Ако се приеме в предложения му вид, законопроектът за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура ще се превърне в база за големи проблеми, застрашаващи работата на мрежовите оператори в енергийния сектор – държавен, частен и общински.

Това коментира Славчо Нейков е с 25 години непрекъснат стаж в енергийния сектор, вкл. и като комисар в енергийния регулатор, главен секретар на Министерство на енергетиката,  експерт в Секретариата на Енергийната Харта в Брюксел, Директор на Секретариата на Енергийната Общност във Виена и др. От декември 2014 г. е Председател на УС на Института за енергиен мениджмънт. Член е на борда на директорите на ЕВРОЕЛЕКТРИК.

Извън енергийния сектор е работил като прокурор и юрисконсулт. Г-н Нейков е завършил Юридическия факултет на Софийския университет; има също така и двегодишна специализация по международни икономически отношения, както и магистърска степен по европейска интеграция от Университета „Лимерик“ в Ирландия.

За сбъркания подход и същността на проблемите Тази седмица Парламентът ще гледа на второ четене визирания законопроект, внесен от народни представители. Той явно върви към приемане по тази схема вместо изначално да бъде предложен от Министерския съвет, което щеше да е много по-логично и обосновано от гледна точка на адекватната му подготовка. А видно от току-що появилия се доклад на водещата парламентарна комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения от 13.02.2018, основните проблеми в законопроекта са останали. Бих искал да повторя изразеното по-рано виждане, че закон е нужен, но законопроектът е неприемлив както на концептуално ниво, така и от гледна точка на свързани с явни нарушения процедурни ходове, използвани  за прокарването му до пленарна зала. Отделно, формално законосъобразният подход на внасянето на този важен законопроект от народни представители, а не от Министерския съвет, явно цели избягването на предвидената сложна, но ефективна съгласувателна процедура, регламентирана в рамките на изпълнителната власт. Затова не е чудно, че той е гарниран с текстове, които будят откровено учудване от юридическа гледна точка и не съответстват на реалностите в работата на енергийните дружества – а тяхната дейност има строги регламенти, установени както на законово ниво, така и чрез лицензирането им. Така, разписаното в законопроекта става предпоставка за сериозни изпитания пред енергийната сигурност, чиято отговорност е за засегнатите от него мрежови оператори от електроенергийния, газовия и топлофикационен сектори, независимо от собствеността им – независимо, че дискусиите в комисии незнайно защо са само през призмата на електроенергетиката. Вече имах възможност неколкократно и в детайли да изразя становището си по подхода и по редица от нормите в законопроекта, от които освен всичко друго лесно се усеща и миризмата на евтин лобизъм в полза на телекомуникационните дружества. Ролята на тези дружества става все по-важна, но използването на мотиви от типа „трябва да бързаме, че иначе ще ни санкционират, защото се забавихме“ или най-общото „няма как, прилагаме правото на ЕС“, за да се разпишат откровено странни текстове, просто не върви. Ето защо се надявам, че поне по време на предстоящите обсъждания разумът и юридическата логика ще надделеят, за да се предотвратят реалните опасности, които ще се стоварят върху енергийния сектор в резултат на недообмислени и трудно защитими от гледна точка на законосъобразност схеми. Затова намирам за необходимо да припомня основните проблеми и недостатъци на използвания подход преди второто четене на законопроекта. В резюме визираните опасности се изразяват преди всичко в лошо регламентирано и противоречащо на логиката натоварване на енергийните мрежови оператори с неприсъщи за тях дейности и респ. разходи, както и създаване на предпоставки за непрекъснати конфликти с кабелните оператори. Обсъжданията на разнопосочните предложения само затвърждават впечатлението за  липса дори на обща оценка за серията от непредвидени проблеми – така напр. те сочат, че от енергийните дружества се очаква едва ли не да бъдат арбитри между кабелни оператори, да заделят средства, време и хора за процедури, които нямат нищо общо с дейността им; независимо, че те отговарят за енергийната сигурност, от тях се очаква да се грижат за капацитета на кабелни оператори и т.н.  (повече детайли за различните тълкувания и разбирания могат да бъдат видяни и от дискусиите – виж стенограмите на парламентарната комисия по транспорт от 17.01. и от 06.02.2018). Това е доукрасено с утвърждаване на едностранна схема за разрешаване на споровете, при която изискуемата от закона равнопоставеност при този тип правоотношения е сведена до пълен абсурд в ущърб на енергийния сектор. Така, противно на всякаква правна логика, и ножът, и хлябът в това отношение са в ръцете на една от страните, а именно телекомуникационният сектор – негови са както органът, който ще разрешава споровете (Комисията за регулиране на съобщенията), така и правилата по ценообразуването (които се определят от ресорния за телекомуникационния сектор министър). Явно в Парламента не са се притеснили дори от становището на фаворизираната по отношение разрешаване на споровете Комисия за регулиране на съобщенията, която изрично визира същностни проблеми, определяйки основни разпоредби на законопроекта като „неясни, противоречиви и лишени от практическа насоченост“ (виж становището й на уебстраницата на Парламента от 15.09.2017 – т.1.2) и доразвива притесненията си и при обсъжданията в парламентарни комисии. За процедурните неуредици и за мачканата КЕВР Има редица конкретни обстоятелства, които не трябва да се забравят преди законопроектът да бъде приет в предложения му вид. Ето няколко от тях, представени само за илюстрация. Първо, от гледна точка на процедурите приемането на закона ще е в противоречие с нормативни изисквания от процедурна гледна точка. Това се отнася напр. и до Закона за нормативните актове (чл.28 вр.чл.20), и до Правилника за организация и дейността на Народното събрание (чл.76 ал.1) – поради фактическата липса на изискуемата предварителна детайлна оценка на въздействие. Наченките на някакви доста хаотични дискусии в това отношение започнаха напр. в рамките на заседанията на парламентарната комисия по транспорт (виж стенограма от 17.01.2018), но те не могат да заменят принципното законово изискване. Наличието на текст с такова наименование към законопроекта реално не дава отговори в това отношение, а се концентрира основно върху повтаряне какво липсва в законодателството; така на практика се заобикаля същностно законово изискване. Реално липсва и справка по получените становища в контекста на чл.26 ал.5 от Закона за нормативните актове по повод постъпилите и неприети предложения. Второ, опитът ловко и на ръба на закона да се избегне справката за съответствие с правото на ЕС не изглежда като най-удачният ход от страна на Парламент на страна-член на ЕС. Законопроектът е свързан с прилагането на Директива 2014/61/ЕС относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. В този контекст съчетаването на електронни мрежи с тези на други мрежови оператори по принцип е нужно, но това не значи, че няма нужда от такава справка, особено по толкова важна тема. На тази база е лесно обясним напр. и най-фрапиращият подход на вносителите,  свързан с лекотата, с която те превръщат регламентирани права (чл.3 от Директивата) в общи задължения напълно извън духа на европейското законодателство. Трето – извън принципния въпрос за необходимостта от независим орган, който трябва да разрешава спорове между страните - поставянето на Комисията за енергийно и водно регулиране в унизителното положение да носи вода на Комисията за регулиране на съобщенията по въпроси, свързани с енергийни дружества, олицетворява тържеството на юридическия кич в законопроекта. Това изглежда особено актуално на фона на предпоставките, създавани от текстовете му за сериозни конфликти между дружествата, за нуждата от промяна на лицензионни условия и др. Важен е и фактът, че Комисията за регулиране на съобщенията няма капацитет да се занимава с такъв тип въпроси. Да напомня, че тази комисия изрично е визирала позицията си за определена неприемливост на подхода в посочените аспекти, вкл. и като посочва свои ресурсни проблеми за справяне с такава задача. И за нуждата от още депутатски размисъл в няколко насоки За мен законопроектът за електронните съобщителни мрежи и критична инфраструктура в предлагания му вид е поредният факт, обосноваващ такава оценка, и представлява ясен пример за недообмислена политика на принципа „Дай сега да приемем закона, а после ще видим“, допълнена със съществени формални нарушения. От гледна точка на енергийния сектор този подход е предпоставка за непосредственото застрашаване ефективната работа на мрежовите оператори, от която зависим всички, и депутатите трябва да си дадат много ясна сметка за това. Подходът не е в интерес и на телекомуникационните дружества, защото никой няма нужда нито от излишни формални спорове, нито от оперативни конфликти по време на работата им. Ето защо е наложително да се търси балансът на интереси на дружествата и от двата сектора при спазване на европейските изисквания и при отчитане на основните им задачи, но без изискванията да се тълкуват превратно и едностранно в полза на едните и ущърб на другите. А мисленето в Парламента по повод законопроекта в рамките на съответните парламентарни комисии по тези въпроси досега не изглеждаше особено интензивно на фона на юруша, организиран за претупването му. Така, приемането на законопроекта в настоящия му вид ще струва скъпо – най-вече на потребителите и на енергийни, и на телекомуникационни услуги. Та депутатите да помислят още малко преди да го приемат. Ха дано....