Еврозоната вероятно е изправена пред няколко трудни месеца. Скоростната поредица от гласувания в Италия, Холандия и Франция плюс предстоящото начало на преговорите за излизане на Великобритания от ЕС могат да нанесат удар върху 19-членния валутен съюз, точно когато се стреми окончателно да сложи край на бавния растеж и високия дълг.
Според анализаторите ще бъдат необходими повече от един неочакван резултат, за да бъде предизвикана нова криза в еврозоната, която да е нещо повече от временно безпокойство на пазарите около периода на изборите.
Множество изненади и ефектът на доминото обаче не могат да бъдат изключени.
Това е особено вярно след неочакваната подкрепа на британците за Брекзита и победата в президентските избори на САЩ на 8 ноември.
След 9-ти ноември времената се промениха, казва Карстен Бжески, главен германски икономист в банка ING-DiBa.
"Можете да преминете през всички тези политически събития едно по едно," казва той. "Мисля, че всяко има потенциала да извади от равновесие еврозоната, допълнително да я разедини, дори евентуално да доведе до разпадане на еврозоната - но само в най, най-лошия сценарий," подчертава Бжески.
Това са ключовите дати:
На 4 декември - италианците гласуват в референдум за конституционни промени, които ще ограничат правомощията на горната камара и ще улеснят прокарването на закони от правителството. Премиерът Матео Ренци заяви, че ако резултатът бъде против промените, той ще подаде оставка. Евентуални нови избори могат да доведат на власт движението "Пет звезди", което обяви, че иска референдум за членството на страната в еврозоната.
На 15 март в Холандия антиимиграционната, антиевропейска Партия на свободата очаква да се представи добре на парламентарните избори и може да влияе върху позицията на всяко ново правителство.
До края на март се очаква британският премиер Тереза Мей да започне преговорите на Великобритания за излизане от ЕС, като се прогнозира, че ще продължат най-малко 2 години. Пазарът и бизнес доверието могат да понесат удар, ако има изгледи Великобритания да напусне без известен привилегирован достъп до единния пазар на ЕС.
На 23 април и на 7 май във Франция ще има президентски избори. Очакванията са, че лидерът на партия "Национален фронт" Марин льо Пен ще стигне поне до втори тур. Тя иска Франция да излезе от ЕС. А за разлика от Великобритания, Франция е член на еврозоната и напускането на Париж вероятно ще бъде дори още по-разрушително.
Проучванията сочат, че Льо Пен няма големи шансове да победи. Проблемът е, че така мислеха и много хора за британския референдум за излизане от ЕС и за шансовете на Тръмп да спечели изборите в САЩ. Така че Льо Пен плаши проевропейските политици и икономисти още повече от преди.
Дали инвеститорите извън Европа трябва да се притесняват? Трудно е да се каже. Според Крейг Макензи, старши специалист по въпросите на стратегията в Aberdeen Asset Management, това че борсовите котировки не са потънали след гласуванията в САЩ и Великобритания "учи пазара, че не е задължително политическите сътресения да дават начало на нов мечи пазар [тоест на спад на котировките - бел. ред. ] (...) По-трудно е пазарът да бъде разтърсен," допълва той.
Макар и по-малко вероятна, победата на Льо Пен би била "непосредствена екзистенциална заплаха" за ЕС, докато италианските проблеми изискват още много стъпки, за да доведат до резултат, и "шокът няма да бъде кратък и рязък."
Точно сега компаниите и инвеститорите едва ли отчитат нова криза.
Бизнесактивността в еврозоната укрепва и германското икономическо доверие е на 31-месечен максимум. Като цяло Европа се радва на умерен растеж, след дълговата криза 2009-2012 година, която накара Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър да поискат спасителни заеми и повиши вероятността еврозоната да се разпадне.
Главният икономист на Commerzbank Йорг Кремер казва, че по-големият риск е в Италия. Той предупреждава, че се очаква да има няколко ключовия събития за няколко месеца: първо - "не" на референдума, след това нови избори, след това победа на "Пет звезди". Кремер и други анализатори са на мнение, че по-вероятно е преходно правителство, поне в началото. Редовни избори обаче, във всеки случай, ще има през 2018 година.
Според Кремер правителство на "Пет звезди" вероятно ще харчи повече пари и ще наруши правилата на еврозоната за ограничаване на дефицита, добавяйки още дългове към и без това големия дългови товар на Италия, който е 135 % от брутния вътрешен продукт.
По-големите разходи от приходите и дългът "ще създадат огромен сблъсък с фискалните правила и с Европейската комисия," посочи Кремер. "В такава среда има съществен риск частните инвеститори в облигации да стачкуват и да откажат да купуват италиански държавни облигации. Това означава, че има значителен риск да станем свидетели на завръщане на южната дългова криза, ако "Пет звезди" продължи да води в проучванията и има предсрочни избори," допълвай той.
Италия също така е изправена пред сътресения през следващите седмици заради затруднената банка Monte dei Paschi di Siena. Банката се опитва да се освободи от лошите заеми и да набере нов капитал. Ако не успее, може да има нужда от спасителна помощ от правителството. В такъв случай обаче според новите правила на ЕС някои държатели на облигации ще понесат загуби, включително много дребни спестители - политическа отрова.
Валутният съюз има нови предпазни мерки срещу сътресения. Банковият надзор бе затегнат и прехвърлен на европейско равнище, намалявайки шансовете лоши банки да свият правителствените финанси.
Европейската централна банка купува държавни облигации, за да повиши инфлацията и растежа. В страни като Италия това води до вдигане на цените на облигациите, а доходността, която се движи обратно на цените на облигациите, се понижава. Това е изключително важно, тъй като прекомерните облигационни пазарни лихви през 2011 година заплашваха италианската финансова стабилност.
Европейската централна банка има специална програма, наречена преки парични операции, според която може да купува държавни облигации, спестявайки на съответната държава съсипващо високи лихви.
Изкупуването на облигации обаче ще трябва да приключи в даден момент. Сега срокът е до края на март 2017 година, макар че може да бъде удължен с три или шест месеца на заседанието на банката на 8 декември.
Кремер предупреждава, че осъществяването на програмата може да засили подкрепата за антиевропейските партии в Германия и Холандия, където скептично настроените към стимулите настояват, че те само подкопават волята за реформиране на разклатените правителствени финанси. Точно сега всичко е хипотетично.
Все още се надявам, че до края на периода, имаме няколко избрани лидери, които могат да внесат повече интеграция на европейско равнище, каза Бжески.
Негативният сценарий е, аз греша най-малко с един от тези резултати, че ние се придвижваме към по-националистическа политика и мерки в Европа, и постепенно дезинтеграцията се засилва, допълва той. И тогава ще бъде повече от шум, отбелязва Бжески.
Дейвид МакХю/ Асошиейтед прес, превод БТА