На 8 октомври 2008 г. екип на Световния икономически форум (СИФ) представи резултатите от годишния доклад за глобалната конкурентоспособност 2008-2009. От 1999 г., когато страната ни беше включена за първи път в доклада, до момента официален партньор на Форума за България е Центърът за икономическо развитие.

Докладът за глобалната конкурентоспособност е най-всеобхватното и задълбочено проучване за състоянието на икономиките на над 130 държави в света. То представя потенциала за растеж и конкурентоспособност, като очертава предимствата и недостатъците в икономическото развитие на отделните страни. Този факт позволява да се определят предизвикателствата пред всяка страна и да се формулират подходящи политики за реформи. В този смисъл докладът е не само интересно четиво, но и полезен политически инструмент за политиците и бизнес лидерите.

Изследването е оригинално и от гледна точка на използваната методология – тя съчетава количествените индикатори с мнението и очакванията на предприемачите в отделните държави. През 2008 г. в анкетните проучвания са участвали близо 12 000 мениджъри на компании от целия свят. От България в анкетното проучване бяха включени над 100 фирми.

В доклада страните са подредени на базата на индекса за конкурентоспособност, конструиран върху 12 "стълба" (или фактора). Факторите обхващат основните области на икономическо развитие: институции, инфраструктура, макроикономическа стабилност, образование и квалификация, ефективно функциониращи пазари, работна сила, развитие на финансовите пазари, степен на развитие на бизнеса, иновативност и др. Факторите са групирани в три субиндекса – базисни предпоставки за развитие; ефективност на икономиката, иновативност и степен на развитие на бизнеса.

Американската икономика продължава да бъде начело по конкурентоспособност

Според доклада, независимо от финансовата криза, американската икономика продължава да бъде най-конкурентната. Страната притежава структурни особености, които правят икономиката изключително продуктивна. Разклащането на доверието в банковата система и макроикономическите неравновесия (растяща публична задлъжнялост, висок търговски дефицит и др.), се компенсират от благоприятната среда за развитие на бизнеса и постигане на висока ефективност. Става дума за способността на компаниите да бъдат иновативни, благодарение на отлично развитото университетско образование и доброто сътрудничество между образователните институции и бизнеса в сферата на изследователската и внедрителската дейност, което до голяма степен е ключ към просперитета и високата конкурентоспособност.

След САЩ се нарежда Швейцария, следвана от Дания, Швеция и Сингапур. Европейските икономики преобладават в челната десятка на най-конкурентните държави в света. В тази десятка са и Финландия, Германия и Холандия. Великобритания отстъпва с три позиции назад – от 9-то до 12 място, най-вече поради нестабилността на финансовите пазари. През последните години скандинавските страни неизменно са в челото на класирането и техният опит е много показателен – съчетаването на ефективно работещи институции и стабилна макроикономическа среда дава положителни резултати. Решаваща роля обаче има фокусирането върху технологичното и иновативното развитие, което безспорно е в основата на печелившите стратегии за по-висока конкурентоспособност.

Най-конкурентоспособна сред страните от Централна и Източна Европа продължава да бъде Естония, която обаче е отстъпила от 27-ма на 32-ра позиция. Веднага след нея се нарежда Чехия (33-та), следват Словения, Литва, Словакия, Полша и Латвия. Румъния е на 68-мо място. Унгария продължава да отстъпва в класирането – от 47-ма позиция тя "пада" до 62-ро място.

България се придвижва напред в рейтинга

През настоящата година България се придвижва с три позиции напред – от 79-то до 76-то място. Това е добрата новина. Същевременно трябва да се отбележи, че страната ни има най-неблагоприятно позициониране в сравнение с всички останали държави членки на ЕС. Румъния, която през последните няколко години беше след България, сега се премества с 6 места напред – от 74-то до 68-мо място. Доста преди България са и държави от региона, които не са в ЕС – например Хърватска (61-ва) и Черна гора (65-та).

Според изследването основната причина за неблагоприятните позиции на България е свързана преди всичко с негативните оценки за институциите. Става дума за показатели, характеризиращи функционирането на съдебната система (тромава, неефективна, недостатъчно безпристрастна); широко разпространение на корупционни практики; неефективна борба с организираната престъпност; недостатъчна защита на интелектуалната собственост; тромава регулативна среда; липса на прозрачност при обществените поръчки. Ниските оценки в тези няколко области поставят България едва на 111-то място по отношение на институциите. Това е една "нелицеприятна" позиция, която за пореден път е сериозен повод за предприемане на реални и ефективни мерки за промени в тези сфери, в които страната търпи сериозни критики и от Европейската комисия.

Другата област, в която позициите са близки до "катастрофалните" е състоянието на инфраструктурата – 95-то място. Проблемите тук вероятно нямат нужда от коментар, тъй като общоизвестен факт е, че лошото състояние на инфраструктурата създава проблеми във всички области и до голяма степен предопределя ниската конкурентоспособност.

Особено обезпокоителни са слабите резултати по отношение на иновативността на българските предприятия и икономиката като цяло - едва 96-то място при 88-мо през миналата година. Тук най-добри позиции сред новоприсъединилите се към ЕС държави има Чешката република, която се придвижва се от 27-мо на 25-то място.

В съвременните условия факторът “иновативност" придобива все по-голямо значение, а и в бъдеще неговата роля ще нараства. За съжаление България изостава съществено по редица показатели. Разходите за НИРД са едва 0.5 на сто от БВП (общо публични и частни), като публичните са 0.38 на сто при средно ниво за ЕС-25 от 0.65 на сто и разходи на бизнеса от едва 0.11 на сто при средна стойност за ЕС – 1.20 на сто. Броят на иновативните предприятия в България е 4 пъти по-нисък отколкото в ЕС. Особено ниска е степента на комерсиализация на българската научно-изследователска база. Доказателство за това е слабата патентна активност на българските предприятия – EPO патентите на 1 млн. ж. в България са едва 4.3 в сравнение със средните стандарти в ЕС (136.7). Ниска е степента на сътрудничество между бизнеса и научно-изследователските институции и университетите – едва 10 на сто от иновативните предприятия в България осъществяват такова сътрудничество. Българската иновационна система се нуждае от сериозни промени: увеличаване на разходите за наука и изследователска дейност; създаване на законова основа за развитие на високотехнологични производства и въвеждане на стимули за обновяване на научната и технологичната база; приоритетно развитие на иновативни производства; разпространение на иновациите и повишаване на производителността в традиционните сектори на икономиката; подобряване на редица важни показатели - материалоемкост, енергоемкост, екологичност; създаване на високотехнологични паркове и технологични инкубатори и т.н.

Важно значение за високата конкурентоспособност има състоянието на работната сила и пазара на труда. По тези показатели България, която допреди няколко години определено имаше конкурентни предимства, сега вече се движи около 60-то място. Ниски са оценките за професионалната квалификация и обучението през целия живот (96-то място). По-добри са данните за образованието като по отношение на количествените показатели страната е на 39-то място, но когато става дума за качество погледът ни отново трябва да се насочи към местата след 60-то.

Положителните резултати в последния доклад на СИФ се свързват с макроикономическото развитие (54-та позиция). Благоприятната макроикономическа среда е предпоставка за устойчив растеж, без обаче да е достатъчно условие за това. Без реформи на микро-ниво и без повишаване на конкурентоспособността на бизнеса растежът, генериран от успешна макроикономическа политика е нетраен. Тези реформи трябва да доведат до повишаване на производителността и конкурентоспособността на предприятията, като ги стимулират да произвеждат качествени стоки и услуги, използвайки продуктивни методи. Създаването на повече възможности за предприемачите и нови работни места имат много по-голямо значение, отколкото засилването на преразпределителната роля на държавата и нарастването на държавната намеса. Това означава компетентна държавна и местна администрации, интензивна конкуренция на пазара, по-модерна инфраструктура, повече информация, развити научни институции, добри доставчици, по-квалифицирана работна ръка и т.н.

За съжаление факторът "състояние на бизнеса" също ни "дърпа" надолу в класирането. По този фактор България е назад - 92-ро място. Особено ниски са оценките за качеството на фирмените операции и стратегии, както и неумението за работа в партньорство и създаване на мрежи от свързани производства. Българските компании имат най-сериозни затруднения в следните области: липса на адекватна политика за квалификация и преквалификация на човешките ресурси, неефективен маркетинг и недостатъчно добро качество на професионалния мениджмънт, отсъствие на активна политика за закупуване и внедряване на съвременни технологии.

Върху поведението на предприемачите безспорно влияние оказва и качеството на бизнес средата. В България обаче оценките за бизнес средата са ниски - липса на достатъчно условия за лоялна конкуренция на пазара (71-во място), недостатъчно взискателни потребители, които не стимулират производството на нови и висококачествени продукти, сравнително малък по мащаби пазар и т.н. Към това се прибавя и сравнително ниското качество на административните услуги, наличието на множество регулативни режими и др.

Сред страните от Централна и Източна Европа най-конкурентни са компаниите от Чехия и Словения.

Баланс на националната конкурентоспособност

Автор на текста: Д-р Анелия Дамянова, Център за икономическо развитие



Подробна информация за доклада и пълния му текст ще откриете тук.