Нови изисквания убиват малките преводачески агенции 7

15.02.2013 | 10:45
по статията работи: Елица Елефтерова
Стефан Стефанов, филолог, собственик на агенция за преводачески услуги
Нови изисквания убиват малките преводачески агенции
Снимка: Стефан Стефанов
Още по темата

Специално за Econ.bg

Стефан Стефанов (34 г.) е филолог и преводач с 15-годишен стаж, асистент по английски език във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, уеб-дизайнер, писател и поет. Понастоящем работи над докторската си дисертация. Собственик е на агенция за преводачески услуги във Велико Търново. Започва да използва преводачески инструменти с цел оптимизиране на работния процес и гаранция на качеството през 2005 г. (един от първите в страната), но не смята, че това трябва да е задължително за всички изискване. Създател е на сайтовете Asphodel и Cheeseus

С него разговаряхме за новите изисквания към преводаческите агенции, въведени от Консулския отдел на Министерството на външните работи.


Г-н Стефанов защо и какво налага да се въведат подготвяните промени в изискванията за преводаческите агенции?

Стефан Стефанов:

Не мисля, че нещо налага въвеждането на точно такива промени. Всъщност мисля, че тези изисквания, освен че ще доведат до унищожаването на малкия бизнес, са и силно неадекватни. Например изискването за „оборудван офис, стационарен телефон, факс, компютри, принтери, интернет достъп и електронна поща“. Първо, живеем в  XXI век, но не е ясно в кой век живеят от Консулски отдел. Все повече и повече компании по света и в Европа преминават към използването единствено на виртуален офис – уеб-базиран интерфейс за връзка между клиенти, проектови мениджъри и преводачи – нали всеки един бизнес иска да намали разходите си.

В XXI век интернет ни дава възможността да работим и движим бизнеса си от всяка една точка на планетата, а Консулски отдел искат да ни ограничат. Второ, „стационарен телефон“? Моля, откъде-накъде ще ме задължават да ползвам такава услуга? Разполагам с мобилен телефон и непрекъснат достъп до интернет и това покрива на 100% комуникационните ми нужди. „Факс“? Факсът е отживелица от XX век. Кой би искал да ползва факс, за да изпрати документи някъде, след като има бърз скенер, който прикача сканирания документ към имейл и го изпраща на посочен имейл адрес автоматично? Качеството на сканираното изображение е многократно по-голямо от това на факса и най-вече е безплатно.

Какви ще са последиците за преводаческите агенции от въведените изисквания?

Стефан Стефанов:

Последиците са ясно предвидими и те са заложени в начинанието, всъщност те са единствената негова цел – да унищожат малкия бизнес. Новите изисквания създават един допълнителен първоначален разход на фирмата от над 2000-5000 лева и над 700-1000 лева допълнителен месечен разход. Това ще бъде пагубно за поне 80% от фирмите. По никакъв начин тези изисквания не могат да гарантират по-високо качество на преводаческата услуга, каквато е „целта“, която от Консулски отдел оповестяват.

Второто изискване - в преводаческата агенция „да има назначени на постоянен трудов договор поне двама служители с филологическо образование“, пък ще доведе до проблеми сред преводачите, като пряко ще повлияе на доходите им. Никой филолог-експерт не работи само за една преводаческа агенция, а и изключително рядко работи само като преводач. Най-често този филолог работи като преподавател и едновременно с това извършва преводачески услуги за няколко агенции. Изискването за постоянен трудов договор ще означава, че този филолог трябва да напусне постоянната си работа (обикновено преподавателската) и да работи само към една преводаческа фирма. А обемът на работата никъде в България не е чак толкова голям, че един преводач да може да изкарва приличен доход само от една агенция. Тоест това изискване ще доведе до затруднено материално положение на филолога.

Кого според Вас облагодетелстват новите изисквания?

Стефан Стефанов:

Новите изисквания облагодетелстват първо шепата големи компании, които могат да изпълнят тези изисквания и които всъщност стоят зад принудителното им въвеждане. Единственото, което тези изисквания ще постигнат, е тотална монополизация на пазара. В частност облагодетелствани ще бъдат няколкото фирми в страната, които предлагат услуги по ISO-сертификация в тази сфера. А това най-вероятно са фирми на хора, свързани с хора, работещи в Консулски отдел и/или в големите компании.

Трябва ли новите изисквания да бъдат регламентирани чрез закон, нормативен акт или са продукт единствено на решенията на Консулския отдел в МВнР?

Стефан Стефанов:

Не мисля, че това е от особено значение, но може би да. Защото регламентирането на тези изисквания от по-висока инстанция би могло да доведе до по-широка публичност, както и да даде възможност за тяхното по-смислено аргументиране и разбира се, оспорване. Но в политическата реалност на България това е невъзможно, защото виждаме, че на никакво ниво не се допуска обратна връзка между засегнатите от някакви законови или нормативни промени и тези, които ги правят. В това отношение в страната ни цари диктатура. Някой, някъде решава нещо, щраква с пръсти (т.е. плаща на някого) и то се случва – а че имало негативни последици върху социалната или бизнес средата, това е без значение.

Бихте ли посочили в кои страни в Европа и света има подобни изисквания?

Стефан Стефанов:

В никои. В нито една страна в Европа, като тук включвам и държавите извън Европейския съюз, няма подобни изисквания със задължителен характер. Проверено е. Стандартът EN 15038, който Консулски отдел поставя като задължителен за преводаческите фирми в България, има препоръчителен характер, но в никакъв случай задължителен. Същото се отнася и за предшестващите го локални за отделните европейски страни стандарти – те никога и никъде не са имали абсолютно задължителен характер.

Как може да се подобри качеството на преводите?

Стефан Стефанов:

Стандартът EN 15038 може да помогне за подобряването качеството на преводите. Но самото наличие на стандарт не означава автоматично, че изведнъж качеството ще се подобри. Всъщност единственият вариант качеството на преводаческата услуга да се подобри е фирмите, които наемат преводачи, да си провеждат вътрешни изпити, което така или иначе е практика на сериозните компании и не е необходим сертификат, струващ няколко хиляди лева с последващи ежегодни такси от близо две хиляди лева, за да се случва това. В много европейски страни съществува понятието „заклет преводач“, което – не се оставяйте рекламите на някои наши фирми да ви подведат – не съществува в България от 1991 г.

Заклетият преводач в Европа полага изпит, макар и не навсякъде, или пред държавна институция или пред областна или общинска – съд или кметство – след което този преводач има правото да извършва т.нар. официални преводи, т.е. преводи на документи, които ще бъдат представяни в държавни институции. Но този преводач е независим и работи на свободна практика, той не е длъжен да работи под шапката на преводаческа агенция, която да прибира 50% от стойността на неговата услуга, както беше направено, съвсем целенасочено, с България през 1991 г. с премахването на категорията „заклет преводач“.

Аз лично съм на мнение, че преводаческият софтуер може значително да подобри контрола върху качеството на преводите – самият аз, както и някои от преводачите, които работят за мен, ползват такъв софтуер – смея да твърдя, че съм един от първите в България, които го правят, от 2005 г. Но в никакъв случай не мога да приема, че използването на такъв софтуер трябва да бъде задължително, то може само да бъде препоръчително, както и въвеждането на стандарта EN 15038.

Обмисляте ли да си търсите правата по някакъв начин?

Стефан Стефанов:

В България това е невъзможно. Аз лично нямам доверие в правосъдната система и не мисля, че и някой трезвомислещ човек би следвало да има. Единственият вариант е да си потърсим правата директно в Европейския съд, но за целта е необходимо обединение на много представители на малкия бизнес, а думата „обединение“ в настоящата ни реалност е само дума. Аз съм песимист. Малкият бизнес ще бъде смачкан, качеството на услугата няма да се подобри, цените на преводите ще се увеличат неколкократно – и между другото ще се изравнят с тези в Европа и това е. Преди време разказах за тези нови изисквания на собственичката на средно голяма преводаческа агенция в Чехия, с която си партнирам, и тя остана безкрайно изненадана от абсурдността им. И каза, че това в Чехия никога не би могло да се случи, не просто защото ще има протести и съдебни дела, а защото там никой от управляващите не е чак толкова нагъл и глупав. 

Анализ по темата с мнението на Министерството на външните работи може да прочетете тук.


Тази статия ви хареса? Следете всичко най-интересно от Econ.bg и във
Оцени статията:
2.94/15
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Коментари 3
Подреди по: Най-нови | Най-стари

Мажд Алгафари 16.02.2013 | 11:01
Тук няма да коментирам интервюто с колегата. Всичко, което казва е вярно. Ще допълня някои неща. Аз съм преводач с арабски език. Архивирал съм в офиса си десетки преводи извършени от преводачи към агенции, които предизвикаха въвеждането на стандарта. Преводите са меко казано смешни. Превода който е направен от тях, ако бъде възложен да се преведе обратно няма да се разбере за какво става дума. Използване са такива думи, които не съответстват и не отговарят въобще на смисъла на материала. За съжаление няма как да прикача в това писма копия от тях, които да бъдат достояние на всички, но ще дам само няколко примера за това. Арабския език е богат. Няма дума, която да няма точен превод. Недопустимо е "досъдебно производство" да се преведе като "първоначален иск" :) "Трето районно управление на полицията" да се преведе като "Трета местна дирекция на полицията" :) :) "Моторно превозно средство" да се преведе като "Превозно ПОСРЕДСТВОМ или ПОСРЕДСТВОМ превоз" :) и на двата езика звучи смешно :) и т.н. Понастоящем тези фирми държат обществените поръчки на държавата и представете си, че таксуват тези смешни преводи на цени по-високи от това което съществува на пазара :) Всички знаем, а и някои от фирмите са публикували цените си в интернет, че например от и на английски език, преводите варират между 10 и 12 лева без всякаква отстъпка за обем или за друго. Тези фирми таксуват преводите си от и на английски език към държавата /към данъкоплатеца/ на цена 14 лева без ДДС. С арабския език е още по фрапиращо. При средна цена на пазара от 20-25 лева, те таксуват превода на 40 лева без ДДС. Тук трябва да имате предвид, че тези фирми са сертифицирани по EN 15038 но какво от това. Скоро започнах процедура по сертифициране и попитах представителката на фирмата, която ме сертифицира: С какво този сертификат ще подобри качеството на преводите, които извършва моята агенция? Отговора бе смайващ. С нищо. Това е сертификат, който гарантира до накаква степен качеството на самата услуга, като услуга, но не и като превод. Тоест, този сертификат е само за да докаже, че услугата е извършена по начин, който може да се проследи. Съответно, как агенцията ми е приела поръчката от клиента, как е подадена на преводача, как е върната от преводача към агенцията, как е архивирана в базата данни на агенцията, какви стъпки са предприети за легализирането на документа или с две думи, как е протекла организацията за изпълнението на поръчката на клиента. Никъде в този сертификат не става дума за качеството на ПРЕВОДА като ПРЕВОД. Освен това, тук искам да наблегна на нещо много по-важно от сертифицирането. В България няма ЗАКОН ЗА ПРЕВОДАЧЕСКИТЕ УСЛУГИ. Малко е несериозно да се въвеждат някакви строги изисквания преди наличието на ЗАКОН в тази сфера. Изискванията за преводачите са неадекватни. Изисква се оценка от дипломата най-малко 4,5 по съответния език. Коя диплома? За средно или за висше? Без значение :) И това може да бъде преводач? Ами кой ще превежда епикризи? Филолозите ли? Та това е смешно :) Кой е този филолог или редактор, който ще корегира или редактира тръжна документация за изграждането на ВЕЦ, магистрала, летище, газопровод и т.н. Всяка агенция предлага преводи от и на много езици... Какъв филолог трябва да се назначи в агенцията? Завършил българска филология, арабска, турска, гръцка, славянска, тамилска, корейска, китайска, японска, марсиянска или някой полиглот :) Как е възможно и допустимо човек, който няма и представа от терминологията на правораздавателната система в България, нито на тази в арабския свят да превежда такива материали и да жули данъкоплатеца с по 40 лева на страница? Според мен първо трябва да се узакони със Закон преводаческата услуга в България, да се въведат точни и ясни критерии за извършването на такъв вид услуга и чак тогава да се предприемат и въведат като изисквания, ако се налага, притежанието на сертификати и други подобни. Агенциите за преводи в страната са около 2000. При средна цена за сертифициране от около 4000 лева, сертифициращите фирми ще изкарат ОСЕМ МИЛИОНА от нещо, което никому не е нужно. Редно е това изискване на Министерството на външните работи да отпадне преди преводаческите агенции да са се сертифицирали и да са похарчили излишни куп пари. Редно е също така да отпадне и изискването за назначаване на филолози, защото те няма с какво да допринесат на агенциите. Редно е вместо да си пишем във фейсбук и да говорим и обсъждаме помежду си промените и новите изисквания на МВнР да излезем на протест пред МВнР и да отстояваме за премахването на наложените глупости... Сигурен съм че тогава ще бъдем чути по-ясно...
Хари Стоянов 16.02.2013 | 21:16
За какво служи Заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год. на министъра на външните работи? By Harry Stojan on February 16, 2013 3:45 PM | No Comments | No TrackBacks Преди да бъде издадена Заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год. на министъра на външните работи, българските агенции за преводи имаха сключен договор с МВнР, с който министерството им възлагаше извършването на официални преводи на документи и други книжа. Този договор се смяташе неофициално за „лиценз", който МВнР дава на преводаческите агенции и ги прави „легитимни". За съжаление това неофициално мнение се е разпространило масово и дори се е отразило в редица наредби на различни министерства, според чиито разпоредби преводи на документи се признават само, ако са предоставени от такива агенции. Нещо повече, това неофициално мнение е застъпено и в някои закони. По този въпрос вече съм се изказал нееднократно (1, 2, 3, 4, 5). Заповед № 95-00-152 обаче коренно промени гореописаната ситуация. Точка първа от заповедта изрично гласи: "Утвърждавам проект на типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа ЗА НУЖДИТЕ НА КОНСУЛСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ В МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ". Какво ли означава „консулско обслужване в МВнР"? От предлога „в" оставаме с впечатление, че въпросното обслужване се извършва в самото Министерство на външните работи. Обаче нека видим какво означава само „консулско обслужване". В „Речник на българския език", т. 11, стр. 200, откриваме глагола „обслужвам". В първото си значение (за продавач, сервитьор и под.) той означава: „изпълнявам исканията, задоволявам нуждите, потребностите на клиент, купувач и под.". Във второто си значение (за определена структура, система) глаголът означава: „предоставям възможностите си, в услуга съм на някого или нещо". Оттук можем да заключим, че „обслужване" означава „задоволяване на нуждите, потребностите" или „предоставяне на услуги" на клиенти. Следователно, „консулско обслужване" означава „предоставяне на консулски услуги". А какво са консулските услуги? В чл. 7 от проекта за Закон за консулското съдействие и консулските услуги се прави опит да се дефинират консулските услуги. Те всъщност са част от консулските функции, в които влиза и консулското съдействие. В чл. 5 от Виенската конвенция за консулските отношения (Ратифицирана с Указ № 947 на Държавния съвет от 25.05.1989 г. - ДВ, бр. 42 от 2.06.1989 г. В сила за България от 10.08.1989 г. Издадена от Министерство на външните работи, обн., ДВ, бр. 42 от 25.05.1990 г.) са описани консулските функции и всеки може да направи справка. Важно е обаче да се знае: къде се изпълняват консулските функции, т.е. къде се предоставят консулските услуги и се оказва консулското съдействие? Член 3 от споменатата Виенска конвенция (Изпълнение на консулските функции) гласи: „Консулските функции се изпълняват от консулства. Те също така се изпълняват и от дипломатически представителства в съответствие с разпоредбите на тази конвенция". Тоест, консулските услуги се предоставят от консулствата и, евентуално, от дипломатически представителства, в чужбина или, с други думи, консулското обслужване се извършва в чужбина. След всичко казано дотук можем да си направим заключение, че Заповед № 95-00-152 е предназначена за „възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа" в чужбина и че преводаческите агенции в България изобщо не е необходимо да сключват такъв договор, за да предоставят официални преводи. Друг обаче е въпросът: защо агенция да прави официален превод, за верността на който, съгласно чл. 290, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс, отговорност носи лично преводачът? http://www.softisbg.com/my_first_blog/2013/02/za-kakvo-sluzhi-zapoved-no-95-00-152-ot-31052012.html
Ренета Стоянова 17.02.2013 | 12:32
ГОЛЯМОТО НЕДОРАЗУМЕНИЕ, част 1. ---- Историята с новите изисквания на МВнР е едно голямо недоразумение. ---- Със заповед от 31.05.2012 г. е одобрен нов типов договор за извършване на официални преводи “за консулските нужди в МВнР”. В нея не се споменават никакви изисквания. ----- http://www.mfa.government.bg/uploads/files/zapoved.pdf. ---- Агенциите решават, че с тази заповед МВнР одобрява нови изисквания към тях ----- Води се ненужно дело срещу заповедта. ВАС потвърждава, че заповедта не представлява намеса в частния бизнес ---- ВАС, 3-членен състав, 23.10.2012: http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/b9d519c894add3c5c2257a9800329165?OpenDocument ------ ВАС, 5-членен състав, 24.01.2013: http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/3fe1fe139e9f81c9c2257afb004a173b?OpenDocument ------ Със заповедта МВнР наистина не се намесва в частния бизнес. ---- Намесва се обаче с договора. В него липсва същественото уточнение, че официалните преводи са само „за нуждите на консулското обслужване в МВнР”, публикуван е отделно от заповедта, липсва и обозначение, че е приложение №1 към заповед № 95-00-152 / 2012 г. ------ http://www.mfa.government.bg/uploads/files/contract_for_translations.pdf ----- Агенциите години наред са свикнали да сключват такъв договор, затова не забелязват нищо нередно или пък смятат, че е маловажно. Погледът им е вперен в добавените нови изисквания – те са там, в договора. (следва част 2)
Ренета Стоянова 17.02.2013 | 12:33
ГОЛЯМОТО НЕДОРАЗУМЕНИЕ, част 2. ---- Договорът се сключва на основание чл. 2а, ал. 2 от един вехт вътрешно-ведомствен Правилник за легализациите, заверките и преводите от 1958 г., посл. изм. 25.12. 1990, който МВнР тачи като светиня, защото в чл. 2а, ал. 1 от него пише, че преводите на всички документи и други книжа в цялата страна се извършват от МВнР. ----- http://www.mfa.government.bg/uploads/files/Pravilnik(1).pdf ----- Преди 50-тина години, когато е бил приет този правилник, МВнР наистина е извършвало всички преводи на документи. Имало е цял отдел щатни преводачи. По-късно е започнало да възлага част от преводите на фирми, а накрая съвсем престанало да превежда, но си е запазило договорите. На практика от много години агенциите сами си търсят клиенти и работят, без да чакат МВнР да им възложи каквато и да е работа. Обаче по договор МВнР все още се води ВЪЗЛОЖИТЕЛ, а преводаческите агенции – ИЗПЪЛНИТЕЛИ. Понеже никакви преводи НЕ се възлагат, в договора липсват клаузи, уреждащи срокове и възнаграждения – факт, който така смути ВАС, че 3-членният му състав определи договора като „оферта към неограничен брой субекти”, забравяйки, че оферта се дава от кандидат-изпълнителите, а не от възложителя, а 5-членният състав благоразумно замълча по този въпрос. ----- Агенциите обаче не се притесняват, че Възложителят им е фиктивен и на практика нищо не им възлага. Те си имат свое обяснение – договорът е „лиценз”. МВнР също не се притеснява: на сайта си пише, че оторизира агенциите ------ http://www.mfa.government.bg/bg/pages/51/index.html ----- А същевременно обяснява на Омбудсмана, че договорът не е окончателен, а бланков и с всяка от агенциите се договарят допълнително условия за заплащане на преводите . ---- http://rennie.blog.bg/drugi/2012/12/17/otgovor-ot-ombudsmana-na-pismoto-mi-ot-30-07-2012-poluchen-n.1032515 (следва част 3)
Ренета Стоянова 17.02.2013 | 12:33
ГОЛЯМОТО НЕДОРАЗУМЕНИЕ, част 3. ---- В края на 2012 г. МВнР прекратява всички договори с агенции (над 1500), като им изпраща уведомително писмо ---- http://rennie.blog.bg/drugi/2012/12/17/pismo-za-prekratiavane-na-dogovor-za-vyzlagane-izvyrshvaneto.1032595 ----- Прекратяването се обяснява с издаването на заповед № 95-00-152 / 2012 г. и агенциите са поканени съвсем учтиво, ако желаят да продължат дейността си по извършване на официални преводи, да направят предложение за сключване на договора с новите изисквания, като приложат документи по списък, публикуван на сайта на министерството: ----- http://www.mfa.government.bg/uploads/files/List_docs_contract_translate.pdf ----- Списъкът, който би трябвало да е Приложение № 2 към цитираната заповед, също е публикуван отделно от нея и без никакво обозначение откъде се е взел. Всъщност той съществува от дълги години и агенциите са свикнали с него, както и с договора, затова не забелязват нищо нередно или пък смятат, че е маловажно. Погледът им отново е вперен само в добавените нови изисквания – те са и там, в списъка, както и в договора. ---- Уплашени да не останат без „лиценз”, агенциите бързат да подновят договорите си и обещават да изпълнят новите изисквания. МВнР смело твърди, че „новият договор не засяга права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, тъй като той е предоставен на свободната воля и преценка на доставчиците на преводачески услуги да решат дали да го сключат”, т.е. изобщо не е задължителен. ------ http://rennie.blog.bg/drugi/2013/01/16/pismo-ot-mvnr-do-sobstvenika-na-firma-quot-softis-quot-20-12.1042783 ------- Обаче изискването за сключен договор с МВнР отдавна в залегнало в редица закони и наредби и затова всевъзможни институции и учреждения продължават да го изискват. На практика агенция, останала без договор, губи право да извършва официални преводи за всички нужди на цялата икономика, а не само за нуждите на МВнР. Така е било в продължение на дълги години и всички са свикнали с това положение. МВнР нито отрича, нито потвърждава, че новият договор е само за един вид официални преводи, а набляга на факта, че сключването му не е задължително и не представлява намеса в частния бизнес.
Rennie Todorova 12.12.2013 | 18:15
Мащабна информационна кампания срещу Правилника за легализациите, заверките и преводите от 1958, посл. изм. 25.12.1990 г. http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/post-87.html
Rennie Todorova 12.12.2013 | 18:16
Мащабна информационна кампания срещу Правилника за легализациите, заверките и преводите от 1958, посл. изм. 25.12.1990 г. http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/post-87.html
Предложи
корпоративна публикация
Венто - К ООД Проектиране, изграждане, монтаж и продажба на вентилационни и климатични системи.
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
Holiday Inn Sofia A warm "Welcome" to Sofia's newest 5 Star hotel.
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Женевски конвенции
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
Събеседване: - Защо искате да работите при нас? - Аз съм счетоводител, с 20 години стаж, както и голям опит! - Колко преви 2+2? - А колко трябва да прави? - Кога ви е удобно да започнете?
На този ден 13.11   615 г. – Започва понтификатът на папа Адеодат I. 1002 г. – С благословията на крал Етелред II се извършва масово убийство на датчани, живеещи в Англия. 1775...