България винаги се е съобразявала с немските туристи. Вкусовете на тази основна таргет група бяха определящи и при изграждането на новата хотелска база след 2000 г. Германците са най-ревностните фенове на ваканционните екстри, които предлагаме у нас – луксозен хотел с пакет „ол инклузив” - много храна по няколко пъти дневно, с много бира и всякакъв алкохол, плаж наблизо, а по възможност и басейн, море, слънчево време и обезателно шезлонг, който да използват целодневно, без да им се вдига врява.

Прекаляването със строителния шум до преди 3-4 години и алкохолните ексцесии обаче доведе до чувствителния отлив на туристи от главната страна-донор – предимно влицето на пенсионерите и семейните с малки деца.

От влизането ни в ЕС и премахването на визите румънците традиционно са третият по значимост пазар в нашите курорти. Над 380 000 съседи предпочитат луксозните български хотели пред своите почивни бази, които датират от времето на Чаушеску, но са на по-високи цени. Този пазар не регистрира отлив, а нормален застой след големия бум от преди 6 години, обясняват експерти.

Кой колко харчи?

На всеки чужденец у нас това лято се падат по трима почиващи българи. Според Румен Драганов населението от 7,4 млн. души ще реализира около 6,6 млн. почивки в страната. В това число влизат и кратките пътувания из вътрешността на страната при приятели и роднини, както и многобройните отскачания до морето, които българите правят за уикендите.

Докато обаче чужденците харчат средно за седмична почивка у нас по 465 евро на човек със самолетния билет, българите пръскат по 563 лв. на глава за същото време в същите хотели, без в сумата да влизат транспортните разходи. Чужденците изкарват парите за ваканция за седмица работа, а на българинът му трябва месец, за да заработи сумата си. Това показвало, че нашите хотели и туроператори все още не предлагат достатъчно атрактивни оферти на собствения си пазар, както правят за чуждите туристи. Затова всяка година много сънародници предпочитат да изкарат отпуската си за по-малко пари в Гърция, а защо не и в Турция, вместо да харчат повече на родното море. По гръцките морета това лято ще почиват около 450 000 сънародници.

Българският туризъм е добре, но щеше истински да процъфтява, ако държавата подобри икономическата среда за бизнес, единодушни са всички от бранша. Различните лобита в отрасъла обаче предлагат и коренно различни идеи за облекчаване на държавното администриране. И това е едно от основните затруднения за избистрянето на визията какъв туризъм ще правим и как да стане така, че да се повиши добавената стойност на продукта, осигуряван от отрасъла.

България заема четвърто място сред 28-те страни в Европейския съюз по ръст в зимния туризъм от 4,7%. Това показват данни на Евростат за резултатите от последния ски сезон в ЕС през 2012-2013 г. в сравнение с предходната година.

Нашите зимни курорти  са отчели над 3,3 милиона нощувки. Като цяло последният зимен сезон в съюза е по-успешен от предишния с общ ръст от 2% и общо реализирани около 600 милиона нощувки, отчита Евростат.

Зад нас по темпове на растеж в този сектор се нареждат Латвия, Норвегия, Дания, Чехия и Полша, а на най-голям скок са се радвали Словакия – с 9,6%, Малта – с 9%, и Унгария – с 5%.

По ред обективни причини, произтичащи от икономическата, финансова, социална и политическа криза, с  най-голям спад в зимния си туризъм в сравнение със сезон 2011-2012 г., са Кипър – минус 10%, Италия – минус 5%, Испания - минус 4%, и Гърция - минус 2%. Въпреки това отново най-предпочитани за чужденците са били зимните комплекси в Испания, Италия и Австрия, които са привлекли повече от половината ценители на зимнитески спортове в съюза.