Средната цена на водоснабдителните и канализационните услуги в България е под 2 лв./куб.м. Това е значително по-евтино в сравнение с повечето европейски страни. Във Франция например, откъдето е единственият частен инвеститор във ВиК сектора в страната ни, един кубически метър вода е 3-4 евро. Голямата дистанция от средноевропейските цени и необходимостта от инвестиции в мрежата са основните аргументи в исканията на водоснабдителните дружества за поскъпване на водата.

Във Франция обаче услугата е между 1-1,5% от средния доход на домакинство. В България е между 4 и 11%. Затова не трябва да се спекулира с факта, че в България спрямо другите страни цената на ВиК услугата е по-ниска, твърдят експертите.

В момента в София, например, цената на водата за битовите потребители е 1,47 лева на кубик без ДДС, където влиза цената за доставяне, отвеждане, пречистване. В Добрич цената е 2,37 лева на кубик за доставяне, отвеждане и пречистване по най-ниска степен на замърсяване, което е една от най-високите цени в страната. Враца и Монтана също бият рекорди по цени на водата, като във Враца само за доставяне е 1,43 лева за кубик и в зависимост от другите показатели може да набъбне до 1,92 лева за кубик. За Монтана цената за доставяне е 1,42 лева за кубик и също в зависимост от степента на замърсяване и начина на пречистване за промишлените потребители може да достине 3,50 - 4 лева за кубик.

По изискванията на ЕС разходите за вода на семейство не трябва да са повече от 4% от семейния бюджет на хората с най-ниски доходи. В момента има четири региона в страната, в които тази цена е по-висока. Очаква се обаче през годините в над 20 региона водата да поскъпне и да надвиши доходите на социално слабите семейства.

Дори в момента има региони, например Североизточна България, където помпажно се използват дълбоки подпочвени води, при които разходът за ВиК услуга достига 11% за най-бедното население, коментира доц. Галя Бърдарска от Института за икономически изследвания към БАН.

Поради тази причина институтът разработва планова тема за водно подпомагане на социално слабите. Според стратегията за ВиК сектора подпомагането на социално уязвимите групи от населението ще струва 300 млн. лева през следващите 20 години.

Чисто български проблем обаче е кои у нас са социално слаби и доколко трябва да се подпомагат едни и същи групи, които по този начин не се стимулират да се образоват и да работят, смятат експертите. Затова те предлагат диференцирания подход - всеки да плаща според изразходеното количество вода.

Тепърва ще се анализират нуждите от поскъпване на водата. Освен това заедно с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще се мисли в посока на промяна на нормите за потребление. Над определен праг цената на водата ще поскъпва рязко, обясниха експертите. Очаква се ВиК операторите да изпратят предложения за промяна на цената. Вече стана ясно, че компанията „Софийска вода” настоява за близо 10% поскъпване на услугата.

Въвеждане на принципа „замърсителят плаща“

Единствено забавянето на въвеждането на принципа „замърсителят плаща” и реформата във водния сектор все още задържат цените на водата. Но това са реформи, които не трябва повече да бъдат отлагани, коментираха анализаторите от БАН. Една от възможностите това да се случи, без да се натоварват с непоносими цени потребителите, са средствата от ЕС.

Получаването и усвояването на финансиране по оперативна програма „Околна среда” 2014-2020 г. е обвързано с няколко изисквания, които трябва да изпълним. Еврокомисията ни задължава да приложим няколко важни принципа. Единият е „замърсителят плаща” - не трябва да се допуска пилеене на водния ресурс, коментира Асен Личев, директор на дирекция „Управление на водите” към Министерството на околната среда и водите.

Разходите за възстановяване на околната среда трябва да се изчислят и потребителят да плаща за тях. ЕК настоява да е ясно как се усвояват средствата за пречиствателни станции и ВиК в България, което трябва да се отрази и в цената на услугата. Всеки трябва да плаща толкова, колкото вода използва. Затова, по мнението на Личев, трябва да се въведат норми за потребление на водата. Ако за нормалното живеене на човек на денонощие са необходими например 150 литра вода, то при надхвърлянето на този лимит тарифата ще поскъпва двойно, посочи експертът.

Тази теза подкрепи и доц. Галя Бърдарска от Института за икономически изследвания на БАН. Един добър подход може да бъде приемането на диференцирана цена примерно до 5 кубика вода на човек месечно да се плаща една цена, 5-10 кубика друга цена, над това количество още по-висока. Така тези, които напояват, имат басейни или други ресурсоемки обекти, ще плащат повече.

Наредбата за нормите на потребление на водата трябва да изготви обаче Министерството на регионалното развитие. Оттам коментираха, че предстои да проучат опита в другите страни, за да се види каква практика да се приложи у нас.