Като експерт в поземлените отношения икономистът и бивш председател на Областния кооперативен съюз в Силистра Кирил Боянов неведнъж е изтъквал необходимостта от въвеждането на данък върху земеделските земи. Темата беше подхващана и от предишното редовно правителство, което заедно със земеделската общност възнамеряваше да постави началото на онова законодателство, което би променило сегашната структура при ползването на имотите. В началото на тази година Боянов предостави в интервю за медиите свое виждане, което Синор.бг публикува със съкращения.
На въпрос защо поземлените отношения в България се различават коренно от тези в останалите европейски държави, Боянов припомня „липсата на политика, която да регулира поземления пазар, както става на Запад. В тези държави отношенията са контролирани с нормативна уредба, като има контрол върху количеството и качеството земя, което може да притежава даден собственик; има контрол и върху произхода на капитала за покупката на земя; контролира се квалификацията на желаещия да купи земя - аграрно, икономическо и др. образование. А у нас чрез покупка на земя криминални елементи прикриха съмнителния произход на парите си и днес са рентиери олигарси“.
Наглед пазарните отношения вървят според търсенето и предлагането, но процесите се контролират от държавата, посочва още Боянов. И дава за пример Франция, Белгия и Дания, където „държавата се намесва в този пазар, защото земята е национално богатство, национална сигурност и продоволствен ресурс за изхранване на населението. Докато у нас в резултат от проведената поземлена реформа с т. нар. комасирано земеползване се даде приоритет на зърнопроизводството, ускори се обезлюдяването на селата. Хората, останали там, нямат поминък и икономически условия да се занимават със зеленчукопроизводство, лозарство и овощарство. Така в българските села чрез зърнопроизводството се създадоха условия за земевладелие без контрол на поземления пазар и изкупуване на земята на местните безработни българи.
Умишленото отдръпване на държавата от поземления пазар създаде местните феодали- земевладелци в селата, но и новите рентиери нотариуси, адвокати, депутати, които изкупуват много земи, очертавайки ги за субсидии. Или пък ги дават под наем и това създава напрежение при споразуменията по чл.37 в от ЗСПЗЗ при договарянето за размера на наема. Рентиерството процъфтя при тази нормативна уредба“.
Кирил Боянов определя като положителни последните промени в член 37 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ЗСПЗЗ, според които споразумението, което се сключва между ползвателите, ще влиза в сила, когато е подписано от не по-малко от 2/3 от ползвателите и при условие, че обхваща не по-малко от 2/3 от площта в съответното землище. За останалата 1/3 от ползвателите, които не са подписали споразумението, се изготвя служебно разпределение на масивите.Това са добри промени, защото разрешават сериозния проблем с т. нар. „бели петна“, непотърсените земи.
Българинът знае, че земята не трябва да се продава, а и рентите са толкова високи, че носят добър доход на собствениците. Според икономисти средният размер на поземлените ренти у нас е сред най-високите в Европа. Именно затова и Боянов предлага да се въведе прогресивен поземлен данък, от който да бъдат освободени само хората със собственост до 300 дка.
Според Кирил Боянов „така ще се спре „надцакването“ с рентите и жестоката битка за наемане на земя от отделните стопанства за получаване на субсидия. Поземленият данък ще доведе до регулиране цената на земята и ограничаване стремглавото покачване размера на рентата, както и ще осигури постъпления в държавния бюджет. Ресурсът, който ще се натрупа от поземления данък, плюс подпомагането от ЕС би подпомогнало изграждането и на нови поливни площи с иригационни съоръжения, защото България разполага с водни ресурси, а климатичните промени подсказват, че без поливане и напояване не може да има земеделие.
Боянов предлага промени и в начина за изчисление на рентите, като първо трябва да се направи райониране на културите. Подобни предложения бяха лансирани и от редица други земеделски производители. Според икономиска е важно да има разделение на районите, където примерно вирее кайсията - Смолянско и край Дунава. Има райони като Добруджа и Североизточна България, където най-добре се развива пшеницата. Не може да сееш пшеница в планините и да получаваш едни и същи субсидии като тези в Добруджа. Трябва райониране на културата и тогава държавата да определи размера на рентите по райони.
Боянов коментира и „състоянието на кооперациите, за които в условията на Европейския съюз е важно да се подготви и нова нормативна уредба, като се преобразуват в кооперативи от европейски вид. Много земеделски не актуализират дяловите вноски на член-кооператорите в зависимост от крайните стопански резултати, като умишлено поддържат тавана на дяловия капитал на собствениците на земя на 1 000 лв. А би трябвало при положителни финансови резултати част от размера на рентата да се капитализира с цел увеличаване на дяловата вноска и икономическата принадлежност на собствениците на земята към кооперацията. Вместо това се прилага консумативен подход чрез увеличаване на размера на рентата или на дивидента. А печалбата се създава от приходите от земята на собствениците и тя трябва да се използва за създаване на дълготрайни движими и недвижими активи. Умишлено много председатели на кооперации не купуват земя за кооперацията, а купуват земя за себе си или за свои приближени. Създава се икономическата измама, че рентата удовлетворява член- кооператорите и те се вълнуват не от инвестиционната политика на кооперацията, а само от нейния размер. Без да се актуализира дяловият капитал, как утре, когато днешната кооперация ще трябва да се трансформира в акционерно дружество, наличните дълготрайни активи - сгради, техника или земя - ще се превърнат в акции на собствениците на земя“, риторично пита експертът.
И допълва, че всичко това е резултат от стремежа на някои председатели, които са такива благодарение на земята на собствениците, при ликвидация или установяване на акциите на правоимащите чрез закупената земя за себе си, да присвоят този неактуализиран дялов капитал. Така те ще управляват чрез пакета от акции създаденото акционерно дружество.
Днешната кооперация у нас коренно се различава от кооператива в Западна Европа. Нужна е нова нормативна уредба, като този остарял морално Закон за кооперациите да бъде променен съгласно изискванията на Търговския закон. Потвърждение на този модел е ладифундиското земеделие с комасирано противоконституционно земеползване. Неговото ограничаване при сегашната нормативна уредба донякъде може да се ограничи с въвеждането на прогресивен поземлен данък който ще стане източник на финансов ресурс в условията на това ежегодно засушаване да се изградят нови поливни площи и да се възстановят бившите 12 мил.дка поливни площи. За информация, в съседна Румъния се предвижда изграждането на 29 мил. дка поливни площи през 2017г., а у нас имаме воден потенциал от реки, язовири, микроязовири, но нямаме национална стратегия за поливно земеделие“, заключава експертът.
