Изгубени в превода

15.02.2013 | 11:15
по статията работи: Елица Елефтерова
Малките агенции считат, че Министерството на външните работи създава условия за монополизиране на пазара на преводачески услуги от големите фирми
Изгубени в превода

С налагането на стандарта БДС - EN 15038 Консулският отдел на Министерството на външните работи (МВнР) отвори една позабравена през годините тема за преводаческите услуги в страната и едновременно с това отключи сериозен конфликт с голяма част от преводаческите агенции в страната.

Идеята на МВнР е чрез изискванията в новия стандарт да се повиши нивото на преводаческите услуги в страната, но зад реализирането на тези намерения собствениците на по-малките преводачески агенции видяха опит за монополизиране на пазара от големите фирми за официални преводи на документи и алармират от месеци за това, че представителите на средния и малкия бизнес в страната са ощетени.

Какво налага въвеждането на новите изисквания

Тук и двете страни са категорични, че трябва да се повиши качеството на предлаганите услуги. Стремежът на министерството е с въвеждането на изискванията да се осигури качество и надеждност на преводите от фирмите, с които то сключва договори, тъй като у нас липсва законова уредба за преводаческата дейност. МВнР носи отговорност за коректността на преводите, „тъй като става дума за публични актове – официални документи, от които произтичат права и/или задължения за българските граждани - независимо дали ще се използват в страната или в чужбина”, посочиха от Външно министерство, в отговор на запитване от Econ.bg.

Също пред Econ.bg собственикът на малка преводаческа агенция във Велико Търново – Стефан Стефанов, коментира, че в нито една страна в Европа няма подобни изисквания със задължителен характер. „Стандартът EN 15038, който Консулски отдел поставя като задължителен за преводаческите фирми в България, има препоръчителен характер, но в никакъв случай задължителен”. У нас обаче той се налага като такъв.

Какви са новите изисквания

Става дума за няколко допълнителни изисквания, оповестени от Консулския отдел на МВнР в началото на 2012 година, които са необходими за покриването на стандарта БДС - EN 15038.

"Чл. 9. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ (т.е. агенцията за преводи - бел.ред.) да разполага с оборудван офис, стационарен
телефон, факс, компютри, принтери, интернет достъп и електронна поща;
(влиза в сила от 1 юли 2013 г.)
Чл. 10. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ да има назначени на постоянен трудов
договор поне двама служители с филологическо образование, като представи и необходимите доказателства за това. (влиза в сила от 1 юли 2013 г.)
Чл. 11. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ да има разработена система за контрол на
качеството на предоставяните услуги по международните европейски
стандарти EN 15038, като представи необходимите документи за това до
01.07.2013 г."
Чл. 9: ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ да има стационарен телефон и факс.
Чл. 10: ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ да има назначени на постоянен трудов договор поне двама служители с филологическо образование.
Чл. 11. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ да има сертификация по ISO.

Новите изисквания трябва да влязат в сила от юли 2013 г.

Тъй като контролът върху дейността на преводаческте агенции се оказва „размит” (преводаческите агенции са субекти, създадени и функциониращи по правилата на Търговския закон, т.е. те са еднолични търговци или търговски дружества и нормативните актове, които се отнасят до стопанските субекти, регулират и тяхната дейност), тези изисквания не са нормативни, т.е. не са заложени в никакви закони или нормативни разпоредби, а имат пожелателен характер.

Ако не са изпълнени изискванията обаче, Консулският отдел на МВнР прекратява договора си с агенцията, т.е. преводаческата фирма губи правото си да извършва официални преводи.

Двете гледни точки на конфликта

Според представители на бизнеса с новите изисквания правителството прави поредната крачка за унищожаване на дребния бизнес в страната. Това, от което се оплакват преводачите, е, че новите промени са въведени тихомълком, без публично обсъждане. От МВнР коментираха пред Econ.bg, че идеята за новите изисквания се е обсъждала от началото на 2011 година. Проведени са били срещи с представители на формални и неформални организации на преводачи, както и на фирми с регистрирана и такава дейност.

Според Консулския отдел идеята е да се въведе напълно стандартът „БДС EN15038-преводачески услуги”, с който се „определят изисквания относно предоставянето на качествени преводачески услуги”. В края на 2011 година е било постигнато съгласие за тези изисквания.

От бранша коментират, че не е ясно с кои агенции са обсъждани подготвяните промени, тъй като едва през март-април 2012 г. по-малките фирми научават за новите изисквания и следва инициирането на публична подписка за отмяната им (лансирана в интернет през месец май).

Въпреки подписката, изискванията остават, като за по-дребните собственици на агенции "монополистките структури в преводаческия бизнес си прокараха собствени правила, които да ги затвърдят на върха и да унищожат конкуренцията от страна на малките фирми за преводачески услуги" (цитатът е от форум – бел.авт.).

На обвиненията в задкулисие от МВнР твърдо заявяват, че министерството е „обсъдило с широк кръг представители на преводачески организации и сдружения предложенията за изискванията, преди тяхното включване в заповедта на министър Николай Младенов. Освен това стандартът, чието въвеждане предстои от началото на месец юли 2013 година, представлява съвкупност от правила и добри практики, разработени в сътрудничество с браншови и съсловни организации, както и с експерти от различни държави-членки на ЕС".

Според засегнатите преводачи новите изисквания няма да повишат качеството на предлаганата услута, но ще я оскъпят. Според техни изчисления за поддържането на офис заедно с оборудване и задължително закупуване на преводачески софтуер са необходими минимум 500-700 лв., а отделно са необподими и поне 2 хил. лв. първоначални инвестиции. Отделно от това за издръжката на двама филолози на трудов договор ще са необходими още поне по 800 лв. всеки месец.

Сертификация по ISO ще струва между 2 хил. лв. и 5 хил. лв., а ежегодните такси за проверка и продължаване на сертификата също са непосилно скъпи за тях.

Собствениците на по-малки агенции протестират срещу „абсурдните” по-думите им изисквания за стационарен телефон и факс. „Факсът е отживелица от XX век. Кой би искал да ползва факс, след като има бърз скенер, който прикача сканирания документ и го изпраща на посочен имейл адрес автоматично? Качеството на сканираното изображение е многократно по-голямо от това на факса и най-вече е безплатно”, коментира Стефанов. От министерството обаче твърдят, че тези изисквания са за онези агенции, които не разполагат с достъп до интернет.

Според Стефанов изискването за наемането на преводачи на трудов договор ще ограничи хората, които работят на няколко места. „Никой филолог-експерт не работи само за една преводаческа агенция, а и изключително рядко работи само като преводач. Най-често този филолог работи като преподавател и едновременно с това извършва преводачески услуги за няколко агенции. Изискването за постоянен трудов договор ще означава, че този филолог трябва да напусне постоянната си работа (обикновено преподавателската) и да работи само към една преводаческа фирма. А обемът на работата никъде в България не е чак толкова голям, че един преводач да може да изкарва приличен доход само от една агенция”, обяснява Стефанов.

По този казус от МВнР коментираха, че не действат като администрация, а като равноправен стопански субект – съконтрагент по договори, които може, но не е задължен да сключва. Това изискване (както и всички други) за тях не са задължение, а елемент от „общите условия”, които се предлагат на всички евентуални съконтрагенти.

Как са уредени тези въпроси в Западна Европа?

В Западна Европа съществува понятието „заклет преводач”. Там няма изискване да се използва офис, защото повечето агенции разполагат с т.нар. „виртуален офис” (базиран интерфейс за връзка между клиенти, проектови мениджъри и преводачи. По този начин собствениците на агенции могат да намалят разходите си).

От МВнР коментираха, че в много страни от ЕС съществува легално определение на „заклет преводач”. Дейността е регламентирана и има статут. Всеки „заклет преводач” фигурира в регистър на съд, пред който е заклет (например в Германия). Той има свой печат и след като подпише и подпечата превода си, не е необходимо друго лице – физическо или юридическо, да удостоверява с допълнителен подпис истинността на превода.

Преводачът носи отговорност за точността на превода. Преди това той е преминал продължителни курсове, полага изпити по езика – писмени и устни, както и за владеенето на специфичната терминология за тематичните области, които ще превежда (в Германия курсът е двугодишен, подобна е практиката и в скандинавските страни). След успешното полагане на изпити преводачите се заклеват пред съд и се вписват в списъка на заклетите преводачи.

В България понятието „заклет преводач” съществува, но в миналото се използваше неправилно, без да отговаря на съдържанието, което се крие зад това словосъчетание. В действащото законодателство на страната ни липсва легално определение на „заклет преводач”. Терминът е непознат на българската правна система. Всъщност под това понятие у нас действат физически лица, назначени от съд или нотариус да превеждат на лице – страна по правен спор, което не знае български. Този заклет преводач превежда под страх от наказателна отговорност „тогава може да се говори за „заклет преводач ad hoc”, обясняват от министерството.

Относно идеята Външно министерство да наложи изпит за преводачи, на който да се проверяват езиковите познания и преводаческите умения на всеки в бранша, от институцията обясняват, че за тази промяна преводачите могат да се обърнат към Министерството на труда и социалната политика или към Министерството на образованието, младежта и науката, които се занимават с определяне на регулираните професии, съгласно изискванията на ЕС – и да инициират регламентиране на своята дейност.

Според Стефанов новият стандарт може и да помогне за подобряване на качеството на преводите, но само наличието на стандарт не означава автоматично, че изведнъж качеството ще се подобри. Всъщност единственият вариант качеството на преводаческата услуга да се подобри е фирмите, които наемат преводачи, да си провеждат вътрешни изпити, което така или иначе е практика на сериозните компании и не е необходим сертификат, струващ няколко хиляди лева, за да се случва това.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!

Оцени статията:
4.88/9
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Бул Одит ООД Дружество за счетоводни консултации и одит.
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
SIXENSE GROUP - СИКСЕНС ГРУП SIXENSE Group е глобална компания, базирана на 5 континента, развиваща...
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
Иванчо пита вкъщи: - Тате, как разговарят змиите? Бащата поглежда тъщата и подхвърля: - Защо мълчиш? Детето се интересува!..
На този ден 16.10   1555 г. – По заповед на Мария I Тюдор за изгорени като еретици двама протестантски епископи. 1793 г. – В Париж е гилотинирана Мария-Антоанета, кралица на...