България е една от малкото европейски държави, които не разполагат с действащо законодателство, уреждащо т. нар. "личен фалит", както и с механизъм за преструктуриране на задълженията на хора, които нямат възможност да ги покриват.

В същото време, Европейският съюз прие нова директива за кредитите, която задължава страните членки да осигурят безплатни дългови консултантски услуги. Тя ще влезе в сила през 2025 или най-късно през 2026 г., като се предвиждат и санкции за неизпълнението ѝ. 

В текста на директивата се посочва, че "държавите са длъжни да осигурят наличието на независими консултантски услуги за потребителите, изправени или потенциално изправени пред финансови затруднения, като върху тези услуги трябва да се начисляват минимални такси или да са напълно безплатни". 

Това означава, че лицата във финансови затруднения ще имат достъп до независим професионален съвет, който да ги насочи към по-стабилно финансово бъдеще.  

Директивата изисква от кредиторите и да установят процеси и политики за ранно идентифициране на потребители, изправени пред финансови предизвикателства, след което те да бъдат безпроблемно насочени към достъпни дългови консултантски услуги.

У нас законопроектът за личния фалит беше приет на първо четене през юни 2023 г. с препоръки за някои значителни изменения, но до второ четене така и не се стигна.

Междувременно, законът беше подложен на критики както от страна на потребителските организации, така и от частните съдебни изпълнители, натоварени със събирането на "лошите кредити". 

В крайна сметка, България остава без действаща правна норма за обявяване на несъстоятелност за физическите лица, а това може да се превърне в сериозен проблем в бъдеще.

Особено като се има предвид, че обемът на потребителските кредити е нараснал с 15% от 2019 г. насам и близо 3 милиона българи имат кредити, като някои изплащат повече от един.

Една трета от заемите се вземат и използват за рефинансиране и консолидация на стари дългове, а повечето от необслужваните кредити са извън статистиката и се продават от финансови институции на колекторски компании. 

"В България нормативната уредба по отношение на консултациите и юридическата помощ за задлъжнели физически лица е "бяло поле". Има малък брой адвокати, които се занимават с подобни случаи, при които обикновено се стига до съд. Но няма безплатна и независима инстутиция, която да осигурява помощ за тези хора", коментира пред Darik Business Review Уили-Пиер Абал, учредител и член на борда на фондация ТЕМИДА, който има 5-годишен опит като консултант и над 20-годишен в банковата сфера.  

Целта на фондацията е да осигурява именно такава безплатна подкрепа в България с помощта на екип от консултанти и психолози. За момента моделът е само прототип, тъй като все още не разполага с осигурено финансиране. Организацията обаче разполага с екип от обучени специалисти, които имат готовност да започнат работа.   

В повечето европейски държави функционират механизми за извънсъдебно споразумение между длъжника и кредитора, като, по думите на Уили-Пиер Абал, банките също биха имали полза от това да имат възможност да предоговорят условията за покриването на дадено задължение, преди да се стигне до съд. 

Допълнителен проблем е и ниската финансова грамотност на голяма част от населението, тъй като много хора просто не са наясно какви са техните права и как могат да излязат от капана на дълговата спирала. 

"Тези услуги трябва да бъдат достъпни за хората, а консулантите трябва да са напълно независими от кредитора и от финансовия сектор, за да могат наистина да предоставят обективна консултаци. Освен това самите консултанти трябва да са обучени професионалисти с правен или икономически опит ", коментира Дитер Коржак, президент на European Consumer Debt Network (ECDN).  

ECDN e създадена през 2007 г. и към момента има 41 членове, които работят заедно срещу свръхзадлъжнялостта и финансовото изключване. Сред тях има дългови консултанти, организации за защита на потребителските права, образователни организации и изследователски институти от 18 европейски държави.

ECDN е организатор на инициативата PEPPI, което е съкращение от Provision of a European Platform for the Prevention of Over-indebtedness, или предоставяне на европейска платформа за превенция на свръхзадлъжнялостта.  

"В Европа има 13 държави, в които защитата от т. нар. свръхзадлъжнялост не е на достатъчно високо ниво и България е една от тях. Затова страната беше включена в проекта PEPPI.

През последните 18 месеца направихме опит да се свържем със съответните държавни институции, за да създадем необходимата мрежа от финансови съветници. Затрудненията дойдоха от серията парламентарни избори и нестабилността в управлението, но се надявам, че в бъдеще ще успеем да намерим общ език и проектът ще може да заработи.

От разговорите ни с министерствата на икономиката и на финансите, оставаме с впечатление, че са позитивно настроени за изграждането на подобна мрежа, но за момента не са предприети никакви конкретни действия", казва Коржак.

В много европейски страни вече действат подобни мрежи за консултация на длъжници, като добрите примери могат да бъдат посочени в лицето на Ирландия, Франция, Нидерландия, Германия, Белгия и скандинавските страни. 

"Без финансиране от страна на държавата моделът трудно може да бъде разширен. Това беше и една от причините да започнем партньорството с ECDN и тяхната инициатива PEPPI.

В Словакия моделът е много интересен и е по-близък до българската действителност. Там всеки потребител, който има проблем с изплащането на задълженията си, може да разчита на консултация с поне трима професионалисти - правен експерт, икономист и психолог.

Защото, в крайна сметка, целта не е просто да се продаде един лош кредит, а да се реши проблемът на длъжника и да му се осигури възможност за излизане от трудната ситуация", обяснява Уили-Пиер Абал. 

В някои случаи хората, които стигат до подобни затруднения, страдат от различни зависимости към хазарт, алкохол, наркотици и др. Други просто са имали лош късмет, преминали са през съкращения в работата, развод или други неприятни събития.

Първата задача на консултанта е да разбере причината, поради която един човек се е сблъскал с проблем да покрива задълженията си. След това може да се премине към постепенното преструктуриране на тези задължения и намиране на механизъм, по който длъжникът да излезе от дълговата спирала.

Всъщност, дори и в държавите, в които функционират закони за личния фалит, до него реално се стига само в краен случай, обикновено в около 10% от всички казуси. Останалите длъжници успяват да намерят начин да се измъкнат от ситуацията без да се налага да фалират юридически.

Но, въпреки това, е важно да има подобна правна норма, смята Дитер Коржак. 

"Законът за личния фалит обикновено се организира по такъв начин, че да изисква определена финансова дисциплина в продължение на три години. В този период се назначава финансов наставник, който управлява средствата на длъжника, така че той да разполага с достатъчно, за да покрива разходите си, докато останалите му приходи отиват за погасяване на дълга. След изтичането на този период обаче той има право на чисто финансово "досие", което му дава възможност да започне начисто", обяснява експертът. 

При липсата на подобен механизъм, човек, който веднъж е попаднал в дългова спирала, трудно може да излезе от нея и бива изключен от финансовата система в продължение на дълъг период от време, понякога дори и за целия си живот.

А това противоречи на една от основните европейски идеи - социалното включване и благополучие на всички граждани. 

"Всяко евро, инвестирано в механизми за подпомагане на затруднени длъжници, носи възвръщаемост между 2 и 5 евро, тъй като държавата няма нужда да плаща обезщетения, гражданите успяват да се възстановят финансово и да се включат пълноценно в работната сила, да възстановята психическото си здраве", твърди президентът на ECDN. 

Аргументите против личния фалит обикновено са фокусирани върху това, че той насърчава финансовата безотговорност и дава възможност на недобросъвестни длъжници да "експлоатират" системата, да обявяват неплатежоспособност, след което отново могат да теглят кредити, които не могат да си позволят да изплащат.

Статистиката обаче показва, че подобни случаи са изключително редки. В Германия, например, те са само около 2% от всички, които са преминали през необходимостта да обявят личен фалит, казва Дитер Коржак. 

Във Франция до личен фалит се стига само в 5% от всички случаи на ненавременно изплащане на задължения. Основният смисъл на законите за лична несъстоятелност е да даде допълнителни "лостове" на консултантите и потребителските организации при преговорите с кредиторите.  

"Затова е важно този закон, който се обсъжда от много време в България, да бъде приет. Но той може да бъде полезен, само ако успоредно с него действа регионална мрежа от независими дългови консултанти, която да помага на хората да оценят по-добре финансовата си ситуация и да намерят изход. Защото ако всички длъжници се наредят на опашка пред Българската народна банка или пред финансовото министерство, нещата няма как да проработят", смята Уили-Пиер Абал. 

Според експертите, един от основните проблеми на българските институции е, че за момента те не са готови да осъзнаят колко дълбок е проблемът на свръхзадлъжнялостта. 

В България голяма част от договорите за кредит се сключват с плаваща лихва и когато икономиката върви добре и лихвените проценти са ниски, това не е проблем, но в даден момент те могат да си повишат и тогава още повече хора ще имат проблеми с покриването на вноските по своите задължения. 

"Това е една тиктакаща бомба, която поставя сериозни рискове за бъдещето", смята Абал. 

Едно от основните предизвикателства е осигуряването на финансиране за мрежата от независими дългови консултанти. 

"Една регионална мрежа би имала нужда от 30 или 40 офиса в цялата страна, те трябва да разполагат с офиси, служители и т. н. Този бюджет трябва да бъде осигурен от Министерството на финансите или от друга държавна институция. В някои държави тези пари се осигуряват и от независими организации, като Каритас, Червения кръст, профсъюзите, потребителските организации и т.н.", казва Дитер Коржак. 

"Най-проблематична е т. нар. "дългова спирала", в която човек може да влезе по различен начин и често заради случайни събития. Много хора преживяват някакви неприятни събития, като контузия, развод или друг семеен проблем, скъпоструващ ремонт на жилището или колата, заради които не успяват да "вържат бюджета" на края на месеца и се налага да изтеглят кредит.

Обикновено те първо отиват в банката, на която имат най-голямо доверие. Ако обаче ситуацията се задълбочи и се наложи неколкократно рефинансиране на кредита, те стигат до момента, в който банката им отказва, но те вече са зависими от тези средства", обяснява Уили-Пиер Абал. 

Тогава се появяват небанковите финансови институции и фирмите за бързи кредити, които отпускат пари сравнително бързо и при облекчени условия.

Но тогава вече за длъжниците е твърде късно да се измъкнат от спиралата, особено като се има предвид, че повечето от тях не разполагат с необходимите познания, за да са наясно с това, което пише в договорите и с последствията от собствените им финансови решения. 

Неслучайно финансовите специалисти препоръчват изготвянето на личен или семеен бюджет, в който да бъдат описани подробно всички приходи и разходи. Така може да се види по-ясно за какво харчим парите си и от какво бихме могли да спестим. 

В идеалния случай е добре между 10% и 15% от дохода да бъде заделян в т. нар. "фонд за спешни случаи", който има да цел да покрива различни непредвидени разходи. Вече има и много мобилни приложения, които помагат за по-доброто проследяване на личните финанси. 

"Има хора, които дори не знаят точно колко кредита имат. Те постоянно получават писма от кредиторите, но не са наясно точно колко им дължат. В България има длъжници с по над 20 заема от различни финансови институции. Когато те бъдат подредени и описани, може да се направи стратегия за тяхното обединяване, разсрочване, предоговаряне и т.н.", казва още Абал. 

Независимият консултант може да обясни на потребителя колко лоша е ситуацията, има ли шанс да се справи със собствени сили или ще трябва да се стигне до съд. Понякога той дори може да преговаря от името на длъжника с кредитора или да му осигури правна консултация.