Индексът на развитието на човека – отвъд дохода

Индексът на развитието на човека (ИЧР) обхваща три измерими аспекта на човешкото развитие – дълъг живот в добро здраве, образование и добър стандарт на живот. Индексът е съчетание от продължителността на живота, записваемостта в училищата и размера на доходите и дава по-широка перспектива върху развитието на отделната страна отколкото само измерването на доходите.

Макар че ИЧР е полезна отправна точка, следва да не забравяме, че разбирането за развитието на човека е много по-широко и по-сложно от това, което може да отрази една сумарна мярка, дори когато е съчетана с други индекси. ИЧР не е комплексна мярка. В него не се включват важни аспекти от развитието на човека, сред които на особено предни позиции стои възможността индивидът да участва във вземането на решенията, касаещи неговия живот и да се радва на уважение в общността.

Важно е да се отбележи, също така, че ИЧР се изчислява на базата на данни от международни източници. В някои случаи на национално ниво са налични и по-нови данни, а понякога се получават малки разлики в дефинициите на международните и националните данни. Поради гореизброените и други причини възможно е да се открива разминаване с данните на националните източници.

В Доклада за развитието на човека за 2004 г. България се нарежда на 56-то място със стойност на ИЧР от 0,796.  Първа в региона е Словения със стойност на ИЧР от 0,895.

Тенденциите в развитието на ИЧР – къде е България спрямо региона и света?

Разширяване възможностите на жените

ИЧР измерва средните постижения на страната, но не отразява степента на дисбаланс в тези постижения между двата пола.  Индексът на развитието по отношение на двата пола (ИРП), който се въвежда за първи път в Доклада за развитието на човека от 1995 г., измерва достиженията на нациите в същите измерения като ИЧР, но отразява неравнопоставеността в постиженията на мъжете и жените. ИПР може да се разглежда като ИЧР с въведена в него корекция, отразяваща неравнопоставеността на двата пола.  Колкото по-голяма е тя в една страна, толкова по ниска е стойността на ИРП спрямо тази на ИЧР.

В Индексът на развитието по отношение на двата пола България се нарежда на 48-мо място, като стойността на индекса е 0.795.

Мярката за овластяването на двата пола (МОП) разкрива дали жените участват активно в икономическия и политическия живот на страната.  Фокусът е върху неравнопоставеността на половете в основни области на икономическото и политическо участие и вземане на решения. Мярката проследява процентът места в парламента, заети от жени, делът на жените на високи ръководни длъжности, жените с технически специалности друга висока професионална квалификация, както и различията в доходите спрямо мъжете, които се явяват израз на икономическата независимост. За разлика от ИРП, МОП разкрива неравенството на възможностите по отношение на избрани сфери.

За България стойността на МОП не може да бъде изчислена, поради отсъствието на част от необходимите данни.

ИНДЕКС НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ

Висока степен на човешко развитие

1 Норвегия

2 Швеция

3 Австралия

4 Канада

5 Холандия

6 Белгия

7 Исландия

8 Съединени американски щати

9 Япония

10 Ирландия

11 Швейцария

12 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

13 Финландия

14 Австрия

15 Люксембург

16 Франция

17 Дания

18 Нова Зеландия

19 Германия

20 Испания

21 Италия

22 Израел

23 Хонконг, Китай (Спец. адм. район)

24 Гърция

25 Сингапур

26 Португалия

27 Словения

28 Корея, Република

29 Барбадос

30 Кипър

31 Малта

32 Чехия

33 Бруней Дарессалам

34 Аржентина

35 Сейшелски острови

36 Естония

37 Полша

38 Унгария

39 Сейнт Кристофър и Нейвис

40 Бахрейн

41 Литва

42 Словакия

43 Чили

44 Кувейт

45 Коста Рика

46 Уругвай

47 Катар

48 Хърватия

49 Обединени арабски емирства

50 Латвия

51 Бахамски острови

52 Куба

53 Мексико

54 Тринидад и Тобаго

55 Антигуа и Барбуда

Средна степен на човешко развитие

56 България

57 Руска федерация

58 Либийска арабска джамахирия

59 Малайзия

60 Македония, Бивша югославска република

61 Панама

62 Беларус

63 Тонга

64 Мавриций

65 Албания

66 Босна и Херцеговина

67 Суринам

68 Венецуела

69 Румъния

70 Украйна

71 Санта Лусия

72 Бразилия

73 Колумбия

74 Оман

75 Самоа (Западна)

76 Тайланд

77 Саудитска Арабия

78 Казахстан

79 Ямайка

80 Ливан

81 Фиджи

82 Армения

83 Филипини

84 Малдиви

85 Перу

86 Туркменистан

87 Сейнт Винсент и Гренадини

88 Турция

89 Парагвай

90 Йордания

91 Азербайджан

92 Тунис

93 Гренада

94 Китай

95 Доминика

96 Шри Ланка

97 Грузия

98 Доминиканска република

99 Белиз

100 Еквадор

101 Иран, Ислямска република

102 Окупирани палестински територии

103 Ел Салвадор

104 Гаяна

105 Кабо Верде

106 Сирийска арабска република

107 Узбекистан

108 Алжир

109 Екваториална Гвинея

110 Киргизтан

111 Индонезия

112 Виетнам

113 Молдова, Република

114 Боливия

115 Хондурас

116 Таджикистан

117 Монголия

118 Никарагуа

119 ЮАР

120 Египет

121 Гватемала

122 Габон

123 Сао Томе и Принципи

124 Соломонови острови

125 Мароко

126 Намибия

127 Индия

128 Ботсуана

129 Вануату

130 Камбоджа

131 Гана

132 Мианмар

133 Папуа Нова Гвинея

134 Бутан

135 Лаос, Народна демократична република

136 Коморски острови

137 Суазиленд

138 Бангладеш

139 Судан

140 Непал

141 Камерун

Ниска степен на човешко развитие

142 Пакистан

143 Того

144 Конго

145 Лесото

146 Уганда

147 Зимбабве

148 Кения

149 Йемен

150 Мадагаскар

151 Нигерия

152 Мавритания

153 Хаити

154 Джибути

155 Гамбия

156 Еритрея

157 Сенегал

158 Източен Тимор

159 Руанда

160 Гвинея

161 Бенин

162 Танзания, Обединена република

163 Кот д’Ивоар

164 Замбия

165 Малави

166 Ангола

167 Чад

168 Конго, Демократична република

169 Централна африканска република

170 Етиопия

171 Мозамбик

172 Гвинея-Бисау

173 Бурунди

174 Мали

175 Буркина Фасо

176 Нигер

177 Сиера Леоне

Културната свобода е от основна важност за развитието на човека

Културните свободи следва да бъдат възприети като основни човешки права и като необходимо условие за развитие на все по-разнообразните общества на 21–ви век, посочва Доклада за развитието на човека 2004 г. в своя новаторски преглед на политиките по отношение идентичността в световен мащаб.

В своя мащабен анализ на проблемите на идентичността в десетки общности и нации Докладът за развитието на човека 2004 разглежда различни стратегически подходи към мултикултурните нации и общности, като се започне от образованието на два езика и  позитивните образователни програми и се стигне до нетрадиционни системи за пропорционално представяне и федерализъм. Авторите застъпват тезата, че всички хора имат правото да поддържат своята етническа, езикова и религиозна идентичност. Доразвивайки тази теза, авторите заявяват, че възприемането на политики, които признават съществуването на тези идентичности и ги защитават, е единственият устойчив подход към развитието в разнородните общества. Икономическата глобализация може да бъде успешна, твърдят авторите на доклада, единствено ако културните свободи също се зачитат и закрилят, а срещу ксенофобското противопоставяне на културното многообразие се предприемат действия и то се преодолява.

"Достигането на Целите на хилядолетието за развитие в целия свят и в крайна сметка изкореняването на бедността изисква на първо място успешно противопоставяне на предизвикателството да се изградят отворени и многообразни в културно отношение общества," посочва Марк Малок Браун в своето предисловие към доклада.

Работата по изготвянето на доклада протече под ръководството на директора на ПРООН за докладите за развитието на човека Сакико Фукуда-Парр, която е и водещ автор, като в началото на доклада е поставена уводната глава, определяща дневния ред и подготвена от Амартя Сен, носител на Нобеловата награда за икономика за 1998 г. и един от хората, дали идеята за изготвянето на докладите за развитието на човека на ПРООН.

"Когато се подхожда от гледна точка на развитието на човека е необходимо вместо да се обгръща със слава безпрекословното съблюдаване на унаследени традиции или да се отправят предупреждения за предполагаемата неизбежност на сблъсъка на цивилизациите, вниманието да се насочи към важността на свободата в културните сфери и начините, по които могат да бъдат защитени и увеличени културните свободи на които могат да се радват хората," пише проф. Сен.

Част от доклада се и специалните изявления на:

• бившия президент на ЮАР Нелсън Мандела, което ни припомня, че кампанията срещу апартейда беше борба срещу всеки вид дискриминация: "Когато взехме властта," пише Мандела, "ние избрахме да гледаме на многообразието от цветове и езици, което някога използваха, за да ни разделят, като на източник на сила."
• носителката на Нобеловата награда за мир за 2003 г. иранската адвокатка и борец за правата на човека Ширин Ебади, която издига тезата, че  "всички култури се ръководят от някои общи принципи" въпреки етническите или верски различия.
• единия от двамата носители на Нобеловата награда за мир за 1998 г. за постигането на мир в неговата родина, Северна Ирландия, Джон Хюм, който обръща внимание как Европейският съюз успешно "трансформира своя широк спектър от традиции от източник на конфликт в източник на обединителна сила;"
• президента на Афганистан, Хамид Карзай, който подчертава сложността на езиковата идентичност в неговата страна, която отреди равнопоставен конституционален статут на двата основни езика и същевременно призна съществуването на малцинствените езици: "Нужно е да подхождаме внимателно, за да гарантираме, че когато превръщаме регионалните езици в официални това ще допринесе за националната интеграция, а няма да подсили изолацията на общностите."

Докладът за развитието на човека за 2004 г. вече предизвиква дебат в обществата,  борещи се със сложните въпроси на политиките по отношение на идентичността. В отговор на доклада се провеждат обществени форуми в Сараево, Куала Лумпур, Гватемала Сити, Абуджа, Вашингтон и други столици, обогатени от многоетническо гражданство.

Исканията от страна на различни етнически, религиозни и езикови общности да бъдат признати и поставени на равна нога с останалите са сред най-належащите въпроси, засягащи международната стабилност и развитието на човека в 21-ия  век, аргументира се докладът. В по-малко от 200 национални държави живеят над 5 000 различни етнически групи.  В две от всеки три държави съществува поне едно значително етническо или религиозно малцинство, представляващо 10 и повече процента от населението на страната.  Една седма от населението на света — прибл. 900 млн. души — се сблъскват с някаква форма на дискриминация поради своята етническа, расова или религиозна идентичност, разкриват данните на проучването проведено от проекта  "Малцинства в риск" на Университета Мериленд, на което се позовава и Докладът за развитието на човека за 2004 г.

Въпреки това, когато културните свободи се управляват в пълна степен този плурализъм може да бъде източник на политическа хармония и икономически разцвет, подчертават авторите, като посочват многобройни примери за постигнат подобен успех, като се започне от обогатените от имиграцията индустриални сили като САЩ и Канада и се стигне до нации от Азия и Африка с многоетнически състав от незапомнени времена. "Културната свобода е простичка идея, която същевременно предизвиква силно безпокойство и се явява противовес на това, което повечето държави са практикували в течение на столетия, но за което все повече се говори в настоящия 21 век", заяви г-жа Фукуда-Пар.

Етническо напрежение и изолация

Изключените или унижавани от по-многобройната част на обществото етнически или религиозни групи реагират чрез своя политическа активност. При тези обстоятелства политиките в сферата на идентичността са в състояние да поляризират общности, а и цели нации, като насаждат омраза и поставят под угроза мира и развитието. Като се започне от коренното население на Латинска Америка и се стигне до религиозните малцинства на Югоизточна Азия, етническите малцинства на Балканите, шиитите, сунитите и кюрдите в Ирак,  и се стигне до етническите групи в Африка и имигрантите в Западна Европа, в днешния ден много хора се обединяват на основата на етнос, религия и култура. Това явление се дължи на съчетанието на множество фактори сред тях и следните:

Разпространението на демокрацията, която дава на групите, поставени в изолация, повече политическо пространство и възможности да изразяват стоя протест, основан на историческата им съдба.

• Напредъкът на глобализацията и комуникациите, които създават нови мрежи и съюзи.
• Ускореният темп на международната миграция, който създава общности извън родната страна, подкрепящи исканията за културно признаване.

Докладът посочва, че културната свобода е също толкова необходима за постигането на човешко развитие, колкото и демократичният строй и икономическите възможности.  Необходимо е политиките, които отчитат различието и насърчават мултикултурализма да бъдат интегрирани в процеса на постигане на развитие, за да се обезпечи растеж, стабилност и надеждно демократично управление.

Предизвикателството на имиграцията

През последните десетилетия на 20 век светът премина през една от най-големите миграционни вълни в своята история. В годините между 1980 и 2000 броят на емигрантите в Европейския съюз от Азия, Африка и Америка се увеличи със 75 %. Приливът на имигранти към Северна Америка беше дори по-мощен, като общият брой на живущите в САЩ, родени извън страната, се увеличи със 145 % за същия период, покачвайки се от 14 на 35 млн. В Канада родените извън пределите на страната жители на Торонто съставляват  44 % от населението на главния град. В някои малки държави като Сингапур и някои от страните от Персийския залив гостуващите работници и останалите имигранти съставляват една трета или повече от живущите в страната.

Това което разграничава настоящото явление от миграционните вълни от миналите столетия не е само порядъка на цифрите, а преобразяващата роля на технологията. По цял свят революцията в телекомуникациите и транспорта дадоха възможност на имигрантите да поддържат успоредно двойна или дори тройна културна идентичност и културни интереси. Имигрантите днес могат, искат и следва да продължават да участват в живота на своята родна страна, без да правят заради това компромис със своя ангажимент или лоялност към своята нова родина, посочват авторите на доклада. Докладът застъпва позицията, че държавите приели имигрантско население трябва да поемат многообразието и да въведат нови политики за признаване на културите вместо да разчитат на асимилацията.

Културата като глобална стока

Културните продукти се отличават от останалите търгувани стоки по това, че "представят идеи, символи и начин на живот и представляват неотменна част от идентичността на обществото, което ги създава," посочват авторите, които се обявяват в полза на това в международните търговски споразумения за културните стоки да бъде предвидено съответното освобождаване или изключение. Културното многообразие в изкуствата би намаляло драстично, ако бъде оставено единствено на пазарните сили, посочват авторите, в крайна сметка в ущърб на световната култура. Икономическите факти в полза на това твърдение са твърде убедителни:

Световната търговия в развлекателните индустрии—кино, ефирни медии, музика, литература, визуални изкуства—се увеличи четирикратно през последните 20 години, като от 95 млрд. щ. д. годишно достигна по последни оценки 380 млрд. щ. д. Приблизително 80% от този културен търговски поток тръгва от едва 13 държави, като начело стоят САЩ.

• Само щатските продукции съставляват около 85% от всички прожектирани в света филми. Всеки един от десетте филма на всички времена, донесли най-големи приходи на пазарите извън САЩ,  е произведен в САЩ, като класацията оглавява "Титаник" от 1997 г., донесъл на световните пазари 1,2 млрд. щ. д.

Авторите на доклада отправят и предупреждение относно прилагането на квоти или търговски бариери за ограничаване вноса на културни продукти, като използват филмовата индустрия като икономически най-значим пример.  Докладът посочва и алтернативни модели като Аржентина и Бразилия, които предоставят финансови стимули за националното филмово производство без да  налагат ограничения за импортния културен продукт. Годишно Франция заделя приблизително 400 млн. щ д. в подкрепа на филмовата си индустрия, произвеждаща над 180 игрални филма всяка година. В Египет сформирането на обществено-частно партньорство помогна на Египетското филмово дружество да финансира изграждането на нови филмови студия.

Мултикултурния федерализъм

За обществата с няколко географски концентрирани етнически или езикови групи докладът препоръчва "асиметричния федерализъм" като начин за успешно управление на мултикултурното общество. В една такава система, правомощията предоставени на отделните подединици са различни. Едни от регионите имат различни области на автономност спрямо другите. Федералните държави дават възможност за наличие на специфични отлики между своите политически, административни и икономически структури, какъвто е случаят с Борнео, когато се присъедини към федерацията на Малайзия през 1963 г. Подобни специални мерки дават възможност на териториално концентрирани групи да поддържат своята идентичност под стряхата на националните власти, намалявайки по този начин потенциала за етническо насилие или сепаратистките искания.

Почти всяка една голяма демократична държава нехомогенна в етническо или езиково отношение практикува една или друга форма на асиметричен федерализъм. Ярки примери в това отношение са Белгия, Швейцария и Испания. Това доколко успешно ще бъде федеративното устройство зависи от прецизната разработка на идеята и от политическата воля да се подобри демократичното функциониране на системата. Това, което е от значение, е дали устройството отчита важните разлики, но и същевременно укрепва националната лоялност.

Религиозната свобода и публичната политика

Държавата също има задължението да защитава правата и да осигурява свободите на всички свои членове, като при това не прави разлика между тях на основата на вероизповедание. Недискриминационната държава следва да защитава религиозната свобода и личния избор:

• Всеки един следва да има правото да критикува, преразглежда или оспорва доминантността на определена интерпретация на основните вярвания.
• Духовенството или съществуващата религиозна йерархия следва да се ползва със същия статут като останалите граждани.
• На хората, изповядващи една религия,  трябва да се разреши по отговорен начин да критикуват практиката или убежденията на другите религии.
• Личността трябва да бъде свободна да критикува не само религията на родителите си, но също така да я отхвърли и да приеме друга или да не приеме религия изобщо.

Позитивното действие — средство срещу колективната вреда

Докладът констатира, че политики на позитивното действие са нужни, тогава когато вредата засяга всички. Индия е сред страните, които в продължение на най-дълъг период от време провеждат политики на позитивното действие, известни в Индия като "резервации." Тази политика промени характера и състава на индийската средна класа. Значим процент от сегашната средна класа се състои от второ и трето поколение бенефициенти на "резервациите." Адаптирана новаторски политиката на позитивното действие може да бъде използвана, за да се преодолее недостатъчната представеност на коренното население в законодателните органи на Латинска Америка и в правителствените институции, например.

В САЩ позитивното действие увеличи делът на афро-американските юристи, съдии, лекари, инженери и университетски преподаватели. Една дилема, която възниква в настоящия момент, е дали децата на този нов елит следва да се ползват също от политиките на позитивното действие.  Дебатът за политиките на позитивното действие, които включват клауза предвиждаща техния "залез" отчита нуждата периодично да се оценява ефектът, който те са произвели върху целевите групи, с цел да се предотврати ситуация, в която тези политики придобиват дискрикминационен и изилоционистичен оттенък.

Езиковата политика — приобщаване или изолация?

Културната идентичност не е избор между две възможности. Хората, чийто майчин език не е доминиращият или официалният език на дадена държава  — независимо дали става въпрос за баския език в Испания, зулу в ЮАР, урду във Великобритания или испански в САЩ — могат пълноценно да участват в националната култура и политика. "Държавата може да е сляпа за религията, но не може да бъде няма за езика," пише Фукуда-Пар, като обръща внимание на голямото разнообразие от политики по отношение на "официалния език" в мултиезиковите държави.

Ограниченията, с които се сблъскват хората по отношение на своя роден език, както и недостатъчното владеене на доминантния или официален език, могат да ги изолират от образованието, политическия живот и достъпа до правосъдие. В Африка на юг от Сахара се наброяват над 2 500 езика, като много хора имат особено ограничени способности да използват своя език в сферата на образованието и в своя контакт с държавата. В над 30 държави от региона официалният език не е езикът, използван най-често. Едва 13% от децата, получаващи основно образование, се обучават на родния си език.

Често пъти мулиезиковите държави се нуждаят от формула с участието на три езика:

• национален или официален държавен език;
• общ език или лингва франка, който да улеснява общуването между различните групи (в някои случаи официалният език изпълнява и тази функция);
• официално признаване на майчиния език или на коренния език, на тези които не владеят в пълна степен официалния език или общия език.

*  *  *  *

От 1990 г. насам Програмата на ООН за развитие (ПРООН) всяка година възлага на независим екип от експерти изготвянето на Доклад за развитието на човека, който да изследва първостепенни въпроси от световно значение. Широка консултативна мрежа, обхващаща на световно ниво водещи личности от академичните среди, правителствата и гражданското общество, участва с данни, идеи и оптимални практики в подкрепа на анализите и предложенията, съдържащи се в доклада. Разбирането за "развитие на човека" не се ограничава до доходите на глава от населението, развитието на човешкия ресурс и основните нужди като мярка за човешкия напредък, а оценява фактори като свободата и достойнството на човека и неговата водеща роля, т.е. ролята на хората в развитието. Докладът за 2004 г. представя позицията, че развитието е най-вече "процес на разширяване на възможностите на човека," а не просто повишаване на националния доход.

Докладът за развитието на човека за 2004 г. се издава на английски език от издателство "Оксфорд Юнивърсити Прес".

ПРООН: Програмата на ООН за развитие е глобалната мрежа за развитие на ООН, която се застъпва за промяна и осъществява обмен на опит, знания и ресурси между държавите, за да помага на хората да градят по-добър живот. Ние присъстваме в 166 държави и съвместно с тях работим за постигането на техни собствени решения на националните и глобални предизвикателства на развитието. В процеса на изграждане на свой собствен потенциал, те се обръщат към екипа на ПРООН и нашите многобройни партньори. 

За повече информация: www.undp.org