Европейските лидери, борещи се с политическата безизходица в Италия и нарастващата безработица във Франция, обръщат поглед към финансово спасяване на Кипър в опит да предотвратят завръщането на пазарната нестабилност от дълговата криза, пише агенция „Блумбърг“.

Европейските лидери ще се срещнат в края на тази седмица (14 и 15 март) в Брюксел, за да обсъдят условията на заема за Кипър. Фокусът ще е кредитната устойчивост на държавата и рискът от евентуални загуби на вложителите в банките. Това идва в момент, когато Италия се опитва да създаде правителство след изборите от миналия месец, които не излъчиха явен победител. Изненадата тогава дойде от движението „Пет звезди“ на комика Бепе Грило, който отказа да се включи в коалиция. Затрудненото положение на Рим отново поднови опасенията за италианската икономика – третата по големина в ЕС.

Съществуват и тревоги относно състоянието на френската икономика. Месеци наред безработицата в страната е на рекордно високи стойности.

"Все още не сме завили зад ъгъла, но сме на прав път“, каза германският министър на финансите Волфганг Шойбле пред австрийския в. „Дер Щандард“. Според него обаче Европа не трябва да „променя курса“.

Европейската централна банка (ЕЦБ) иска да се намеси на пазара на облигации. Миналата седмица банката намали прогнозите си за икономическия растеж на еврозоната за 2013 г.

Европейските лидери трябва тепърва да се споразумеят с Международния валутен фонд и с кипърското правителство за външното финансиране, което може да достигне по размер БВП на островната държава в размер на 18 млрд. евро.

Спасителният пакет за Кипър ще бъде петият поред за страна-членка на еврозоната от началото на кризата през 2009 г. Според източници в европейската администрация спасителното финансиране може да стигне 100% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната през 2020 г. През януари правителството на Кипър заяви, че спасителният пакет може да увеличи показателя дълг към БВП до близо 140% през 2014 г.

Засега според международните кредитори най-важно е дали страната ще успее да върне заема.

В края на миналата седмица президентът на Кипър Никос Анастасиадес заяви, че налагането на загуби на вложителите в банките като част от спасителен пакет не подлежи на обсъждане.

Миналия месец световно известният икономист Нуриел Рубини заяви при посещението си в София, че съществуват рискове за малките икономики като Кипър, които са "слабите звена" на еврозоната и за които е много важно да направят фискални и финансови реформи. Според него едно излизане на Кипър от еврозоната, е възможно, но няма да се отрази толкова зле на валутния съюз.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!