просрочените задължения към държавата, ще могат да изтеглят кредит от ББР, обясни Петкова идеята си.
Междувременно за първи път в съвременната история на България БНБ се обяви официално срещу проект за държавен бюджет. Централната банка го направи в сряда вечерта, докато служебното правителство приемаше проектобюджета. Писмото на БНБ е подписано от управителя Димитър Радев. Според него заложените разходи предполагат държавата да преразпределя 46% от БВП, което не се е случвало от 1998 г.
БНБ предупреждава, че липсата на мерки за свиване на разходите ще доведе до вдигане на данъци и осигуровки. А бюджетни дефицити, близки до 3%, заплашват фискалната стабилност и приемането на еврото. В приходната част повечето мерки били еднократни като данъчна амнистия с неясен ефект, а вдигането на осигуровки ще удари по ценовата стабилност. Специално внимание от БНБ обръщат на предложения нов механизъм за облагане на централната банка. За тази година тя е внесла 660 млн. лв., а по новия начин сумата ставала 1 млрд. лева. Според БНБ това противоречи на Договора за функциониране на ЕС и на Закона за БНБ и е пряка намеса във финансовата независимост на централната банка.
От БНБ предлагат дефицитът да е под 3%, свиване на разходите и да има буфер за непредвидени харчове. Ако тези мерки не бъдат взети, новият бюджет ще доведе до понижаване на рейтинга на България и ще вдигне разходите по държавния и частния дълг, предупреждава БНБ. Цялостният ефект щял да се изрази в загуби за българската икономика.
Служебният финансов министър Людмила Петкова коментира, че заради приемането на еврото БНБ трябва да бъде с капитал 1 млрд. евро. С новия механизъм тези пари щели да са внесени в бюджета, а в случай на необходимост да се предоставят на БНБ. Държавата е акционер в банката и няма пречка, но ще бъде включен текст, че мярката е приложима след съгласуване с ЕК и ЕЦБ.