Страните-членки на Европейския съюз (ЕС) трябва да положат повече усилия, ако искат да постигнат заложената в стратегията "Европа 2020" цел в областта на образованието, се посочва в съобщение от Европейската комисия (ЕК), базирано на публикуваните от Евростат данни за 2011 г.
Двете основни задачи на държавите в ЕС са да намалят дела на преждевременно напусналите училище на 10%, а едновременно с това да увеличат този на младите хора с висше образование на минимум 40% от общия дял. През юни 2011 г. страните-членки поеха ангажимента до края на 2012 г. да разработят комплексни и основани на данни национални стратегии с цел намаляване на броя на преждевременно напускащите училище.
Според публикуваната статистика те отбелязват напредък, но все още са на лице големи различия и засега не е ясно дали ЕС ще постигне общите цели, формулирали в програмата "Европа 2020".
Каква е равносметката до момента?
Делът на преждевременно напускащите училище в Съюза е 13,5%. Макар да е над желаното ниво, той е по-нисък спрямо отчетения през 2010 г. (14,1%) и особено спрямо този от 2000 г. (17,6%). През 2011 г. повече от една трета от европейските граждани на възраст 30-34 години имат завършено висше образование или това са 34,6% от общия брой. През предходната 2010 г. този дял е възлизал на 33,5%, а в рамките на 2000 г. - на 22,4%.
Що се отнася до дела на преждевременно напусналите училище, който се определя като процента на хората на възраст 18—34 години, завършили максимум прогимназиалния етап на основното образование, 11 държави членки са преминали границата от 10 %. С най-висок дял на преждевременно напускащите училища са Малта (33,5 %), Испания (26,5 %) и Португалия (23,2 %), които обаче бележат значителен напредък в борбата си с този проблем през последните години.
България също е сред държавите-членки, успели да намалят броя на по-рано напускащите учебните заведения младежи. През 2011 г. те са заемали 12,8% от общия дял. Други страни с напредък са Кипър (с ниво 11,2%) и Латвия (с 11,8%).
В 13 страни делът на завършилите висше образование надвишава водещата цел от 40 %. В държавите, в които този дял е по-нисък, се наблюдава нарастване с над два процентни пункта спрямо предходната година. Това са Словения (37,9 %), Латвия (35,7 %), Унгария (28,1 %), Португалия (26,1 %), Чехия (23,8 %) и Румъния (20,4 %). За разлика от тях, постигнатият напредък от Гърция (28,9 %), Австрия (23,8 %) и Италия (20,3 %) е едва половин процентен пункт или по-малко. За същия период Полша (36,9 %), Германия (30,7 %) и Словакия (23,4 %) отбелязват умерен ръст.
България (27,3 %) и Малта (21,1 %) отчитат спад в дела на завършилите висше образование.
Какви са предизвикателствата пред страните-членки?
Въпреки че последните данни отчитат напредък към постигането на двете цели, от ЕК изразяват несигурност. Причината е, че той не е в резултат на реформи с дългосрочно въздействие, а се дължи по-скоро на високата безработица сред младежите. Тя съответно ги кара да остават по-дълго в системата на образованието и обучението. От институцията са загрижени и за това, че определените от държавите национални цели не са достатъчни за постигането на общата застъпена цел на ЕС.
"Необходимо е държавите членки да се съсредоточат върху провеждането на реформи и да увеличат усилията си за въвеждане на комплексни стратегии за предотвратяване на преждевременното напускане на училище", коментира европейският комисар за образованието, културата, многоезичието и младежта Андрула Василиу.
Според нея трябва да се подобри достъпът до висше образование и в същото време да се повиши неговото качество. Ето защо, сериозните инвестиции в тази сфера са необходимо условие за постигането на успех в дългосрочен план. Без нужното финансиране ЕС няма да увеличи растежа, работните си места и конкурентоспособността си.
Василиу е категорична: "Младите хора, подготвени с правилните умения и квалификации, ще помогнат на Европа да се пребори по-успешно с безработицата сред младежта, да преодолее кризата и да се възползва максимално от възможностите, които предлага икономиката, основана на знанието".
