За трети последователен месец консолидираният бюджет отчита растящо положително салдо, но за пореден път това се дължи в малка степен на по-високи приходи от данъци и в голяма степен на по-високите постъпления по европейските програми. Месечното изпълнение на бюджета показва, че през май са постъпили около 166 млн. лв. повече приходи в сравнение с май 2014 г., от които около 39 млн. лв. са данъчни приходи и около 98 млн. лв. са постъпления по европейски програми. Консолидираните приходи с натрупване за първите пет месеца на годината са с над 2 млрд. лв. над нивата им за същия период на предходната година, като от тях 41,5% се дължат на по-високи данъчни приходи и 49% - на по-високи постъпления от европейски програми. С други думи, ако се абстрахираме от европейските програми, по които разходите са почти непроменени в сравнение с предходната година, а трансферите към българския бюджет са с малко над 1 млрд. лв. повече, големият излишък ще спадне почти наполовина.

От изпълнението на държавния бюджет за първите пет месеца на 2015 г. се вижда, че по-високите постъпления в сравнение с предходната година се дължат в основна степен на данъците. Най-голям принос за това имат приходите от ДДС, които представляват 60% от по-високите постъпления и акцизи – около 24%. И докато приходите от акцизи продължават да растат и през май, същото не може да се каже за постъпленията от ДДС. Месечните приходи от ДДС от сделки в страната са почти постоянни за първите пет месеца – около 385 млн. лв., като само през февруари и март те са около 400 млн. лв. В същото време за периода януари-май 2015 г. месечните приходи от ДДС от внос са по-ниски в сравнение със същия период на предходната година. В резултат на това общите постъпления от ДДС през май са с около 28 млн. лв. по-ниски в сравнение с май 2014 г., което, предвид важната роля на това перо в общите бюджетни приходи, е в контраст с еуфорията около по-високите постъпления.

Заедно с това на преден план се завръща и познатата тенденция на увеличаващи се разходи, която беше прекъсната през април, когато консолидираните разходи за първите четири месеца на годината бяха с около 9 млн. лв. по-ниски в сравнение с предходната година. През май натрупаните разходи вече са със 107 млн. лв. по-високи, което означава, че месечните разходи само през май са се увеличили със 116 млн. лв. Скокът се дължи в най-голяма степен на социалните разходи и стипендиите, което е очаквано, предвид че в прогнозата за Консолидираната фискална програма за периода 2015-2017 г. са залегнали с около 50 млн. лв. по-високи разходи. Заедно с тях се увеличават и разходите за заплати, което е в разрез със средносрочната бюджетна прогноза, която предвижда свиване на тези разходи с около 270 млн. лв. При това перо прави впечатление, че разходите за заплати по европейски програми намаляват, но това е изцяло компенсирано с увеличение на разходите за заплати по държавния бюджет.

Същевременно разходите за издръжка продължават да се свиват, което представлява известен риск, тъй като в Средносрочната бюджетна програма се предвижда увеличение на тези разходи с около 130 млн. лв., а натрупаните разходи за първите пет месеца са близо 100 млн. лв. по-малко в сравнение с предходната година. От една страна това може да се дължи на променената методология, по която се изчисляват разходите за заплати и издръжка. От друга страна, въпреки променената методология, управляващите могат да се позоват на същата прогноза и да увеличат разходите за издръжка по-късно през годината, което може да ограничи възможностите за свиване на бюджетния дефицит. При разходите за субсидии картината е сходна – проектът на Министерството на финансите предвижда разходите за субсидии за цялата година да са почти непроменени в сравнение с 2014 г., но за първите пет месеца на годината те са с около 100 млн. лв. по-малко в сравнение с предходната. Това означава бъдещо увеличение и още една пречка пред намаляването на дефицита.

Ако трябва да обобщим – нито приходите, нито разходите в бюджета носят много добри новини. Голямото подобрение при приходите е по линия на европейските средства, а те могат да се използват само целево, но не и за трупане на резерв, плащане на дългове и лихви или за провеждане на политики. Изключение е единствено инвестиционната политика, тъй като 2/3 от разходите по европейски програми са капиталови, а пък ¾ от всички публични инвестиции са финансирани с европейски средства. От друга страна отлагането на разходите за издръжка и субсидии към втората половина на годината изкуствено подобрява фискалната позиция. Предвид по-високите приходи - независимо че са в по-голямата си част от европейски средства, и по-ниските разходи - независимо че те са отложени, това дава сериозен повод на администрацията да настоява за повече разходи. Почти сигурно е, че първи ще се обадят от МВР и Министерството на труда и социалната политика, за които винаги се намират пари. След тях могат да се очакват и други ведомства, докато се изяде голямата част от по-високите постъпления при данъците.

Автор: Калоян Стайков, И.П.И