Специално за Econ.bg

Стефан Стефанов (34 г.) е филолог и преводач с 15-годишен стаж, асистент по английски език във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, уеб-дизайнер, писател и поет. Понастоящем работи над докторската си дисертация. Собственик е на агенция за преводачески услуги във Велико Търново. Започва да използва преводачески инструменти с цел оптимизиране на работния процес и гаранция на качеството през 2005 г. (един от първите в страната), но не смята, че това трябва да е задължително за всички изискване. Създател е на сайтовете Asphodel и Cheeseus. 

С него разговаряхме за новите изисквания към преводаческите агенции, въведени от Консулския отдел на Министерството на външните работи.


Г-н Стефанов защо и какво налага да се въведат подготвяните промени в изискванията за преводаческите агенции?

Стефан Стефанов:

Не мисля, че нещо налага въвеждането на точно такива промени. Всъщност мисля, че тези изисквания, освен че ще доведат до унищожаването на малкия бизнес, са и силно неадекватни. Например изискването за „оборудван офис, стационарен телефон, факс, компютри, принтери, интернет достъп и електронна поща“. Първо, живеем в  XXI век, но не е ясно в кой век живеят от Консулски отдел. Все повече и повече компании по света и в Европа преминават към използването единствено на виртуален офис – уеб-базиран интерфейс за връзка между клиенти, проектови мениджъри и преводачи – нали всеки един бизнес иска да намали разходите си.

В XXI век интернет ни дава възможността да работим и движим бизнеса си от всяка една точка на планетата, а Консулски отдел искат да ни ограничат. Второ, „стационарен телефон“? Моля, откъде-накъде ще ме задължават да ползвам такава услуга? Разполагам с мобилен телефон и непрекъснат достъп до интернет и това покрива на 100% комуникационните ми нужди. „Факс“? Факсът е отживелица от XX век. Кой би искал да ползва факс, за да изпрати документи някъде, след като има бърз скенер, който прикача сканирания документ към имейл и го изпраща на посочен имейл адрес автоматично? Качеството на сканираното изображение е многократно по-голямо от това на факса и най-вече е безплатно.

Какви ще са последиците за преводаческите агенции от въведените изисквания?

Стефан Стефанов:

Последиците са ясно предвидими и те са заложени в начинанието, всъщност те са единствената негова цел – да унищожат малкия бизнес. Новите изисквания създават един допълнителен първоначален разход на фирмата от над 2000-5000 лева и над 700-1000 лева допълнителен месечен разход. Това ще бъде пагубно за поне 80% от фирмите. По никакъв начин тези изисквания не могат да гарантират по-високо качество на преводаческата услуга, каквато е „целта“, която от Консулски отдел оповестяват.

Второто изискване - в преводаческата агенция „да има назначени на постоянен трудов договор поне двама служители с филологическо образование“, пък ще доведе до проблеми сред преводачите, като пряко ще повлияе на доходите им. Никой филолог-експерт не работи само за една преводаческа агенция, а и изключително рядко работи само като преводач. Най-често този филолог работи като преподавател и едновременно с това извършва преводачески услуги за няколко агенции. Изискването за постоянен трудов договор ще означава, че този филолог трябва да напусне постоянната си работа (обикновено преподавателската) и да работи само към една преводаческа фирма. А обемът на работата никъде в България не е чак толкова голям, че един преводач да може да изкарва приличен доход само от една агенция. Тоест това изискване ще доведе до затруднено материално положение на филолога.

Кого според Вас облагодетелстват новите изисквания?

Стефан Стефанов:

Новите изисквания облагодетелстват първо шепата големи компании, които могат да изпълнят тези изисквания и които всъщност стоят зад принудителното им въвеждане. Единственото, което тези изисквания ще постигнат, е тотална монополизация на пазара. В частност облагодетелствани ще бъдат няколкото фирми в страната, които предлагат услуги по ISO-сертификация в тази сфера. А това най-вероятно са фирми на хора, свързани с хора, работещи в Консулски отдел и/или в големите компании.

Трябва ли новите изисквания да бъдат регламентирани чрез закон, нормативен акт или са продукт единствено на решенията на Консулския отдел в МВнР?

Стефан Стефанов:

Не мисля, че това е от особено значение, но може би да. Защото регламентирането на тези изисквания от по-висока инстанция би могло да доведе до по-широка публичност, както и да даде възможност за тяхното по-смислено аргументиране и разбира се, оспорване. Но в политическата реалност на България това е невъзможно, защото виждаме, че на никакво ниво не се допуска обратна връзка между засегнатите от някакви законови или нормативни промени и тези, които ги правят. В това отношение в страната ни цари диктатура. Някой, някъде решава нещо, щраква с пръсти (т.е. плаща на някого) и то се случва – а че имало негативни последици върху социалната или бизнес средата, това е без значение.

Бихте ли посочили в кои страни в Европа и света има подобни изисквания?

Стефан Стефанов:

В никои. В нито една страна в Европа, като тук включвам и държавите извън Европейския съюз, няма подобни изисквания със задължителен характер. Проверено е. Стандартът EN 15038, който Консулски отдел поставя като задължителен за преводаческите фирми в България, има препоръчителен характер, но в никакъв случай задължителен. Същото се отнася и за предшестващите го локални за отделните европейски страни стандарти – те никога и никъде не са имали абсолютно задължителен характер.

Как може да се подобри качеството на преводите?

Стефан Стефанов:

Стандартът EN 15038 може да помогне за подобряването качеството на преводите. Но самото наличие на стандарт не означава автоматично, че изведнъж качеството ще се подобри. Всъщност единственият вариант качеството на преводаческата услуга да се подобри е фирмите, които наемат преводачи, да си провеждат вътрешни изпити, което така или иначе е практика на сериозните компании и не е необходим сертификат, струващ няколко хиляди лева с последващи ежегодни такси от близо две хиляди лева, за да се случва това. В много европейски страни съществува понятието „заклет преводач“, което – не се оставяйте рекламите на някои наши фирми да ви подведат – не съществува в България от 1991 г.

Заклетият преводач в Европа полага изпит, макар и не навсякъде, или пред държавна институция или пред областна или общинска – съд или кметство – след което този преводач има правото да извършва т.нар. официални преводи, т.е. преводи на документи, които ще бъдат представяни в държавни институции. Но този преводач е независим и работи на свободна практика, той не е длъжен да работи под шапката на преводаческа агенция, която да прибира 50% от стойността на неговата услуга, както беше направено, съвсем целенасочено, с България през 1991 г. с премахването на категорията „заклет преводач“.

Аз лично съм на мнение, че преводаческият софтуер може значително да подобри контрола върху качеството на преводите – самият аз, както и някои от преводачите, които работят за мен, ползват такъв софтуер – смея да твърдя, че съм един от първите в България, които го правят, от 2005 г. Но в никакъв случай не мога да приема, че използването на такъв софтуер трябва да бъде задължително, то може само да бъде препоръчително, както и въвеждането на стандарта EN 15038.

Обмисляте ли да си търсите правата по някакъв начин?

Стефан Стефанов:

В България това е невъзможно. Аз лично нямам доверие в правосъдната система и не мисля, че и някой трезвомислещ човек би следвало да има. Единственият вариант е да си потърсим правата директно в Европейския съд, но за целта е необходимо обединение на много представители на малкия бизнес, а думата „обединение“ в настоящата ни реалност е само дума. Аз съм песимист. Малкият бизнес ще бъде смачкан, качеството на услугата няма да се подобри, цените на преводите ще се увеличат неколкократно – и между другото ще се изравнят с тези в Европа и това е. Преди време разказах за тези нови изисквания на собственичката на средно голяма преводаческа агенция в Чехия, с която си партнирам, и тя остана безкрайно изненадана от абсурдността им. И каза, че това в Чехия никога не би могло да се случи, не просто защото ще има протести и съдебни дела, а защото там никой от управляващите не е чак толкова нагъл и глупав. 

Анализ по темата с мнението на Министерството на външните работи може да прочетете тук.