ОБОБЩЕНИЕ, ЗАКЛЮЧЕНИЯ, ПРЕПОРЪКИ

Икономическата интеграция на България в Европейския съюз е продължителен процес. Неговото начало беше, когато страната започна да съобразява своето законодателство и институции с тези на съюза, а фирмите да приемат стратегии, които да ги направят равноправни участници на единния европейски пазар. Днес, когато България е изпълнила всички критерии за членство, приети от Европейския съвет в Копенхаген, когато преговорите за членство вече са приключили и очакваме договора за присъединяване да бъде подписан след броени месеци, когато близо 60% от външнотърговския оборот е със страни – членки на ЕС, ние сме все още в средата на пътя. Кога ще завърши интеграцията на България в ЕС? Отговорът е труден, но във всеки случай това няма да бъде датата на членство. Може би това ще бъде денят, в който българската икономика стане част от европейската и когато страната ще има интерес нейното стопанство да се регулира от наднационални европейски институции. Или когато спрем да бъдем постоянни нетни реципиенти на средства от европейски фондове и степента на развитие позволи приносът в съюза да не бъде по-малък от получените фондове. Всъщност датата няма значение – важно е развитието към този момент. Предизвикателството е от една от последните сред членовете на ЕС по основни социални и икономически показатели, каквато е България, да стане органична част от ЕС със своя важен принос за неговото укрепване и развитие.

Следователно страната ни трябва да се развива по-бързо от сегашните членове на съюза. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Това е първото предизвикателство. Второто предизвикателство е свързано с частичния отказ от национална икономическа политика и възприемане политиката на наднационалните европейски институции. Опасността в този случай е, че ако някое събитие засегне повече българската икономика, отколкото по-голямата част от европейската (което на икономически език се нарича асиметричен шок), то тогава няма да можем да разчитаме, че европейските институции ще предприемат подобаващите в такива случаи мерки. И обратно – когато тези институции решат да действат, за България ще бъде по-добре тя да има същите проблеми и предимства както повечето европейски страни. Третото предизвикателство е свързано с огромните икономически и социални диспропорции, които съществуват между България и ЕС. Те ще доведат до значително напрежение по време на интеграцията, което ще изисква както обществено съгласие и подкрепа, така и адекватна компенсаторна политика от българска страна. Четвъртото предизвикателство е свързано с фирмите и тяхната способност едновременно да се съобразяват с европейското законодателство и да бъдат конкурентоспособни на един от най-развитите и взискателни световни пазари. Тук става особено ясна връзката между макроикономическа и микроикономическа политика, за която се говори в целия доклад. Адаптацията на фирмите не е само корпоративен, но и държавен въпрос. Той налага съчетаването на национална политика и фирмени стратегии, които да постигат общи цели.

Икономическата политика – ясни цели, дългосрочни приоритети и сътрудничество

Посочените предизвикателства налагат поставяне на ясни цели и провеждане на активна политика за тяхното постигане. Един от основните показатели за степента на интегрираност на българската икономика в европейската е нейната конвергенция. Конвергенцията означава не само свързаност чрез каналите на търговията и на финансовите потоци, а единност – колкото е по-висока тя, толкова повече може да се каже, че българската икономика е органична част от тази на ЕС. Тогава общата европейска политика, която се основава на общи за ЕС цели, а не на целите на отделните є членове, ще бъде релевантна и полезна за България. Следователно конвергенцията е важна цел в средно- и дългосрочен план и следва да бъде насърчавана и измервана непрекъснато по ясни и прозрачни показатели. Тя е абсолютно задължително условие и за участието на България в еврозоната и за възприемането на еврото. Конвергирането на българската икономика очертава много ясно икономическата политика, която трябва да се следва, и по този начин до голяма степен защитава обществото от неразумни и с неясни последствия действия на управляващите. В този смисъл тя е силно дисциплиниращ ограничител. Въпреки тези положителни страни политиката на засилване икономическата конвергенция не трябва да се надценява. Тя представлява отговор на второто предизвикателство и облекчава частичния отказ от национален суверенитет и възприемането на наднационалната европейска политика. Тя обаче не дава отговор на въпроса, как точно ще се постигне ускорено развитие, което да преодолее големите икономически и социални различия между България и страните от ЕС. Необходимо е да се даде отговор и на въпроса, как при все още ниска степен на конвергенция и следователно очаквани асиметрични негативни шокове в България техният ефект ще бъде абсорбиран и омекотен.

Всички тези въпроси имат решение, което е свързано със значителното повишаване на производителността на икономиката. Защо производителността е "магическият" елемент, който трябва да се превърне в център на икономическата политика през следващото десетилетие? Защото по-високата производителност означава по-висок икономически растеж и по-висок стандарт на живота. Защото тя дава отговор на въпроса, как ще се повишат доходите при неизбежното повишаване на цените при влизането в ЕС. Защото високата производителност прави националната икономика конкурентоспособна и я имунизира срещу негативни външни влияния.

Най-общо производителността на икономиката се измерва с единицата произведен продукт на едно заето лице. Доколкото обаче анализираме общо икономическия и общо социалния аспект на производителността, ние анализираме брутния вътрешен продукт на човек от населението. Това е и точният измерител за продукта, който се създава за всеки български гражданин. Следователно колкото повече БВП се създава при постоянен брой на населението на страната, толкова по-висока е производителността. В доклада се анализират основите канали за повишаване на производителността. В съвременната икономика те в по-малка степен са свързани с увеличаване на традиционните производствени фактори – материални ресурси, труд и капитал. Отговорът по-скоро следва да се търси в по-ефективното използване на тези фактори. Това в ЕС се нарича "икономика на знанието". Същевременно от решаващо значение за растежа стават качеството на институциите и законите, които създават рамката на икономическата дейност.

При изследването на производителността се правят две основни бележки, които са изключително важни при формирането на съответните видове политика. На първо място, следва да се отчете, че производителността трябва да се анализира, като се оценява и динамиката в ЕС. След приемането на Лисабонската стратегия през 2000 г. ЕС полага значителни усилия и влага много ресурси за увеличаване на своята производителност и за изграждане на икономика на знанието. Следователно пред България стои трудната задача не само да не изостава, но и да увеличава своята производителност по-бързо от ЕС, и то в дългосрочен план, за да може да намалява разликите със съюза. Втората важна бележка е свързана с факта, че производителността на националната икономика зависи от бизнеса – този, който създава БВП. Държавната политика не може да замени фирмените стратегии, както и фирмите не могат сами да създадат необходимата им стабилна икономическа и пазарна среда. Следователно политиката за увеличаване на производителността трябва да ангажира усилията на държавните институции и на бизнеса за постигането на общи цели. Тази политика следва да се провежда и в благоприятна обществена среда, което означава тя да бъде прозрачна и да постига положителни социални резултати. Важно е да се направи и още едно важно уточнение. Политиката за повишаване на производителността и изграждане на икономика на знанието следва да бъде дългосрочна. Това означава тези приоритети да бъдат трайни и императивно да ангажират всяко ново управляващо мнозинство. Обществеността в България е достатъчно зряла да изисква тази продължителност и да приеме, че е важно да се спазват определени принципи, които ще донесат очаквания резултат на по-късен етап. С изработването на подобни принципи, приоритети и цели на икономическата политика, наред с необходимата икономическа стабилност тя ще гарантира висок растеж и успешна интеграция на България в ЕС.

Макроикономическата политика – конвергенция, стабилност и условия за ускорен растеж

Оригиналното изследване на конвергенцията, представено в доклада, дава основание за много важни изводи. По отношение на номиналната конвергенция, измервана с равнището на цените, инфлацията, паричната маса и лихвените проценти, България, макар и слабо, вече показва ясни признаци на приобщаване към икономиката на ЕС. Все още инфлацията и лихвените проценти се движат от различни фактори в сравнение с тези в ЕС, но този процес вероятно ще продължи още известно време в бъдеще. Факт е, че номиналната конвергенция зависи пряко от провежданата в момента макроикономическа политика и следователно нейните стойности могат сравнително лесно и бързо да се променят. Не така стои въпросът с реалната конвергенция, която е много по-тромава и е резултат от значителни натрупвания. Положителното там е, че по отношение на производителността се наблюдава определена степен на конвергенция, което е един от резултатите от значителните стокови и финансови потоци между България и ЕС. Все още не съществува обаче конвергенция по отношение на реалните доходи. Това определя и извода, че усилията на страната трябва да се насочат към доближаване равнищата на производителност и на доходи до тези в ЕС. В противен случай общата икономическа политика на съюза няма да съответства на българските особености, от което може да има много неблагоприятни последици.

Ниската степен на реална конвергенция налага да се предвидят механизми на национално равнище за омекотяване на евентуалните негативни асиметрични шокове. Шоковете, свързани с интеграцията, като различното равнище на цените, растежа на европейската икономика, лихвените проценти в ЕС, може да се очаква, че ще се отразяват сравнително слабо върху реалните доходи в България. В повечето случаи те се резорбират от икономиката в рамките на няколко тримесечия. Съществуващата, макар и невисока, степен на еластичност към шоковете, идващи от ЕС, ще позволи на българската икономика да реагира по подобен на европейската начин при появата на негативни фактори, като увеличаване на цените на петрола или криза на международните финансови пазари. Това означава, че съответната реакция на европейско равнище ще бъде в благоприятна за България посока, но недостатъчна като въздействие.

Инструментите за омекотяване на негативните шокове, с които страната разполага, са известни. Поддържането на финансовата стабилност, която следва да остане приоритет, и наличието на паричен съвет определят провежданата консервативна парична и фискална политика. Следователно тези инструменти имат много ограничени възможности за въздействие при появата на шок. Разбира се, функциите на фискалната политика следва да се разглеждат в по-широк аспект. От нея се очаква не само да гарантира финансовата стабилност, но и да създава условия за повишена производителност. Това означава реализация на инфраструктурни проекти, осигуряване на ефективност при изразходване на публичните средства и предоставяне на определен кръг обществени услуги при приемливо за обществото качество, както и създаване на необходимите резерви за разходи, свързани със структурни реформи или за краткосрочно поемане на остри негативни шокове. В това отношение положително влияние ще окажат и трансферите от фондове на ЕС.

Друг инструмент – мобилността на работната сила, ще се задейства донякъде автоматично с разширяването на възможностите български граждани да работят в ЕС. На следващо място е движението на капиталови потоци и това е една от областите, в които страната трябва да продължи усилията си за привличане на постоянен и дългосрочен инвестиционен ресурс. Тревожно стои въпросът, свързан със специализацията на икономиката. Въпреки че е силно отворена, българската икономика има значителна междуотраслова и сравнително слаба вътрешноотраслова специализация. Ако тази тенденция продължи и производственото коопериране между българските предприятия и фирми от ЕС остане на ниско равнище, това ще доведе до маргинализиране и периферност на националната икономика. Следователно значителни усилия следва да бъдат насочени към стимулиране на производственото коопериране. Дългосрочният инструмент за ограничаване на негативните шокове остава повишаването на производителността и конкурентоспособността на икономиката.

Анализът в доклада показва, че макроикономическата политика може да се справи с очакваните предизвикателства, като наред с поддържаната финансова стабилност създаде условия за насърчаване на производителността във фирмите и тяхното вътрешноотраслово коопериране с партньори от ЕС.

Изграждането на конкурентоспособна икономика, основана на знанието – партньорство между институциите и бизнеса

Повишаването на производителността може да се конкретизира в определени, ясно измерими видове политика. В доклада се анализират измерителите на конкурентоспособността и се правят конкретни препоръки за съответните видове политика както на национално, така и на фирмено равнище. Те следва да имат едни и същи цели и да се допълват. По своята същност тези видове политика следва да целят максимален достъп до информация, иновативност, ограничаване на неприсъщите за производството разходи, създаване на междуфирмени партньорства. В международните сравнения проличават основните слабости и предимства, на които българската икономика може да заложи. Силните страни са в добрите макроикономически показатели, високия обхват на образователната система, натрупаните индустриални традиции, утвърждаването на ролята на публичните институции, най-общо подобряване на бизнессредата през последните години. Слабите страни са ниската иновационна активност, все още тежката административна среда, липсата на достатъчно разработки и най-важното на приложения на технологични и научни новости. От своя страна фирмите все още са пасивни и не отделят достатъчно внимание на изработването на дългосрочни стратегии, на обучението на персонала, на целенасочено търсене на иновации в бизнеса, на въвеждането на стандарти за контрол върху качеството.

Подобни сравнения очертават и основните приоритети на икономическата политика в изпълнение на нейната главна цел – повишаване на качеството и конкурентоспособността. Приоритетите са свързани с няколко области. На първо място стои иновативността и активността на фирмите за въвеждане на нови продукти и технологии. Този проблем е свързан и с другата страна – разработването на нови продукти и проблеми в научните и развойни звена и пътят на тези разработки до тяхното прилагане. На второ място стои въпросът с развитието на информационните и комуникационните технологии като отделен отрасъл, но и като елемент от развитието на всички икономически сектори. Новите информационни и комуникационни технологии бързо променят стандартите на живот, на бизнес, на образование. България има определени предимства в това отношение и при подходяща политика ИКТ могат да се превърнат в специализация и в силен двигател на цялото икономическо развитие на страната. Тук държавата има много важна роля не само по отношение на създаването на благоприятна бизнессреда, но и чрез активното въвеждане на нови технологии в нейната собствена дейност и поставянето на високи стандарти за извършването на обществените услуги, включително за образованието. На трето място се разглеждат възможностите за намаляване на административното бреме върху гражданите и фирмите. В това отношение има постигнати известни резултати през последните години, но те не се оценяват като достатъчни от бизнеса. Освен това е необходимо бизнессредата да се подобрява не кампанийно, а непрекъснато и целенасочено, като обхваща не само разрешителните и лицензионните режими, но и неефективните последващи проверки. Членството в ЕС само по себе си предполага съобразяването с тежки регулации и процедури и националната администрация трябва да облекчава, а не допълнително да натоварва тези режими. Четвъртата предпоставка за повишаване на производителността е свързана с малките и средните предприятия. Те са много важна част от националната икономика не само заради техния брой, заради заетите в тях или за частта от БВП, която произвеждат. Като цяло тези предприятия могат да бъдат най-гъвкави и най-бързо да увеличават своята производителност. Колкото и значим фактор да са МСП като цяло, поотделно те нямат достатъчен капацитет да се справят с високите пазарни изисквания и предизвикателства и затова се нуждаят от целенасочена държавна подкрепа. Предвид конкретното състояние на сектора на МСП в България, основната подкрепа трябва да бъде по отношение на информираност, обучение, включително на мениджмънта и облекчен достъп до финансови ресурси. На пето, но не последно по значение, място в доклада се анализира ролята на образователната система като мощен инструмент за стимулиране на икономическото развитие и за изграждане на икономика на знанието.

Всички тези основни области, свързани с конкурентоспособността, се разглеждат през призмата на Лисабонската стратегия и приоритетите на страните – членки на ЕС. Това е особено важен ракурс, тъй като е много важно още отсега България да съобрази политиката си с целите и политиката на съюза. Още повече в този случай националният интерес налага изграждането на икономика на знанието и повишаването на конкурентоспособността да се развиват много по-динамично отколкото в ЕС.

Социалните баланси – задължителен елемент от икономическата политика на страната

Провеждането на определена икономическа политика не може да бъде цел сама за себе си. Тя трябва да бъде насочена към постигането на определени социални резултати и да генерира обществена подкрепа и съгласие. В доклада се анализират два особено важни проблема, свързани с макроикономическото напрежение при интеграцията в ЕС. Това са пазарът на труда и равнището на доходите. По отношение на пазара на труда се прави изводът, че независимо от положителната тенденция към намаляване на безработицата, съществуват много сериозни структурни проблеми, които изискват активна държавна политика. Значителен е броят на обезкуражените и отпадналите от пазара на труда. Те не влизат в статистиките за безработни, но се проявяват при измерването на равнището на заетост, което е най-ниско в сравнение с всички други членове на ЕС. Това налага специални програми и стимули за насърчаване на трудовата активност на тези хора. Сравнени в европейски мащаб, много високи са и показателите за безработни млади хора и продължително безработни. Това също налага специално внимание. Абсолютно задължително е да се предотврати трайната висока безработица в отделни региони или социални и етнически групи. Изведените приоритети в политиката на заетост са изключително важни предвид очакваното развитие, свързано с европейската интеграция на България.

По отношение на политиката на доходите също се откриват редица диспропорции, които ще създават значителни проблеми и напрежение в процеса на европейската ни интеграция. Структурен проблем е ниското равнище на реалните доходи в сравнение с тези в ЕС. В същото време се наблюдава изоставане в равнището на доходите от равнището на производителност, което означава, че съществува известен потенциал за увеличаване на общото равнище на доходите. Като тенденция обаче реалното увеличаване на доходите следва да бъде обвързано с повишаването на производителността, за да не се допуснат структурни проблеми и загуба на конкурентоспособност в икономиката. Допълнителен източник на растеж ще бъдат средствата, получавани по европейски фондове, които ще създадат по-голямо търсене на пазара на труда. Необходимо е да се решат и някои структурни проблеми, свързани с равнището на социалните плащания, включително гарантирания минимален доход, стимулирането на активното търсене на заетост чрез увеличаване на пропорциите между минимална работна заплата и социални плащания и т. н. Специално внимание се обръща на необходимостта от продължаващо през целия живот обучение, което да ограничава безработните и да насърчава заетостта при хората в предпенсионна възраст. Анализира се и очакваното влияние на неблагоприятните демографски тенденции върху равнището на доходи и пазара на труда.

България на Балканите – предимство или бреме

Европейската интеграция на България не може да се извади от регионалния контекст. В доклада се отделя специално внимание на предимствата и недостатъците на региона на Югоизточна Европа. Въпреки че България е много по-напреднала в процесите на европейска интеграция в сравнение с много от страните в региона, се наблюдават и тревожни тенденции и може да се очаква, че ако те се затвърдят, в следващите години страната ще губи от своите сравнителни предимства. Доколкото конкуренцията в региона по отношение на привличането на инвестиции и на пласмент на стоки и услуги не само съществува, но и ще се задълбочава, в българската икономическа политика трябва да залегнат ясни приоритети, които да насърчават регионалното икономическо сътрудничество, развитието на регионалните пазари и свободната конкуренция, както и интеграцията на целия регион в европейската икономика. В същото време обаче страната трябва да развива и утвърждава своите конкурентни предимства и не да губи, а да се възползва от развитието и отварянето на регионалните пазари и от развитието на икономиката в региона.

Всички проблеми, разгледани в доклада, пречупват анализа на сегашното състояние и тенденции в отделните области през призмата на рисковете и възможностите, които предоставя интеграцията на България в ЕС. Направените препоръки за приоритети в икономиката и за практически действия нямат претенции за изключителност или всеобхватност. Те са опит да се систематизират основните приоритети, които са необходими на българската икономическа политика през следващите няколко години, за да се постигне успешна и бърза интеграция на страната в Европейския съюз.