Загубени, откраднати или нарочно изнесени в социалните мрежи: новите цифрови методи съсипват поверителността на данните и понятието "тайна", била тя индустриална или стратегическа.
Като се започне от големите световни компании и се стигне до малките предприятия, както и администрациите, никой не е защитен от киберпрестъпността, която непрекъснато нанася удари, за да печели или да извършва шпионаж, както индустриален, така и държавен.
Във Франция министерството на финансите и индустриалният гигант Areva ("Арева") са последните известни жертви. От водещата японска компания за електроника Sony ("Сони") бяха откраднати данни за близо 100 милиона нейни абонати.
"С хартията бе по-просто, заключвахме всичко в сейфове. Информатиката и фактът, че всички са взаимно свързани, направи много по-трудно съблюдаването на поверителността", обобщава ситуацията Патрик Пайю, директор на Националната агенция за сигурност на информационните системи (ANSSI), която e подчинена на френския премиер
Предприятията "забравиха базите. Те се занимават с периферната сигурност и се обзавеждат с най-усъвършенствана техника, но оставят вратите широко отворени като забравят обновяванията и контрола на определени системи", обяснява той на среща в Монако, посветена на информационната сигурност.
"Например, контролира ли някой лицата, които имат достъп до електронната поща на генералния директор? Или дали има информационни потоци, които изтичат от системите през нощта?", добавя Пайю.
Стопроцентова сигурност няма и е ясно, че един ден ще се случи нежелано изгубване или разкриване на информация. "Полето на секретността е на път да изчезне или поне да бъде крайно ограничено", обобщава Пиер-Люк Рефало, автор на книга, посветена на темата.
Аферите WikiLeaks (публикуването на хиляди поверителни дипломатически телеграми) и News of the World (бившия таблоид, обвинен, че е подслушвал незаконно близо 4000 души) не правят картината по-розова.
"Свидетели сме на истинска шизофрения заради склонността на гражданина към двуличност: всеки от нас има разнообразни и променливи интереси и смесва частната, публичната и професионалната сфера", отбелязва в анализа си Рефало. "Оттам и голямата трудност да се управляват "конфиденциалностите" и дори да се установи някакъв вид киберетика, което за момента е далечен идеал", подчертава той.
"Ако има желание да се работи за подобряване на зачитането на частния живот, необходимо е глобално хармонизиране на законодателството, а това днес е само пожелание", смята техническият директор по сигурността на Microsoft ("Майкрософт") Франс Бернар Урганлян.
Днес най-чувствителните страни по отношение на частния живот са Германия, Франция и Испания. "Тези страни и като цяло Европа знаят благодарение на историята си, че упражняването на полицейско наблюдение на хората, узнаването на техните политически схващания или сексуална ориентация, завършва зле", изтъква той.
Ала други страни, като САЩ например, имат друга история и друг поглед върху реалността. "И за нас, например, изглежда немислимо шефът на Google ("Гугъл") да казва, че ако хората не искат някои неща да станат публично достояние, те не трябва да ги качват в интернет или споделят в социалните мрежи", заявява Бернар Урганлян.
Анализ на АФП. Превод: БГНЕС
