1. След дни Кофас провежда Осмата си конференция по управление на кредитния риск "Стабилност в турбулентни времена". Каква е нейната цел?
Кофас е водеща международна компания в областта на управлението на риска и кредитното застраховане. В глобален план прилагаме политики, които допринасят за икономическото и социално развитие на
държавите. Правим това благодарение на мрежата от анализатори, специалисти и експерти, които непрекъснато обменят информация за развитието на пазарите и рисковете, които ги засягат пряко или
косвено. Кофас България не прави изключение. Оценката на рисковете е важна част от нашата дейност, а конференциите на Кофас, посветени на тази тема, спомагат на бизнеса да открие ценна информация и
инструменти за справяне с различни бариери. Събитията се случват от близо 30 години по света, а в страната ни те са традиция, като тази година ще се състои осмото издание. Основната ни цел е да
маркираме кои са основните политически и икономически рискове в България и съответно какви биха били полезните ходове на бизнеса в една подобна среда.
Както всички знаем, ситуацията в страната е много динамична и бързо променяща се. Маркирани сме от политическа непредвидимост, икономическо забавяне и ред други рискове, произлизащи от тях. Ето
защо по време на конференцията ще съберем експерти на високо ниво, за да обсъдим в реално време възможностите пред бизнеса в тези условия. Искрено вярвайки, че дори и в най-несигурните времена
можем да видим светлината в тунела, основната тема на конференцията е „Стабилност в турбулентни времена“.
Сигурен съм, че дискусиите на събитието ще бъдат практически полезни за представителите на бизнес сектора.
2. Какви са най-сериозните рискове в банковия сектор след повишаване лихвите на ЕЦБ?
Нивото на лихвените проценти до голяма степен поставя под риск икономическите показатели в България, а и не само. До началото на четвъртото тримесечие на 2022 г. бе възможно то да бъде задържано на
0% (каквото бе от 2016 г.), но след това Българската народна банка трябваше да увеличи основния лихвен процент до 0,6%. През изминалата година ЕЦБ извърши четири подобни увеличения с общо 250
базисни пункта. Очакванията ни са тази година тенденцията да се запази, достигайки до 3,5-4% до края на 2023 г. За съжаление БНБ следва да поеме по същия този път на повишение (със забавяне от
няколко месеца), като това ще окаже пряко влияние върху разходите по заемите, а оттам ще се наблюдава и неблагоприятна тенденция във връзка с инвестициите и потреблението.
Друг фактор, който поставя под риск икономическите показатели в България, това е нивото на лихвените проценти. До септември 2022 г. то можеше да бъде задържано на 0% (каквото бе от 2016 г.), но
след това БНБ бе принудена да увеличи основния лихвен процент до 0,6%. ЕЦБ от своя страна вече извърши четири подобни увеличения с общо 250 базисни пункта през 2022 г. Очаква се тенденцията да се
запази и през тази година, достигайки до 3,5-4% до края на 2023 г. БНБ трябва да следва същия път със забавяне обикновено от няколко месеца, а това ще доведе до рязко повишаване на разходите по
заемите и следователно ще се отрази неблагоприятно върху инвестициите и потреблението.
3. Какво е влиянието на централните банки върху фискалната политика на страните от ЕС и България?
Бих могъл да кажа, че влиянието е значително поради свързаността на банковите инфраструктури в ЕС, а оттам и в България.
Освен това следва да се отбележи, че фискалната стабилност на страната ни също е поставена пред рискове, които частично се влияят от турбуленциите в Европа, но и също така от вътрешноикономическата
екосистема. Важно е да се проследят бъдещите политически решения по отношение на баланса между държавните приходи и разходи – наличието на голям дефицит определено ще окаже влияние в негативен
план, но въпреки това не очакваме „фалит на държавата“, както се говореше в публичното пространство по-рано през март. В критичен момент е важно да се вземат разумни и стабилни решения, които да не
са подклаждани от страх и паника. Следим тенденциите с голямо внимание.
4. Като водеща международна компания в областта на управлението на риска и кредитното застраховане, как Кофас оценява липсата на редовно правителство по отношение перспективите на бизнес
развитието? Какви биха били очакванията на бизнеса при евентуален нов служебен кабинет?
Може би именно липсата на редовно правителство е най-важният и водещ фактор що се касае до развитието на бизнеса. Причината е, че от него произлизат много други въпросителни, които остават без
отговор в продължение на месеци (дори и години).
Но нека преди всичко да обърнем внимание на принципния въпрос и елементарната пазарна логика – при наличие на стабилност и лесна предвидимост в една икономика, то тя става привлекателна за
развиване на бизнес и чуждестранни инвестиции. И разбира се обратното – ако в държавата бушува политическа, икономическа и социална криза, то тя със сигурност не е мишена за инвестиции, а бизнесът
страда.
В нашия случаи работим в първия сценарии заради глобалната обстановка, маркирана от турбуленции още покрай Ковид. Към това добавяме и утежняващият фактор за страна ни – невъзможността да се състави
стабилно правителство, което ограничава хоризонтите и чесно казано предизвиква дългосрочна несигурност за бизнеса. Опитите на служебното правителство за краткосрочни решения само задълбочават
проблемите. Всичко това поставя политиците (от редовно или служебно правителство) в предизвикателството да намерят конкретни формули и механизми на управление, така че тези проблеми да бъдат
разгледани в дълбочина, за да започнат да се предлагат конкретни решения.
5. Какво сочат анализите на Кофас за влиянието на инвазията в Украйна върху ускоряване инфлацията в Европа като цяло и в частност в България?
Със сигурност събитията в Украйна маркират значително икономическата карта на света, а и не само. Множество фактори оказват влияние на инфлацията и случващото се в гео-политически план определено е
един от основните. Това ще остане водещ риск за световната, и дори българската икономика.
Истината е, че инвазията на Изток бе поредното събитие, което допълнително усложни така или иначе динамичната обстановка от Ковид насам. Спирането на доставките и суровините оказаха сериозен натиск
върху производствата, които дълго време задържаха увеличенията върху крайния потребител, но в даден момент се наложи цените да бъдат вдигнати, за да се балансира пазарът. Именно тогава се усети
пикът – през есента на 2022 г. България достигна най-високото си ценово равнище от 1998 г. насам. Кофас направи прогноза, според която през 2023 г. цените ще продължат да нарастват, но динамиката
на това повишение ще се забави. От гледна точка на математически изчисления, прогнозната средна годишна стойност на инфлацията е 11.2% за 2023 г. в сравнение с 15.3% от предходната година.
Но нашите икономически анализатори обръщат специално внимание и върху базисната инфлация – тя е тази, която изключва цените не енергията и хранителните продукти. За съжаление тенденцията при нея е
по-скоро за устойчив растеж в множество страни в ЦИЕ, като очакваме да се разпространи в различни сектори. В този ред на мисли е възможно отново да наблюдаваме пикови инфлационни покачвания в
определени периоди от годината.
6. Къде на картата бихте поставили България в сблъсъка на евроатлантическите с източните ценности?
Моето мнение е, че България се намира на кръстопът. Агрументите ми в подкрепа на това твърдение обединяват позицията ми на експерт, както и на обикновен български гражданин. Както споменах,
политическата нестабилност поражда и ценностна такава. Напоследък всички решения, които се вземат, се придружават от опозиционни нападки, а това със сигурност предизвика нестабилност във всяко едно
отношение. Ако се върнем малко по-назад, то ще видим, че не сме били обединени около едно мнение дори и по отношение на Ковид кризата и органичителните мерки, които правителството налагаше, а след
това отменяше.
Тази липса на стабилност (в икономически, политически и социален план) определено влияе на образа ни в лицето на Европа. Подкрепяме определени решения, но не изцяло. Съдействаме за определни
политики, но все пак не толкова, колкото е редно да бъде.
Позицията ни по отношение на важните въпроси е разделена. Мненията са поляризирани. Потокът от информация – също. В едни подобни условия няма как да направим реална преценка на ситуацията и
по-лошото – няма как да достигнем до крайно, стабилно решение.
Истината е, че сме обвързани с евроатлантическите ценности покрай участието ни в ЕС и политиките, които до голяма степен са обвързани именно с еврозоната. Но се усеща и влиянието на Източния блок,
който се прокрадва в опозиционните политики. А оттам и в социално-обществен план. Затова и споделих, че сме на кръстопът – в цялата тази несигурност, не се знае в коя посока ще повее вятърът
платното. Силно се надяваме, че при едно стабилно правителство ще имаме по-голяма яснота.
7. Как миграционната вълна оказва влияние върху човешкия капитал?
Обичайно имиграцията се възприема като непременно отрицателно явление. Да, от една страна вълнáта предизвика известни затруднения в социално-обществения живот и породи допълнителни политически
разнобои по отношение на нейното посрещане и овладяване.
От друга гледна точка обаче напливът открива нови възможности както за икономиката, така и за компаниите. Нека не забравяме, че част от потока се състои от квалифицирани кадри в трудоспособна
възраст, с поне средна степен на образование. Т.е. дори да има известни бариери на националната принадлежност, считаме, че правилният ход в текущата ситуация е да се насочат усилия и ресурси към
развитието на тези кадри и приобщаването им към фактическата работна сила. Тази стратегия би дала и възможност за развитие на образователни и квалификационни центрове, обучителни курсове и пр., а
този сегмент от икономиката ни определено се нуждае от предпоставки за напредък.
8. Какви политики прилага бизнесът в България за справяне с проблема на липсата на квалифицирана работна ръка?
Истината е, че този проблем не е от скоро и за съжаление ще продължи още дълго занапред. Причините за него се пораждат на много равнища, започвайки от организацията на обучителната подготовка.
Хубавата новина е, че в последните години Министерството на образованието и науката интегрира множество дуални програми, чиято цел е да повиши квалификацията на бъдещата работна сила по професии,
ключови за икономиката на страната. Това се случва посредством живи срещи с представители на корпоративния свят, което от една страна подготвя учениците за истинската работна обстановка и от друга
– улеснява достъпа до пазара на труда.
Ние виждаме много потенциал в този проект, но за съжаление той няма как да даде моментално отражение, тъй като ефективната реформа дава резултати чрез натрупване на множество осъществени дейности.
Ето защо и към днешна дата представителите на бизнеса залагаме най-вече на вътрешни обучения, а когато е необходимо да проведем външни такива, ги поемаме на собствени разноски. Това е основен
способ, който прилагаме при назначаване на нови служители, за да можем да повишим тяхното ниво на квалификация.
9. Тези дни стана ясно, че докладът за икономическите показатели на България за въвеждане на еврото ще се разглежда едва през пролетта на 2024 г. от ЕК. Какви са негативните аспекти от
забавянето?
Преди да разгледаме негативните последици от отлагането, нека нека първо изясним причините за него.
В средата на 2020 г. България се присъедини към Европейския валутен механизъм 2 (ERM II). По време на преходния период, който е минимум 2 години, БНБ трябва да запази фиксирания обменен курс на
лева, както и да покрие Маастрихтските критерии за инфлация и външен дълг, които са спрени поне до края на 2024 г. поради пандемията, последвана от енергийна криза. Дългосрочните лихвени проценти
трябва също да останат близки до най-ниските, преобладаващи в еврозоната. От друга страна нивото на инфлация е допустимо да надвишава само с 1,5 процентни пункта равнищата на държавите членки,
които са на 3-те най-ниски позиции по отношение на показателя. България изпълнява всички критерии с изключение на последния, като в края на 2022 г. инфлацията у нас е с 9,5 процентни пункта над
долната граница на еврозоната.
С други думи – проблемите с икономическите показатели на страната ни са на дневен ред още преди докладът да се отложи за преразглеждане през идната година.
В комбинация с вътрешната политическа безизходица, не се очаква България да може да се присъедини към еврото дори през 2024 г. Това е основният негативен резултат от всички сътресения по пътя към
присъединяването ни на борда на еврото.
10. Какви са инвестиционните възможности у нас в среда на нестабилни финансови пазари и инфлация?
Инвестиционните възможности, които са реалистично постижими в близкото бъдеще, са свързани с потенциалните релокации на производствата – тема, която поставихме на дневен ред още с идването на
COVID-19. Понастоящем тази перспектива е дори още по-привлекателна за бизнеса, защото много компании осъзнаха, че сигурните доставки са по-важни от евтините такива. Също така, по-ниските разходи за
труд все повече започват да бъдат водещ фактор, наред с подобряващата се инфраструктура. Като цяло регионът е подходящ за подобни инвестиции и това се усеща по показателите, които следим.
Неприятната действителност обаче е, че чуждестранните инвеститори няма как да останат безразлични към случващото се в политическия живот на страната ни и всички рискове, които той предизвиква
напоследък. Т.е. те ще имат доста големи резерви при преценката си дали да развиват дейността в България. В последно време се наложиха и по-високи лихвени проценти първо от Европейската централна
банка, в последствие и от БНБ, тъй като тя прилага политика, огледална на тази на ЕЦБ.
Въпреки това всички се надяваме да видим управленчески решения, които да целят насърчаване на чужди капитали така, че поне в известна степен перспективите пред нас да се просветлят. С други думи -
инвеститорските дейности зависят най-вече от парламентарната сцена, тъй като наложилите се предизвикателства в последно време могат да се урегулират единствено с адекватна държавна намеса.
11. Каква е Вашата прогноза за развитието на световната рецесия? И какво предстои, според Вас, в икономически план в България?
Всъщност очаквахме рецесията да бъде по-тежка през тази година. Най-значителният спад в световната икономика идва от развитите икономики, с изключение на САЩ, най-вече от Западна Европа (+0,4% за
2023 г. за разлика от +2,5% за 2022 г.) и ЦИЕ (+0,8 % за 2023 г. и +4% за 2022 г.). Това не се отнася само за Европа, но и за други региони - прогнозираният среден ръст на БВП за Северна и Латинска
Америка например е съответно +0,8% и +0,9% за 2023 г. в сравнение с отчетените +2% и +3,8% през 2022 г. Положителни са тенденциите при Азия, чийто прогнозен годишен ръст на БВП е с 0,5 пункта над
отчетения за 2022 г.
В региона на Централна и Източна Европа проследихме как се движи броят дружества, изпаднали в несъстоятелност, тъй като това е показателно доколко са ефективни държавните и европейски мерки в
подкрепа на бизнеса за справяне с пандемичните последици. Оказва се, че през 2022 г. се наблюдава увеличение на компаниите, обявили фалит, като в ЦИЕ този брой е сравнително умерен. Този резултат
се дължи на това, че финансовите помощи за една част от дружествата послужиха единствено за изкуствено удължаване на техните жизнени показатели, без реално да са подкрепа за развитие. През 2023 г.
не се очаква ликвидността на плащанията да бъдат подкрепени с мерки, както се наблюдаваше през предходните години, а това естествено ще отсее компаниите, пред които действително има
перспектива.
Що се отнася до икономическата обстановка у нас - очакваме прогнозен ръст на БВП от 1% за 2023 г., в сравнение с 3,7% за 2022 г. Бавно и твърде е тромаво е справянето с настоящите
предизвикателства, както личи по ниския процентен ръст, но положителното е, че все пак се движим във възходяща, макар и плавна, градация. Един от факторите, които затрудняват картината в България,
е текущото намалено търсене в страните, към които насочваме износ, а 70% от нашия БВП се състои именно от експортните стоки и услуги. Това неминуемо затруднява предстоящото възстановяване и
стабилизиране на икономиката ни.
12. Смятате ли, че са възможни по-сериозни финансови сътресения в банковия сектор, както това се случи в САЩ?
Важно е да отчетем, че финансовите сътресения в САЩ всъщност са в рамките на един специфичен сегмент от банковия сектор, а именно – финансирането на иновативни и технологични стартъп компании, т.е.
предоставянето на рисковия капитал, от който се нуждаят.
Всичко започна с краха на Silicon Valley Bank на 10-и март тази година, който повлече със себе си още редица банкови институции. Това естествено създаде по-трудни оперативни условия в този сектор,
а трудностите пред стартъп предприятията няма да спрат дотук. На пазара ще се появяват допълнителни бариери за навлизане на нови участници, а финансовите предизвикателства ще растат, тъй като
валоризацията на финансовия им пазар е в низходяща тенденция през последните дванадесет месеца.
Въпреки че гореизложеното отразява въздействието на икономическия спад в банковия отрасъл и обуславя финансовите затруднения, считаме, че последиците ще останат капсуловани само в сектор, който
обслужва прохождащите IT дружества.
В този ред на мисли за да бъде тежко поражена една банкова система, то тя следва да бъде разтърсена на много нива, не само в един неин отделен „клон“. Стратегически тази структура е изградена
устойчиво така, че сътресенията, които понася, да останат, само в отрасъла, в който са причинени, доколкото това е възможно, разбира се. Не са чести случаите на необратими банкови последици, още
по-малко на сривове и това не случайно е така.
13. Има ли още нещо, което Вие бихте искали да споделите?
Знаем, че положението и у нас, и по света в момента е изключително затруднено. Поредицата от събития, която се разрази в последните години, е безпрецедентна поне в съвременната глобална история.
Считам това за валидно както в икономически и политически аспект, така и в чисто човешки план.
Но искрено вярвам, че изход винаги има, дори в най-критичните моменти. Преодоляването на трудностите е въпрос на правилна ситуационна преценка, адекватни и навременни реакции и ясни, реалистични
цели, а целият този процес изисква широка и прецизна информираност. В турбулентната буря, в която се намира бизнесът в момента, картината може да бъде най-лесно прояснена чрез експертно мнение и
специалисти с корпоративен поглед. Ето защо много внимателно подбрахме участниците в тазгодишното издание на конференцията на Кофас, с помощта на които да обособим правилните ходове пред компаниите
в текущата обстановка и да подчертаем, че място за паника няма, а стабилността е напълно постижима.
Пламен Димитров е управител на Кофас България. Той има над 15 години опит в банковия сектор, като през последните четири от тях е бил директор на отдел
„Корпоративни клиенти“ в Райфайзенбанк (България). Започва кариерата си в ОББ като специалист микрокредити. През 2004 година постъпва в Райфайзенбанк, където е специалист по малки и средни
предприятия, а след това става управител на клон на банката. Пламен Димитров има магистърска степен по Икономика на търговията от Университета за национално и световно стопанство в София, а скоро
защити успешно и MBA в Cotrugli Business School.
Интервю на Ани Романова, Econ.bg