Автор: Ивайло Ачев (ivailo.achev@3bay.bg)
Юрген Щарк не е от хората, които обичат да са под светлината на прожекторите. Но кризата в еврозоната го принуди да излезе на сцената и да изиграе запомняща се и противоречива роля.
Близките до Щарк хора, които го познават от години в качеството му на финансист и банкер, използват думи като „лоялен", „солиден" и „леко резервиран", описвайки 63-годишния германец. Той обича малките и простички неща в живота - например говежда наденица, която редовно си купува по време на съботната разпродажба в любимия му магазин във Франкфурт. "Той е като истински пруски гвардеец", казва колега на Щарк - "целеустремен и готов да изпълни дълга си на всяка цена".
Защо обаче човек, който според думите на познатите му е толкова достоен за уважение и който не бяга от отговорност, напусна така внезапно, направо грубиянски, Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) само преди месец? В момент, когато проблемите в еврозоната са по-големи отвсякога? Новината, че Щарк напуска цели три години преди края на мандата си, взриви световните финансови пазари и предизвика много въпроси сред инвеститорите.
Юрген Щарк е човек, който е работил за въвеждането и укрепването на единната европейска валута от самото начало. Като съветник на бившия германски финансов министър Тео Вайгел той помага за създаването на фискалната основа за въвеждане на еврото и за създаването на Пакта за стабилност и растеж.
На 9 септември ЕЦБ официално съобщи, че Юрген Щарк подава оставка като представител на Германия в Изпълнителния съвет на ЕЦБ „поради лични причини". Според една дузина банкери и чиновници, до чието мнение Reuters се допитва, Щарк напуска заради монетарната политика на ЕЦБ под ръководството на Жан-Клод Трише и убеждението му, че тя няма да се промени с идването на новия президент Марио Драги.
Професионалните разбирания на Щарк за финансовото управление на еврозоната, а и на германските финансисти в голямото им мнозинство, обхващат на първо място грижата за нивото на инфлацията. Точно инфлацията обаче мина на заден план през последните години за ЕЦБ, която сега се е превърнала в донор на ликвидност за всяка банка, която „показва признаци на малко по-сериозна настинка". Настинката обаче не е туберкулоза, вярва Щарк. На същото мнение е и Аксел Вебер, бившият президент на Германската централна банка и член на борда на директорите на ЕЦБ, както и основен кандидат за следващ президент на ЕЦБ само допреди девет месеца.
През последните 16 месеца Европейската централна банка е купила гръцки, ирландски, португалски, италиански и испански държавни ценни книжа на стойност 160 млрд. евро. Този подход е типичен за Федералния резерв на САЩ и е известен под името „квантитативно облекчение". На прост език това означава печатане на пари. А според германските финансисти този похват размива границите между монетарна и фискална политика, удря по покупателната стойност и води до скок на инфлацията, а с това се губи и доверието в ЕЦБ като извор на стабилност.
Емблематичният германски канцлер Хелмут Кол, който стои в основата на Договора от Маастрихт от 1992 година - реално най-солидната основа на ЕС, предупреди лидерите на останалите страни-членки на Съюза, че ЕЦБ трябва да приеме структурата на Германската централна банка (Бундесбанк) и нейните принципи на управление. А те бяха ясни - инфлацията на първо място. Защото Германия още помнеше унищожителното завещание на Първата и Втората световна война и хиперинфлацията, която съсипваше желанието за живот на средната класа - основата на съвременните икономики. Здравословната за икономиката инфлация беше закована на 2% - това стана преди само осем години.
През 2011 година обаче всичко вече е променено. Еврозоната се състои не от 11 страни, а от 17. А принципът на вземане на решения в ЕЦБ - един представител равен на един глас - вече позволява на малките да елиминират влиянието на големите като Германия.
Допреди кризата управленските решения на ЕЦБ се взимаха с широк консенсус между представителите на всички централни банки на страните в еврозоната. Но с идването на "лошите времена" вече започнаха да се броят вдигнатите ръце в подкрепа на съответното решение. И тогава болезнено се усети, че управителят на Бундесбанк т.е. човекът, представляващ най-голямата икономика в Европа, вече има същите права при гласуване, каквито има гуверньорът на Централната банка на Малта - икономика, която е 500 пъти по-малка от Германия.
Друг интересен аспект от вътрешното противоборство в ЕЦБ е характерът на досегашния президент на банката Жан-Клод Трише. Понякога той става много упорит и не се вслушва в чуждото мнение, казват запознати пред Reuters и дават пример със следния случай - в началото на това лято Трише е отхвърлил идеята във втория спасителен пакет за Гърция да се включи частично отписване на активи на европейски банки, които са свързани с гръцкия публичен дълг.
Напускането на Щарк и Вебер ясно показва, че ЕЦБ е на кръстопът. Жан-Клод Трише, човекът, който през последните 12 години успяваше да съчетае консервативния северен подход в управлението на финансовия сектор с темпераментната южна кръв, също слиза от сцената. На 1 ноември досегашният гуверньор на Италианската централна банка Марио Драги поема щафета. Той е известен като „тих", „дискретен" и често пъти мълчалив по време на заседания на борда на ЕЦБ. Доста хора се надяват, че като президент на ЕЦБ той ще действа повече като германец, а не като италианец, но само времето ще покаже какво ще се случи.
