Инфлацията се превръща в едно от основните притеснения за потребителите, не само в България, но и в Европа, САЩ и множество други страни по света. Според прогнозите на ОИСР заради войната в Украйна глобалната инфлация ще се ускори поне с 2.5 процентни пункта, като ефектът ще е малко по-слаб в САЩ (1.5%), но американската инфлация вече е висока заради ниската безработица и растеж на заплатите. В някои страни инфлацията е драматична още преди войната - в Турция, например, тя надмина 61%, а в Аржентина 52%, поради вътрешни проблеми и слабост на местната валута.

Предвоенно състояние

Заради коронавируса инфлацията рязко се забави през 2020 г. и България дори отчете минимална дефлация в началото на 2021 г., съвсем за кратко. Заедно с икономическото възстановяване инфлацията също се възстанови и през лятото на 2021 г. достигна предкризисните нива. Дотук можем да кажем, че няма нищо изненадващо - инфлацията спадна в кризата и се възстанови при излизане от кризата.

Но от лятото на 2021 година се появи нов външен фактор за инфлацията - дефицитът на природен газ доведе до рязко повишение на цената му, а оттам поскъпна и енергията в Европа, тъй като много държави произвеждат ток от природен газ. Още тогава анализите на европейските институции показаха, че основната причина за поскъпването на газа в Европа е фактът, че Русия подава по-малки количества газ, въпреки че търсенето на енергия расте заради излизането от кризата.

Дали с това поскъпване на природния газ Русия е подготвяла почвата за война в Украйна, показвайки на Европа, че е зависима от руския газ - или пък това е било някаква стратегия на "Газпром"? Това остава открит въпрос, но няма спор, че още преди войната огромната част от инфлацията беше породена от Русия. Скъпият газ и особено скъпият ток повишиха разходите на бизнеса и оттам се пренесоха в потребителските цени.

През есента на 2021 г. бяха предоставени компенсации на бизнеса за скъпия ток. Проблемът е, че компенсациите бяха дадени със закъснение и бизнесът няколко месеца работи, без да знае дали ще има компенсации - съответно, бизнесът повиши цените на дребно. После през зимата компенсациите бяха разширени, но отново се получи забавяне и отново междувременно се стигна до повишение на потребителските цени. Показателно е, че най-големият растеж на цените беше в месеците на несигурност, когато бяха забавени компенсациите.

Така или иначе, преди войната очакването беше, че инфлацията ще достигне около 10% на годишна основа, след което с идването на пролетта ще се успокои и ще започне постепенно да намалява. Това очакване се потвърждаваше и от цените на едро на природния газ и електричеството - които достигнаха рекорди през декември, но започнаха да намаляват в началото на 2022 г. Природният газ, например, се срина и през януари-февруари струваше двойно по-малко от пиковите стойности преди Коледа.

Цената на тока на борсата също беше достигнала абсолютни рекорди от близо 300 евро на мегават преди Коледа, но през януари цената падна до 190 евро, а след средата на февруари падна под 150 евро - по това време започна и редовното изплащане на компенсациите, което допълнително облекчи проблема. Но тези тенденции бяха пречупени от войната.

Военен шок

В първите дни и седмици след началото на войната в Украйна несигурността доведе до ново рязко поскъпване на енергията. Петролът, например, поскъпна от около 90 долара за барел в началото на февруари до пик от 128 долара за барел на 8 март. Цената на природния газ се утрои за две седмици достигайки нов абсолютен рекорд на 7 март. Цената на тока също достигна нови висини, над 400 евро на мегават/час на 8 март.

Но не само енергията поскъпна - много други суровини, както и храни също рязко се вдигнаха. Например, пшеницата достигна пик от близо 13 долара за бушел на 7 март, поскъпвайки с над 70% за няколко седмици. Металите също поскъпнаха, като се стигна и до откровени абсурди - заради спекулативни залози цената на никела достигна до 100 000 долара на тон на 8 март и борсата отмени всички сделки.

Тези движения бяха по-скоро панически, отколкото базирани на някакви фундаментални причини. Например, цената на природния газ се увеличи не защото доставките са спрени, а заради притеснения, че може евентуално да спре. Пшеницата също поскъпна заради притеснения какво би станало, ако Русия и Украйна напълно спрат износа. При никела беше чиста спекулация, такъв спекулативен елемент имаше и на много други пазари.

След тези пикове на цените в началото на март последва известно успокоение - петролът остава волатилен, но се върна на нива малко над 100 долара. Природният газ постепенно падна до нива малко над 100 евро въпреки постоянните притеснения на пазара за санкции, плащане в рубли или спиране на кранчето. Токът на българската борса отново поевтиня до най-ниските нива от преди войната. Зърното също върна част от поскъпването, но остава над 10 долара за бушел. Цената на никела са срина тройно.

Въобще след първоначалния шок и паника редица цени се успокоиха, тъй като повечето притеснения за момента не се сбъднаха - нито спря износът на газ, нито износът на зърно от Русия (една от причините е, че Русия няма какво да прави с толкова газ и зърно, но има нужда от валута, така че няма стимул да спре износа). Но все пак цените остават по-високи от преди войната, тъй като рисковете остават заради продължаването на войната и евентуална ескалация.

Ефекти върху България

Българската инфлация достигна 10% през февруари преди войната (според очакванията), но вместо да започне да намалява, ще продължи да расте заради войната. Когато излязат данните за инфлацията за месец март, ще видим ново сериозно покачване на инфлацията заради споменатите по-горе флуктуации в енергийните цени, суровините и храните. Инфлацията без съмнение ще надхвърля значително предвоенните 10% и през пролетта ще продължи да се влияе от несигурността около войната, която изглежда няма да приключи скоро. Колкото повече продължава войната, толкова повече ще се увеличават санкциите и контрасанкциите, което ще поддържа несигурността - въпреки че с идването на пролетта ще намалее потреблението на енергия и това ще облекчи ситуацията.

За България, обаче, инфлацията не е само негатив - България е производител и износител на част от поскъпващите стоки, като електричество, пшеница, слънчоглед, олио и т.н. Само от тока България реализира по около 1 милиард евро приход на тримесечие, което осигурява рекордни свръхпечалби за държавните енергийни дружества и осигурява бюджетен ресурс на държавата (бюджетът има повече приходи и заради инфлацията). Химия, храни, метали, дървесина също поскъпват, както и почти всички експортни стоки.

От тази гледна точка, България не е съвсем беззащитна. България очевидно не може да спре инфлацията, която се движи от външни фактори, но може да се стреми да преодолява негативите от нея - и най-вече да запазва покупателната способност на домакинствата. Свръхпечалбите от производството на ток би било логично да продължат да се връщат обратно на бизнеса и домакинствата под формата на компенсации за тока на едро и запазване на цените на тока на дребно. Но бюджетът може да направи и нещо повече - да стимулира бизнеса да вдига заплатите повече от инфлацията. Един подход е данъчни облекчения за фирмите, вдигащи заплати по-бързо от инфлацията (например, чрез намаление на осигуровките или други данъци).

Има идеи да се намалят косвени данъци като ДДС и акцизи върху горивата, но проблемът с косвените данъци е, че намаленията почти никога не достигат до крайния потребител - това го видяхме и при намалението на ставката за ресторантите, и при намаление на ставките в други страни. Акцизът върху горивата ако бъде намален е много вероятно да бъде компенсиран с вдигане на цените на едро и резултатът да е негативен. Това го видяхме последния месец когато руският петрол поевтиня и днес е доста по-евтин отколкото преди войната, но въпреки това цените на горивата в България се вдигнаха (вдигат се по-малко от други страни, но все пак се вдигат). Така че по-добрият вариант е да се работи за вдигане на доходите.

По отношение на природния газ България може да получава значително по-големи количества евтин азерски газ, когато довърши газовата връзка с Гърция, така че това трябва да бъде абсолютен приоритет. При тока, точно през пролетта е моментът да се организира по-дългосрочен пазар, на който бизнесът да може да си купи ток за една година напред на фиксирана и относително ниска цена. Това ще му гарантира, че следващата зима няма да има такива енергийни драми и съответно ще се избегне нова вълна на инфлация.

Георги Ангелов