Динамиката на потоците по платежния баланс, паричните и кредитните агрегати, връзката им с развитието на реалната икономика и влиянието им  върху ценовата стабилност

През последните години притокът на капитали в България определя динамиката на икономическото развитие на страната. Повишението през 2005 г. на международните лихвени проценти не предизвика промяна в посоката и обема на вливащите се в икономиката финансови ресурси поради относително голямата възвръщаемост на инвестициите в страната. Валутните резерви на БНБ нараснаха и към декември 2005 г. балансовото число на управление "Емисионно" достигна 7370.3 млн. евро (с 599.9 млн. евро повече в сравнение с декември 2004 г.), независимо както от значителния изходящ поток финансови ресурси по операциите на правителството, чиято основна част представляваше предсрочно погасяване на дълг в размер на 1.3 млрд. евро, така и от влошаването на текущата сметка.

Динамиката на текущата сметка на платежния баланс през 2005 г. следваше тенденция към нарастване на дефицита, но с изключение на третото тримесечие, през останалия период развитието беше в рамките на очакваното. При анализиране на факторите, повлияли върху текущата сметка през третото тримесечие, бяха установени две групи фактори  фактори с постоянно действие, които ще определят динамиката на потоците по текущата сметка и през 2006 г., и фактори с временен характер, чието влияние е концентрирано през третото тримесечие на 2005 г.

Постоянно действащ фактор, поддържащ относително високи темповете на растеж на вноса на стоки и услуги, е динамиката на вътрешното търсене, което бързо нараства в синхрон с увеличението на доходите както на домакинствата, така и на фирмите. Положителните очаквания на икономическите агенти, свързани с предстоящото от началото на 2007 г. членство на Република България в Европейския съюз, са причина за значителен приток на чуждестранни капитали, високи темпове на растеж на инвестиционното търсене и нарастване вноса на инвестиционни стоки.

Противно на очакванията, през третото тримесечие на 2005 г. салдото по текущата сметка се влоши в резултат от едновременното действие на няколко еднократни фактора. Нарастването през август  септември на международната цена на петрола (нарушенията в доставките на петрол от Мексиканския залив, предизвикани от урагана "Катрина", доведоха до паника и съответно до рязко увеличение на международните цени на суровия петрол) и по-големият физически обем на внесения по същото време суров петрол увеличиха значително стойността в евро на вноса на суров петрол. Вътрешното търсене се ускори с 50%, което веднага се отрази върху динамиката на вноса на потребителски и особено на инвестиционни стоки. Временни проблеми забавиха относително високите темпове на растеж на износа  следприватизационното технологично обновление в предприятия от металургичната промишленост доведе до спад в износа на метали през втората половина на 2005 г.; наводненията през летните месеци (юни  август), засегнали значителна част от територията на страната, бяха причина за намаляване износа на редица стоки от селското и горското стопанство, а вероятно са причина и за по-ниски от очакваните приходи от летен туризъм.

Временният характер на изброените по-горе фактори беше потвърден от данните за платежния баланс за четвъртото тримесечие на 2005 г. В края на годината се очерта качествено различна динамика на компонентите на търговския баланс в сравнение с третото тримесечие, като се наблюдава възстановяване растежа на износа и забавяне темповете на растеж на вноса. Увеличаването на износа обхваща всички основни стокови групи и е ясно изразено и през трите месеца (виж раздел "Икономическа активност"). Нарастването на вноса през четвъртото тримесечие е с 25.4% в сравнение с 32.5% за третото. Забавянето се дължи на по-слабото нарастване вноса на инвестиционни стоки, както и на лекото забавяне в темпа на растеж на вноса на потребителски и енергийни стоки. Динамиката на външната търговия в края на годината съответства на очакванията за растежа на вътрешното търсене и потвърждава извода, че развитието на платежния баланс през третото тримесечие е по-скоро изключение.

Използвайки резултатите от анализа, очакваме през 2006 г. постепенно подобряване на съотношението между дефицит по текущата сметка и БВП, като този показател за първото тримесечие на 2006 г. ще спадне под 14.5% и ще бъде около 14% през второто тримесечие на годината. Износът ще нараства с годишен темп от 2224% за първото тримесечие и приблизително 1924% за второто тримесечие на текущата година в резултат от подобряващата се конкурентоспособност на българската промишленост и ускоряването на растежа в еврозоната. Икономическият растеж ще се запази относително висок и стабилен през първата половина на 2006 г., като основен принос за това имат потреблението на домакинствата и инвестициите в основен капитал. Вътрешното търсене и задържането на международните цени на ключови за българската икономика продукти ще поддържат номиналните темпове на нарастване на вноса на стоки около 1820% за първото тримесечие на 2006 г. и 1720% за второто тримесечие в сравнение със съответните периоди на предходната година. При този сценарий на развитие на икономиката отрицател-ният принос на външнотърговското салдо постепенно ще се свие до неутрален.

Финансирането на дефицита по текущата сметка ще се реализира чрез притока на ПЧИ и заемни ресурси към частния сектор. Очакваме частният дълг да достигне 4244% от БВП в края на първата половина на 2006 г. През първото тримесечие поради изтичане на ресурси под формата на предсрочно погасяване на външен държавен дълг и други трансакции на правителството валутните резерви временно ще спаднат, но ще започнат да нарастват през второто тримесечие.

Динамиката на паричната маса ще се определя от нарастването на валутните резерви, операциите на правителството и политиката на БНБ за забавяне темпа на растеж на кредита за неправителствения сектор. Темпът на растеж на широките пари ще се забави, като през първото тримесечие на 2006 г. определяща за това ще бъде високата база от март 2005 г., а през второто тримесечие паричният агрегат М3 се очаква да нарасне с около 1820% на годишна база.

За да се направи по-скъпо нарастването на кредита над определените в Наредба № 21 на БНБ темпове на растеж, от началото на 2006 г. се въвежда прогресивна скала за определяне на допълнителните резерви на търговските банки в БНБ, като първият период на поддържане на ЗМР по тази скала започва на 4 май 2006 г. При спазване на поставените ограничения за нарастване на кредитите темпът на растеж на вземанията от неправителствения сектор ще се забави до 2425% към средата на 2006 г.

Основен инфлационен фактор през 2005 г. бяха цените на енергийните ресурси, а специфичен фактор за по-високата инфлация през втората половина на годината беше поскъпването на хранителните стоки вследствие на намаленото предлагане. Причина за това са загубите на селскостопанска продукция поради наводненията през лятото. През първото тримесечие на 2006 г. инфлацията на годишна база ще се повиши до 7.78% предимно поради направените корекции на акциза върху цигарите. През второто тримесечие годишната инфлация ще забави темповете си и очакваме да спадне до около 7.5%.