„Този подход е пълен с рискове“, смята професорът по икономика Пол де Гроув. „Искате да повишите конкурентоспособността, намалявайки заплатите. Това наистина ще повиши конкурентоспособността, но този процес ще отнеме време, а намаляването на заплатите ще намали и покупателната способност и местното потребление“.

В допълнение към това, по-голямата част от износа на Испания не е към страни от еврозоната. Според МВФ основен фактор за увеличението на износа на южноевропейската икономика е търсенето от страни извън Европа. Между 40% и 50% от растежа на износа на Германия и Испания от 2008 г. се дължи на търсене извън еврозоната, докато при Португалия нещата стоят по обратния начин.

В резултат на това търговският дефицит на еврозоната с останалия свят е нараснал от 0,8% от БВП пред 2011 г. до 1,3% през 2012 г. и 2,2% за второто тримесечие на 2013 г. И всичко това е благодарение на слабата икономика на валутния съюз. Когато хората купуват по-малко, техните страни внасят по-малко.

По-голям износ извън Европа със сигурност е по-добре отколкото никакъв износ. Но той не е устойчив. Забавянето в някои големи нововъзникващи пазари, в това число Китай, и бавният растеж в САЩ, със сигурност ще ограничат износа на еврозоната в даден момент.

Ако Испания, Португалия, Италия и други искат да изнасят повече, трябва някой в Европа да внася повече. МВФ препоръча засилване на домашното търсене в страните, отчитащи търговски излишък, като това основно се отнася до Германия.

Лихвените проценти по 10-годишните държавни облигации на Германия са 1,8% и страната може да си позволи да генерира държавен дълг, за да инвестира повече в инфраструктура, енергийни проекти и др. с цел повишаване на търсенето в еврозоната. Тези инвестиции със сигурност ще донесат по-голяма възвръщаемост от тези 1,8%, но според професор де Граув „страхът на Германия от дълг в този случай е много нерационален“.

Поскъпващото евро, което достигна най-високата си стойност за последните две години, също е заплаха. То прави европейските стоки по-скъпи за страните извън еврозоната. Испанските маслини, авточасти или хотели обаче не са по-скъпи за германците. Въпросът е, че те не искат да купуват.