Петър Ганев е старши изследовател в Института за пазарна икономика. Неправителствената организация, работеща в обществена полза, днес организира събитие на тема "Отвъд изборите: Следващите четири години за общините?" и представи предстоящата си кампания за фискална децентрализация.
В навечерието на местните избори Институтът за пазарна икономика отправи поглед към потенциала за бъдещето развитие на общините в България. Водещ мотив на събитието беше променящата се индустрия у нас през последните 10 години и възможността на общините да провеждат адекватни политики в бързо променящата се среда.
Българската икономика се трансформира в годините след икономическата криза и все повече се ориентира към сектори с по-висока добавена стойност. За последните 10 години най-голям ръст на наетите лица се наблюдава в ИКТ сектора (информацонни и компютърни технологии). Това е и секторът с най-високи заплати в страната – средната заплата в него е над максималния осигурителен праг. Тази динамика обаче се концентрира предимно в София (ръст от над 30 хил.) и в известна степен в Пловдив и Варна. Макар през последната една-две години да се чуват добри новини от различни места, другите икономически центрове все още не успяват да привлекат достатъчно на брой компании в сектора на информационните технологии, които да натежат на местния пазар на труда.
Промишлеността също се променя – традиционни сектори, като облеклата и мебелите, губят наети лица, докато производството на компютърна техника, машини и оборудване, електрически съоръжения и превозни средства увеличават броя на работещите в тях. Тези две групи производства на практика са вече с изравнен брой на наетите лица, докато преди 10 години разликата беше два пъти в полза на мебелите и облеклата. Добавената стойност на един нает във въпросните по-динамични сектори е и поне два пъти над тази в традиционните мебели и облекла. Добрата новина е, че за разлика от ИКТ сектора, новата промишленост с по-висока добавена стойност е видима в почти всички области на страната, а не е фокусирана единствено в най-големите две-три общини.
Тези процеси показват, че въпросът вече не е просто да се откриват работни места (заетостта е рекордна), а да се търсят такива производства, който са с по-висока добавена стойност, дават по-високи заплати и могат да променят средата. Общините трябва да са особено активни в този процес, тъй като от тях зависят условията на място за потенциалните инвеститори. Именно това, наред с качеството на живот по места, трябва да бъде в центъра на дебатите по време на местните избори.
Въпреки подобреното състояние на общинските бюджети през последните години, оценките на ИПИ показват, че общините остават в капаната за зависимостта от трансфери и субсидии.
Парадоксално, в период на икономически растеж и поредни бюджетни излишъци, общините нямат ресурс да провеждат адекватна местна политика и не могат да променят ефективно публичната среда.
През 2018 г. разходите на местно ниво в България възлизат на 7,2 млрд. лв. Данъчните приходи на общините обаче са едва около 1 млрд. лв. На практика, от всеки 7 лева, похарчени на местно ниво, едва 1 лев е собствен данъчен приход на общината. Другото са трансфери от държавата, европейски субсидии и неданъчни приходи. Липсата на адекватен собствен ресурс и зависимостта на трансфери и субсидии са основен проблем пред регионалното развитие в България.
Вярваме, че е назрял моментът общините в България да получат част от това, което така или иначе се генерира като данъчен приход от местното население. Дискусиите през последните 10 години ни убедиха, че най-правилният ход за решаването на този проблем е, като се преотстъпят част от приходите от подоходното облагане към общините. Общинският бюджет да се върже със състоянието на местната икономика, броя на заетите и техните заплати.
Какъв по-голям стимул за местните власти да работят за повече инвестиции и работни места?
Предложението, което през годините е широко изказвано и от много други експертни общности и е познато в обществото, е 1/5 от приходите от облагането на доходите да бъдат автоматично преотстъпвани към общините, като парите следват личната карта – щом по лична карта си жител на дадена община, то 1/5 от твоя подоходен данък ще отива именно там. По наши изчисления това е ресурс в рамките на 800 млн. лв., който почти ще удвои собствените данъчни приходи на общините.
Вярваме, че това е най-правилната стъпва в посока към реална фискална децентрализация. Официален старт на кампанията ще бъде даден официално в началото на ноември – дни след провеждането на втория тур от местните избори – с връчване на отворено писмо до министър-председателя и министъра на финансите. Повече за кампанията на ИПИ виж на новата страница: dvenasto.bg
