• През тази година хватката на рецесията ще продължи да се затяга
• Положителната страна на дългия период на по-нисък от потенциалния растеж е бързото намаляване на дефицита по текущата сметка;
• Необходим е балансиран модел на растеж на българската икономика, основан на нетния експорт

Спад на брутния вътрешен продукт от 6% през тази година и 3% през следващата, 2010 г., очакват икономистите на "УниКредит Булбанк". Според прогнозите на експертите на най-голямата банка в страната, представени на 14 юли 2009 г., българската икономика ще премине през по-продължителен период на икономически растеж под потенциалния в сравнение с останалите страни от ЦИЕ.

„Според нас най-лошото за българската икономика предстои и изгледите за възстановяване на икономиката към момента изглеждат неясни и сравнително отдалечени във времето. Разбира се, положителната страна на всичко това е свързана с бързото редуциране на дефицита по текущата сметка до стойности, които пазарите ще бъдат готови да толерират в периода след приключване на глобалната финансова криза", обясни Кристофор Павлов, главен икономист на "УниКредит Булбанк".

Според него печеливш ход в настоящата ситуация е изграждане на балансиран модел на растеж на българската икономика, в който принос да има не само вътрешното търсене, но и нетния експорт.

„Това означава промяна на стимулите в икономиката, така че да стане възможно прехвърлянето на производствени ресурси от сектори, ориентирани към вътрешното търсене, които се характеризират с редуциран потенциал за по-нататъшен растеж, към експортно ориентирани производства. При това към производства на средно-и-високотехнологични продукти, характеризиращи се със средна-до-висока добавена стойност и ниски трудоемкост и енергоемкост", каза Павлов.

Последните месеци са месеци на спада

Световната икономическа криза вече дава силното си отражение и в България, като в момента всички индикатори (както тези, отчитащи резултатите на икономиката през последните няколко месеца, така и тези, които позволяват да се правят оценки за икономическата активност през следващите няколко месеца) сочат задълбочаване на рецесията в българската икономика, обобщават в традиционния си анализ CEE Quarterly икономистите на "УниКредит Булбанк".

Доказателство за това са вече изнесените данни средномесечен спад със 17.7% на годишна база на индустриалното производство. За първите два месеца на второто тримесечие на годината този спад вече се изостря до 21.1% средномесечно.

„Интересно е да се отбележи, че секторите произвеждащи ниско-технологични продукти с ниска добавена стойност (производство на текстил, дървен материал и изделия от него, хартия, картон и др.) отчитат по-голям спад в произведената продукция и продажбите в сравнение със секторите, произвеждащи средно и високо технологични продукти със средна и висока добавена стойност (като производството на основни метали и продукти от тях, компютри, електроника и оптично оборудване и др)”, посочва Кристофор Павлов.

Разбира се, най-малък е спадът при т.нар. „ацикличните сектори” – като производството на храни и напитки и производство на други стоки за ежедневно потребление – при които зависимостта между икономическия растеж и потреблението е най-малка.  На другия полюс – с най-сериозно забавяне –са секторите, които в най-голяма степен се възползваха от бума в инвестициите и кредита, като строителството и недвижимите имоти.

Зависимост от чуждестранен капитал

Според анализаторите на "УниКредит Булбанк" спадът от около 85% на годишна база чуждестранния капитал за първите четири месеца на 2009 г. ще се отрази по-тежко върху българската икономика, отколкото върху останалите нововъзникващи пазари в Европа, тъй като местният частен сектор се характеризира с най-големия дисбаланс между вътрешните инвестиции и спестяванията. Така онези страни, които в най-голяма степен разчитаха на приток на чуждестранни спестявания, в края на краищата, ще преминат през по-болезнен процес на приспособяване към новите условия в световната икономика, се посочва в доклада за икономическото развитие на банката.

Индивидуалното потребление - между облекчението от спада на инфлацията и влошаващия се пазар на труда

Определящи за индивидуалното потребление са две ясно очертаващи се тенденции - от една страна, потребителите усещат облекчение от спада на инфлацията, но едновременно с това увеличените разходи за обслужване на кредитите и рязкото влошаване на пазара на труда пречат да се стигне до очакваното нарастване на потребителските разходи, което би могло да смекчи остротата на протичащия спад в икономиката.

„Продажбите на дребно на годишна база отчетат ръст в отрицателна територия за последните седем последователни месеца. Не очакваме скорошно обръщане на този тренд и прогнозираме, че индивидуалното потребление ще има отрицателен принос към ръста на БВП, както през 2009, така и през следващата 2010 г.", прогнозират икономистите на "УниКредит".

Те посочват обаче, че в контекста на фиксирания курс дефлационните сили ще увеличат интензивността си.

„Индексът, отчитащ базисната инфлация, ще започне да потъва по-бързо с ескалирането на спада в икономиката през втората половина на годината. Дефлационните сили допълнително ще черпят подкрепа от спада в международните цени на енергоресурсите, който се пренася във вътрешните цени на електроенергията и газта със значително забавяне във времето, поради спецификата на договора между Булгаргаз и Газпром. Едновременно с това, ще е налице известен инфлационен натиск свързан с административно регулираните цени в началото на следващата година, когато процеса на хармонизация на акцизите се очаква да получи последен тласък", се обяснява в доклада на "УниКредит".

Ограниченото поле за маневри, свързано с разхлабване на фискалната политика, което беше налице в началото на годината, беше почти изцяло изчерпано в последните няколко месеци. Интересно е да се отбележи, че България е една от страните в ЦИЕ, които в най-голяма степен са разхлабили фискалната си политика през последната година. За първите 5 месеца на 2009г. излишъкът в публичните финанси се равнява на сума, малко по-малка от 1% от очаквания БВП за 2009г., докато през същият период на миналата година излишъкът в публичните финанси възлиза на 5% от БВП. Тоест фискалната експанзия, на която бяхме сме били свидетели през последните 12 месеца съответства на сума, равняваща се на 4% от БВП. От тук нататък, ако направим презумпция за дефицит в публичните финанси, равняващ се на 1% от БВП в края на юли, възможностите за по-нататъшно разхлабване на фискалната политика - без това да повлияе негативно на макроикономическата стабилност - са малки. В момента се наблюдава и неблагоприятна комбинация от задълбочаващ се спад на приходите и повече от двуцифрено увеличаване на темпа на нарастване на публичните разходи, което налага и ревизията на прогнозата на УниКредит за ръста на БВП.

Презентация на икономическите прогнози на "Уникредит Груп" ще откриете в прикачения файл.

Новина от пресконференцията, на която беше представен докладът, може да прочетете тук.