Рекордни разпродажби на американски държавни ценни книжа от централните банки по света. Китайската централна банка продава масивно от валутните си резерви, руската, бразилската, тайванската — също. Въпреки че Китай все още е първенец по притежания на американски ДЦК-та за 1,4 трилиона, от август насам ги е изтънил с 200 млрд. долара. Нетните продажби на щатски дълг от паричните власти на други страни за годината до юли се равняваха на 123 млрд. — или най-силният срив, откакто се събират данни, а именно 1978 г.

Това обаче не само, че не притеснява особено 12,9-трилионния пазар на американски държавен дълг, но и цената му расте, а респективно доходността по него  спада.

Защо?

Защото американският дълг се изкупува мощно от частни и институционални инвеститори като пенсионни и взаимни фонове из целия свят, но най-вече вътре в самата САЩ, достигайки до рекордни вътрешни покупки от 1,6 трилиона през тази година.

Привидно изглежда, че разтоварването на американски ДЦК-та от централните банки от възникващите пазари е панически ход, с цел да се защитят обезценяващите се местни валути, които са купувани с продаваните долари.

И вероятно е такъв ход.

Китай например направи валутата си по-конвертируема, разхлабвайки фиксинга с долара на 11 август. Това бе възприето като обезценка и дойде дюшеш на паричните власти в Китай, които считат, че по-евтина валута значи по-висок износ (въпреки провалите на Япония, Великобритания, САЩ и Зимбабве в това състезание), а оттам и ръст на БВП, на който износът е компонент при изчислението.

В този контекст, за да защити валутата си, Китай започна масирани доларови разпродажби.

Но под повърхността прозират и други стратегии, тъй като това е вратичка за оскъпяване на юана, ако такава маневра се превърне в цел на китайските власти…

Откъде накъде?

Досега САЩ потребява китайски стоки на заем, финансиран с приходите на китайските (възникващите пазари) производители на същите тези стоки. Китайската централна банка, от своя страна, купувайки доларови активи с новонапечатаните юани, създаваше инфлация.

Целта: да се държи по този начин юанът слаб, а ефекта — изкривяване на финансовите пазари в страната, откровено прегряване на множество пазарни сегменти, включително пазара на акции, имоти, банкиране — сенчесто и търговско, както ясно виждаме в Китай днес.

Междувременно:

… така във времето възникващите пазари увеличаваха експозицията си към американски дълг, което бе и една от причините доходността на американските ДЦК-та след кризата да намалява.

Другата причина бе ФЕД със своите 2,5 трилиона долара покупки точно на ДЦК-та.

Възникващите пазари действително бяха част от валутната война, но тази война бе поведена от Фед след 2008 година (а вероятно от създаването на Фед)— играе се и днес чрез отказа на Йелън да се вдигнат лихвите, което би оскъпило долара.

В това време американските политици се вайкаха, защото американските компании изнасяли по-трудно при евтини чужди валути ; нищо, че някой е произвеждал реални блага и ги е предоставял срещу хартийките и електронните цифри, наричани долари, правейки стандарта на притежателите на долари чувствително по-висок, отколкото би бил иначе.

Заради практическия валутен империализъм на американския долар, САЩ можеха да трупат безболезнени търговски дефицити. Нещо, за което всеки друг си плаща със слаба валута, спад на вноса и стандарта и проблеми за рефинансирането на задълженията.

Този процес на чистене на щатски дълг от централните банки на възникващите пазари изглежда като безшумно излизане от една, меко казано, неизгодна сделка — наследството на долара като световна резервна валута.

Въпрос: какво бихте направили, ако имате 4,5 трилиона, деноминирани в долари активи в резервите си, както Народната банка на Китай преди година (днес са 3,5 трилиона) и искате да ги изчистите, тоест да намалите експозицията си без да загубите?

А) Ще обявите, че ще ги продавате, защото с огромния публичен дълг на САЩ вие имате експозиция към номинално най-задлъжнелия субект в човешката история, срутвайки пазара?

Б) Бихте се опитвали тихомълком да се освободите от тях, че и да накарате пазарите да ви считат за безпомощни, че дори да се радват?

Дори и „ако” са объркани теоретично, китайските парични власти не са глупаци. Обезценката на юана може да се гледа просто като неизбежен краткосрочен етап и извинение да изчистят доларовите активи, без САЩ да се панират.

Дали е паника или стратегия — дедоларизацията вече се случва.

БРИКС си направиха банка за инвестиции и фонд за финансова помощ — не, че ще са по-различни от МВФ и Световната банка, да речем, но са достатъчни да покажат, че доларът вече няма да е толкова търсен — особено, ако някой го манипулира както си иска.

Началото на края

При положение, че темата на живота им е, че ако не си вдигнат тавана на правителствения дълг ще фалират, да се радват американците, че Китай бяга от съкровищните им бонове и те сами си ги купуват е абсурдно; а точно това става.

Очакваха, че разпродажбите ще увеличат разходите за финансиране, а вместо това самите те изкупуват задълженията на правителството си и доходността спада.

Това, което се пропуска, е, че инфлацията в САЩ бе ниска, защото някой (централните банки на възникващите пазари) купуваха правителствения дълг, обезценявайки по този начин конкурентно валутата си, така че по-евтините китайски стоки поддържаха американския стандарт висок.

Тази динамика се променя, което значи по-високо цени в САЩ, по-бедно и задлъжняло американско население и финансови посредници зад океана, пълни с дълговите книжа на едно рекордно затънало в дълг правителство.

С една дума — пенсионно-осигурителна система на трупчета и объркана инвестиционна среда.

Няма какво да се лъжем: САЩ могат да изплатят дълга си от 18 трилиона само с хиперинфлация, никога не биха фалирали по него. Таванът на дълга там винаги ще се вдига.

Купен от институционални инвеститори вътре в страната, този дълг е много по-лесен (вече) политически за обезценка, ставайки на практика „вътрешен”.

Дали целенасочено, или спонтанно дедоларизацията е факт, както е факт, че вече все по-трудно срещу електронните пари и хартийките на Фед някой ще си дава зор да произвежда и предлага реални блага, позволявайки т. нар. муфтаджийски “безболезнени търговски дефицити”, от които в САЩ толкова време се оплакваха.

Инфлационната премия или началото на края

С по-високите вносни стоки, с евентуално отслабване на долара, с колосалните проблеми за фиска и активната парична политика на Фед, не бива да оставаме учудени, ако в един хубав момент се окаже, че инфлацията при потребителските цени почне да се показва. Нещо, което ужким пак Фед цели.

Ако другите на девалвират, за да внася САЩ евтино, доларът също ще отслабне относително.

А инфлационната премия скочи ли,  при тези нива на корпоративна и публична задлъжнялост зад океана ще стане страшно, защото и лихвеният процент за бизнеса ще тръгне нагоре, независимо каква е лихвената политика на централните власти.

Това ще и знакът за тези 2,5 трилиона долара, които днес търговските банки държат като свръхрезерви на лихвоносен депозит във Фед, да нахлуят във финансовата система, водейки до неизбежна до още по-висока инфлация и по-високи лихви.

А високите лихви и трудно финансиране са отровата на пристрастените към дълг стопанства. В случая на САЩ  това ще засегне всички.

Автор: Кузман Илиев

Статията е публикувана в блога на Кузман Илиев medium.com.