Другият важен принцип във водния сектор, който трябва да изпълним, е да сме готови с реформата през 2016 година. Един от аспектите на тази реформа е секторът да се окрупни и ВиК дружествата да станат по-малко.
Според Иван Иванов, председател на Българска асоциация по водите, окрупняването не е най-големият проблем. Една от първите стъпки е да се въведе пазарен принцип, който сам ще накара по-малките ВиК да се влеят в по-големите.
Проблемите се дължат отчасти и на непълното прилагане на Закона за водите. ВиК дружествата все още не са отписали от своите счетоводни баланси инфраструктурни активи, които съгласно Закона за водите трябва да станат публична държавна или публична общинска собственост. Целта е да се регламентира кандидатстването на общините по европейските проекти.
Когато инфраструктурните ВиК активи бъдат извадени от балансовите отчети на ВиК дружествата, те ще се превърнат от оператори собственици само в оператори. Тук идва ролята на асоциациите по ВиК, в които влизат държава, община и ВиК оператор на региона. Те управляват инфраструктурата от името на собствениците. Най-важното е асоциациите да сключат договор с дружествата за експлоатацията и поддържката на ВиК инфраструктурата и предоставяне на услуги в конкретния регион. От министерството на регионалното развитие обещаха, че ще се случи до края на годината.
В момента авариите по мрежа и загубите на вода са много високи в сравнение с други европейски страни и някои региони надхвърлят 60%. Основната причина за това е старата водопроводна мрежа, изградена от некачествени материални или неположена технически правилно. Към нея трябва да се добави и липсата на адекватна поддръжка през годините. В съчетание с ниското ниво на инвестиции това ще доведе до сериозни проблеми във водоснабдяването само след десетилетие, прогнозират експертите.
Всеки трети българин смята, че чешмяната вода е с лоши качества
Над 35% от населението в България смята, че водата е с лошо качество с недостатъчно налягане, неприятни мирис, вкус и мътност, сочат резултатите от проучване на общественото мнение, проведено за целите на Стратегията за развитие на водния сектор. Седем процента от населението посочват, че са имали случаи на сезонен режим на водата през последните пет години.
В България делът на отвежданите и пречистени отпадъчни води е по-нисък в сравнение с повечето държави членки на ЕС и страната се нуждае от разширяване на системата за отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Едва 66% от населението са присъединени към система за отвеждане на отпадъчни води, още по-нисък - 50%, е делът на свързаните към пречиствателна станция за отпадъчни води. В края на 2010 г. само Румъния и Малта са пречиствали по-малък дял от отведените отпадъчни води в сравнение с България.
По-малко от 200 млн. лв. годишно са били изразходвани за отвеждане и пречистване на отпадъчни води от 2007 г. досега. При сегашните нива на капиталови разходи (165 млн. лв. годишно в отпадъчни води) ще бъдат необходими повече от 35 г. за постигане на съответствие с нормативните изисквания за отвеждане и пречистване на отпадъчни води.
Средствата от фондовете на ЕС ще са достатъчни за финансиране на 30 до 40% от общия обем на необходимите капиталови разходи в отрасъл ВиК за срока на стратегията. За двата планови периода от 2007-2013 и 2014-2020 г. те са малко над 4 млрд. лева, припомнят специалистите.
Необходимите допълнителни разходи за постигане на съответствие са 7 – 7,5 млрд. лв., от които 6,7 – 7,2 млрд. лева са харчове за привеждане в съответствие на системите за отвеждане и пречистване на води. Спешните нужди от рехабилитация и подмяна на водоснабдителните мрежи се оценяват на 5 млрд. лв., малка част от които (0,4 млрд.) са разходи за постигане на съответствие във водоснабдяването.
Нуждите за модернизиране на сектора са между 11,7- 12,2 млрд. лева. Около 60% от тях трябва да дойдат от правителството и ценовите приходи на дружествата, за отаналата част се разчита на средства от ЕС. Допълнителното финансиране ще е от съществено значение за България, за да могат да се поддържат устойчиви ВиК услуги. Ако не се създаде стройна система за ефективно използване на европейските финансови ресурси, огромните разходи ще трябва да се платят от сметките на потребителите и от данъкоплатците.
