КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

 Брюксел, 21 януари 2004 г.

  ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА

ПРЕД ПРОЛЕТНИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ

ПРОГРАМАТА ОТ ЛИСАБОН – РЕФОРМИ ЗА РАЗШИРЕНИЯ СЪЮЗ

РЕЗЮМЕ

В продължение на четири години Европейският съюз осъществява стратегията от Лисабон и това води до неоспорим напредък, извършвайки необходимия преход към конкурентноспособна, създаваща работни места и основаваща се на знания икономика, характеризирана с растеж, социално сплотяване и респект към околната среда.

Настоящият четвърти доклад отразява постигнатия напредък след 2000 г. Той подканва Европейският съвет да оползотвори възможностите, предоставени от икономическото възстановяване и приближаващото разширяване и да даде необходимия тласък за по-нататъшното осъществяване на стратегията от Лисабон.

Постигнат напредък

Анализът на постигнатия от ЕС и държавите членки напредък се основава на докладите за изпълнение на Общите ръководни насоки на икономическата политика и Ръководните насоки по заетостта, както и на структурните показатели, предложени от Комисията и одобрени от Съвета. Анализът обръща внимание на необходимостта от по-енергично осъществяване на реформата в различните сфери чрез интегрирани стратегии. Неадекватното изпълнение на стратегията от Лисабон може да доведе до значителни нетни разходи за Европа, изразяващи се в намален растеж, забавено повишаване равнището на заетост, нарастваща разлика с някои от големите индустриални партньори в областта на образованието и изследователската и развойна дейност. Проведените от Комисията проучвания и симулации доказаха, че едновременното и интегрирано осъществяване на реформите ще доведе до повишаване на потенциала на Съюза за растеж на БВП в порядъка на 0.5-0.75 процентни пункта през следващите 5 до 10 години.

В допълнение към постигнатия в определени области напредък, докладът ясно посочва, че взетите на европейско равнище мерки представляват само част от формулата за правилно насочване на стратегията от Лисабон; редица реформи и инвестиции, които са отговорност на държавите членки, все още предстоят да бъдат извършени. В определени области съществуват значителни проблеми, които задържат изпълнението на цялата стратегия и които спират възстановяването на силния растеж. Нещо повече, най-сериозните забавяния са в трите стратегически области, които са от решаващо значение за растежа: знания и мрежи; конкурентноспособност на промишлеността и сектора на услугите; активност в напреднала възраст.

Приоритети за 2004 г.

При положение че предстои такава голяма част от изпълнението на стратегията, държавите членки трябва твърдо да се ангажират с осъществяване на реформите, очертани от Европейския съвет в Лисабон. Комисията предлага Европейският съвет да вземе необходимите решения, като наблегне на значението на бързите действия в следните три области:

• Повишаване на инвестициите в знания и мрежи чрез реализация на "Инициативата за растеж" като се отдава все по-голям приоритет на инвестициите в научно-изследователска дейност, образование и обучение.
• Укрепване на конкурентноспособността на европейските предприятия чрез прилагане на по-добро регулиране – особено за промишления сектор – и чрез приемане както на предложението за Рамкова директива за услугите, така и на предложението за План за действие за екологичните технологии.
• И накрая, утвърждаване на активността в напреднала възраст като се насърчават по-старите работници да останат част от работната сила чрез модернизация на образователната система в посока към образование през целия живот, на организацията на труда и системите на превенция и здравеопазване.

Подготовка за междинния преглед през 2005 г.

Комисията приканва също така Европейския съюз да дефинира рамката и метода на подготовка за междинния преглед на стратегията от Лисабон през 2005 г. От съществено значение е този преглед да насочи вниманието си към изпълнението на програмата и да се опре най-вече на финансовата рамка след 2006 г.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ПРИДВИЖВАНЕ НАПРЕД

В продължение на четири години Европейският съюз осъществява стратегията от Лисабон и това води до неоспорим напредък с въвеждането на необходимия преход към конкурентноспособна, създаваща работни места и основаваща се на знания икономика, характеризирана с растеж, социално сплотяване и респект към околната среда. Независимо от това, цялостното равнище на изпълнение и постигнатият напредък в държавите членки все още са недостатъчни и все още съществуват сериозни проблеми в някои области, които задържат осъществяването на стратегията като цяло и могат да възпрепятстват възстановяването на силния растеж.

Ето защо, Европейската комисия изисква от Пролетния Европейски съвет да даде свеж импулс на лисабонската стратегия и да вземе необходимите решения в стратегическите сектори. Всеки трябва да бъде ангажиран с осигуряването на възможности за осъществяване на промяната. 2004 година предлага на Съюза възможности в тази насока, които той трябва да не пропусне, ако иска да осъществи напредък.

Капитализация на базата на настоящия икономически възход

Икономическият ръст в Съюза през 2003 г. (0.8%) остана на разочароващо равнище за трета поредна година. През последните три години средният годишен темп на растеж е от порядъка на 1.25% в сравнение с 2.7% за втората половина на 90-те години. Независимо от това, в резултат от благоприятните условия, създадени от макроикономическата политика, стабилно намаляваща инфлация, задържане на стабилни лихвени проценти, известен напредък в структурните реформи и понижена геополитическа несигурност, доверието на икономическите субекти започва да се възвръща,  международната среда се подобрява и инвестиционният климат става все по-добър.

Следователно, възстановяването, което започна през втората половина на 2003 г., трябва да продължи и да набира скорост през цялата 2004 г. Реалният темп на ръст на брутния вътрешен продукт може да се повиши до 2% през тази година и да се приближи до 2.5% през 2005[1].  Налице е вероятност за възраждане с по-устойчив растеж в европейската икономика в краткосрочен план, като по този начин се даде свеж импулс на фронта на заетостта.

Извличане на ползи и от добавения импулс на разширяването

Пролетният Европейски съвет ще се проведе по-малко от четиридесет дни преди разширяването на Съюза на 1 май 2004 г. От сега нататък изпълнението на лисабонската стратегия ще включва и десетте нови държави членки, обхванати в настоящия доклад и от структурните показатели, наред със сегашните държави членки.

Разширяването трябва да бъде посрещнато с доверие. Влизането на тези нови държави членки в Съюза ще помогне за стимулирането на европейската икономика благодарение основно на техния потенциал за растеж (средно 4% годишно), производителност и способност за привличане на инвестиции. Освен това, създаването на вътрешен пазар от 450 милиона потребители, 300 милиона от които използват еднаква валута, ще доведе до по-високи равнища на търговия вътре в Общността и ще създаде нови възможности за инвестиции и индустриална организация, която ще извлече ползи от активите  не само на сегашните, но и на новите държави членки.

Чрез дефиниране на общи цели стратегията от Лисабон трябва да даде мощен импулс на елементите на сближаване и интегриране, стоящи в основата на разширяването. Така тези цели остават изцяло валидни и от съществено значение за цялостното развитие на Съюза.

Друг момент, на който трябва да се наблегне, е, че лисабонската стратегия може в известен смисъл да се разглежда като продължение на структурните реформи, извършени вече от тези страни за период от десет и повече години, като катализатор за работата, която предстои да бъде извършена, за да се постигнат сегашните стандарти и резултати на Съюза. Основата, която обаче тези нови държави членки трябва да положат в няколко области, не трябва да прикрива техните добри индивидуални резултати в други области, които понякога са по-добри от тези в сегашните държави членки. Нещо повече, тези бъдещи държави членки притежават по-голям потенциал за усъвършенстване – и по-добър шанс да наваксат – благодарение най-вече на по-големия си растеж и по-високите нива на инвестиции. Чрез своя опит в реформите и желанието си да продължат този процес, тези страни ще дадат ценен принос на стратегията от Лисабон и нейния политически начален тласък.

Икономическият подем и разширяването, следователно, предлагат на Съюза потенциално благоприятна ситуация, която той трябва да използва най-пълно. Това означава, че и сегашните, и бъдещите държави членки трябва по-твърдо да се ангажират с изпълнението на лисабонската стратегия и постигането на нейните цели.

АНАЛИЗ НА НАПРЕДЪКА КЪМ ЦЕЛИТЕ ОТ ЛИСАБОН

От март 2000 г. насам лисабонската стратегия е осигурила на Съюза ефективен управленски инструмент и подходяща рамка за действие за постигане на целите й.  Доказателство за това е цялостният напредък, постигнат през тези четири години досега.

 ЦЯЛОСТЕН НАПРЕДЪК СЛЕД 2000 г.

• След 1999 г. са създадени над шест милиона работни места, което повишава общото равнище на заетост от 62.5% на 64.3 % през 2002 г. Освен това, дългосрочната безработица в Европа е спаднала рязко от 4% през 1999 г. до 3% през 2002 г. И накрая, провежданите понастоящем реформи на пазара на труда започват вече да носят плодове, като заетостта поддържа относително добри позиции при заплахата на по-ниския ръст.
• Някои ключови пазари бяха изцяло или частично отворени за конкуренцията: пазарите на телекомуникациите, железопътния товарен превоз, пощенските услуги, електроенергията и газта. Този процес прави възможно модернизирането на тези пазари и стимулира повишаването на качеството на услугите, както и съкращаването на разходите, без това да има отрицателен ефект върху заетостта. Нещо повече, единното европейско въздушно пространство ще стане реалност от тази година, което ще способства за намаляване на закъсненията и задръстванията във въздушния транспорт.
• Основаната на знания икономика се превръща в реалност с мощно навлизане на Интернет в 93% от училищата, както и във фирмите, публичната администрация и домакинствата, и благодарение на постепенното развитие на Европейската изследователска зона.
• Подходът на устойчивото развитие присъства все по-активно при разработването на политиката. Няколко държави членки пристъпиха към реформа на системите/схемите на пенсионно осигуряване, за да се справят със застаряващото население. По подобен начин действията на Общността обръщат все по-голямо внимание на опазването на околната среда.
• И накрая, работата, извършена през първите четири години, позволи приемането на около стотина регламента, директиви и програми – в различни области, но всички насочени към постигане целите от Лисабон.

Независимо обаче от тези първоначални положителни и окуражаващи резултати, има още много да се направи, за да се постигнат целите, които Съюзът сам си е поставил за 2010 г. Анализът на постигнатия напредък[2] осветлява относително положителните развития, но и основните проблеми, които спешно трябва да бъдат решени. Те се потвърждават също и от докладите по изпълнението на Общите ръководни насоки за икономическата политика и Ръководните насоки за заетостта[3], както и от становището на Европейския икономически и социален комитет, представено миналия декември.[4]

Анализът на Комисията посочва четири фактора: необходимостта публичните финанси да бъдат жизнеспособни, незадоволителния принос на заетостта и производителността към растежа, разочароващото развитие на вътрешния пазар и накрая, липсата на устойчивост на растежа.

Осигуряване жизнеспособност на публичните финанси

За да не бъде застрашен зараждащия се растеж и да се осигури подходяща икономическа среда за неговото развитие, от съществено значение е да се поддържа стабилна макроикономическа рамка. По-конкретно, фискалната политика в Съюза трябва да продължи да се основава на Пакта за стабилност и растеж. Такова управление на бюджетната политика може да помогне за поддържане на растежа чрез стабилизиране на инфлацията, намаляване на държавния дълг и укрепване доверието на потребителите и инвеститорите.

Трябва да се работи още много, за да станат националните публични финанси жизнеспособни в средносрочен и дългосрочен план, за да се гарантира устойчиво развитие на икономиката, така че да се справим с демографските тенденции. Ако темповете на имиграция останат постоянни, свиването на работната сила, придружено с цената на застаряването на населението, вероятно ще снижи икономическия растеж до под 2% в дългосрочен план. Най-малко половината от държавите членки са изправени пред риск в това отношение: през 2003 г. средното равнище на държавен дълг в Европейския съюз по предварителни данни се повишава до 64.1% от БВП, като шест от държавите членки надхвърлят определената стойност от 60% от БВП.

Заетостта и производителността все още са недостатъчни за растеж

Растежът в Европа остава нисък през последните три години. В резултат, относителното равнище на брутния вътрешен продукт на глава от населението в Съюза остава непроменено през 2003 г. Съюзът не може да настигне САЩ, като нашият БВП на глава е 72% от този на американския ни партньор.

Ефектите от икономическия спад обаче сега се усещат върху заетостта. Еврозоната отбеляза загуба на около 200 000 работни места (в нетно отношение) през 2003 г. – това е първият спад от 1994 г. насам. Предвид мудното възстановяване и някои упорити закостенелости за 2004 г. се  предвижда създаването на много малко работни места и равнището на безработица ще продължи да се повишава леко до 8.2% през 2004 г. (9.1% в Еврозоната), преди да се насочи надолу през 2005. Понастоящем равнището на заетостта е все още твърде ниско и страните членки трябва да положат още усилия за постигане на набелязаните цели.

• Общото равнище на заетост се установи на 64.3% през 2002 г. при 62.5% през 1999 г. Независимо от повишението от 1.8 пункта за три години, то няма да успее да достигне междинното целево равнище от 67% за Съюза като цяло през 2005 г.
• Тенденцията в равнището на заетост сред работниците на възраст от 55 до 64 години е наистина тревожна. Подобрението с три пункта от 1999 г. насам до 40.1% през 2002 г. е недостатъчно, необходими са още около седем милиона работни места, за да постигне тази възрастова група целевото равнище от 50% през 2010 г.
• Равнището на заетост при жените нараства пропорционално по-бързо от средния процент на заетост, като по този начин допринася донякъде за затваряне на сериозната структурна разлика. Увеличението от 2.7 пункта за три години – 55.6% през 2002 г. – означава, че целта от 60% през 2010 остава реалистична.

Производителността, вторият фактор за растежа, също не дава все още достатъчен принос. Темпът на растеж на производителността на едно заето лице в Европа спада от средата на 90-те години насам и сега се колебае между 0.5% и 1% (при 2% в САЩ). В резултат, усилията на Европейския съюз да настигнат САЩ са в застой. Най-добри резултати имат Люксембург, Ирландия и Белгия.

Ниският растеж на производителността в Европа като цяло се дължи на два главни фактора: 1) приносът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) е много нисък и 2) инвестициите са недостатъчни. Усилията на Съюза да повиши своята производителност трябва да се съсредоточат върху тези приоритети, за да останем конкурентноспособни на САЩ, както и в по-глобален мащаб по отношение на другите партньори, по-конкретно - Китай и Индия.

В това отношение Европейската инициатива за растеж и Програмите "Бърз старт", на които Европейският съюз даде зелена светлина, са основни лостове за отключване на инвестициите за секторите на инфраструктурата и знанията.

• 31 проекта за 38 млрд. евро  до 2010 г. за трансграничните участъци на транспортната мрежа от TEN ( транспортни, енергийни и телекомуникационни мрежи). Не се определят нови приоритети, а сегментите, готови за стартиране в рамките на 3 години.
• 15 проекта за 10 млрд. евро до 2010 г. в ключови енергийни проекти от  TEN.
• 8 проекта за 14 млрд. евро за бързоскоростни и мобилни телекомуникационни мрежи, изследователска и развойна дейност и иновации.
• Общо 10 млрд. евро годишно (6 млрд. евро от ЕС и национални бюджетни източници, т.е. около 0.05% от БВП на Съюза). Съотношение 60:40 между публично и частно финансиране. Частното финансиране се нуждае от регулаторни реформи и новаторски финансови инструменти от бюджета на ЕК и от групата на ЕИБ. Малко е полето за по-нататъшно преразпределение в рамките на съществуващата финансова рамка.

Инвестициите – както публични, така и частни – в човешки капитал, са все още недостатъчни. Докато равнището на публичните разходи за образование като дял от БВП в Съюза (4.9%) е сравнимо с това в САЩ (4.8) и дори по-високо от това в Япония (3.6%), равнището на частни инвестиции е значително по-ниско.[5] Частният сектор допринася три пъти повече в Япония и пет пъти повече в САЩ, отколкото в Европа. Последните изследвания показват, че една допълнителна година образование може да повиши съвкупната производителност с 6.2% за типична европейска страна. Това повишение е особено забележимо в Южна Европа, като достига 9.2% в Португалия.6

Просто повишаване на цялостното равнище на инвестиции в човешки ресурси няма да бъде достатъчно - налице е ясна потребност да се инвестира по-ефективно, т.е. да се определят онези области на образованието и обучението, които създават най-висока възвращаемост и да се инвестира в тях.7 В тази връзка Съветът прие миналия май референтни равнища, за да организира реформата на системите за образование и обучение. Съвместният доклад на Съвета и Комисията пред Пролетния Европейски съвет, показва, че Съюзът разполага с добра основа, за да навакса.

 ЕВРОПА НА ЗНАНИЕТО: РЕФЕРЕНТНИ РАВНИЩА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ/ОБУЧЕНИЕ

• Делът на лицата на възраст от 25 до 64 години със средно специално образование нарасна от 55.4% през 1995 г. на 64.4% през 2002 г. Що се отнася до категорията 20-24 год. средното ниво за новите държави членки е много по-високо от това в сегашния ЕС (86% срещу 73%).
• Процентът на младите хора, отпадащи от училищната система без каквато и да е квалификация, е 18.1% през 2003 г. Това обаче е много далеч от целевото равнище от 10% през 2010 г., като процентът остава много висок в Португалия, което изисква спешни мерки.
• Участието на възрастните в образование и обучение през целия живот се е увеличило много през последните няколко години, като достига 8.5% през 2002 г. Независимо от това, целта за повишаване на този процент до 12.5% до 2010 г. ще изисква сериозни усилия, най-вече чрез специално разработени национални стратегии.
• 17.2% от младите европейци на възраст 15 години нямат минимално необходимите умения (четен, писане, аритметика).

Слабости на вътрешния пазар и конкурентноспособността

Недостатъчните инвестиции в стратегически области на научно-изследователската работа и в иновации подкопава конкурентноспособността на Съюза. Същевременно от жизнено значение за правилното функциониране на вътрешния пазара е създаването на среда, която да подпомага динамичното предприемачество и да прави икономиката по-конкурентноспособна. Независимо от успехите през миналото десетилетие, вътрешният пазар все още не е достигнал пълния си потенциал. Има няколко предупредителни сигнала, по които трябва спешно да се вземат мерки.8

• Съюзът е изправен пред забавяне на интеграцията на продуктовите пазари. Трансграничната търговия с промишлени стоки е в застой, като нараства само с 2.5% през 2001 г. и след това се свива с 0.3% през 2002 г. През последните пет-шест години цените в ЕС спряха да се уравняват. Трансграничните инвестиции също са на ниско равнище. В допълнение - има все още много технически препятствия, които пречат на свободното движение на стоките. И накрая, липсата на доверие у потребителите към трансграничните сделки и електронната търговия подкопава потенциала на свободната трансгранична конкуренция за повишаване на конкурентноспособността.
• В сектора на услугите вътрешният пазар е все още силно фрагментиран. Това се отнася и до дистрибуцията и търговията на дребно. На сектора на услугите се дължат 70% от БВП. Предприятията и потребителите продължават да страдат от много ограничения пред основаването на фирми и предоставянето на трансгранични услуги. Това сериозно ограничава конкурентноспособността на европейската икономика.
• Отварянето на пазара в мрежовите отрасли все още не е изцяло осъществено и ползите, свързани с ефективността, възможността за междусистемно свързване и сигурност на доставките в Съюза все още не са реализирани. Положението изглежда много различно в различните присъединяващи се страни. Мнозинството от тях са дерегулирали пазарите си на телекомуникации. Словения и Полша вече са отворили повече от половината си пазари на електроенергия за конкуренцията. В много от присъединяващите се страни обаче все още отсъства ефективна конкуренция в тези сектори.

Растежът все още не е достатъчно устойчив

Силният растеж, основаващ се на по-високо равнище на заетост и производителност, трябва да бъде устойчив. Лисабонската стратегия утвърждава модел на развитие, който дава възможност да се повишават по устойчив начин жизнените стандарти и качеството на живот на европейците благодарение на силен икономически растеж, позволяващ висока степен на социално сближаване и опазване на околната среда. Моделът се основава на  средно- и дългосрочна перспектива и поставя по-силно ударение на връзката между различните политики и взаимните им ефекти: устойчивият растеж изисква икономическият растеж да допринася за социален напредък и опазване на околната среда, социалната политика да подпомага икономическите резултати и екологичната политика да има икономически смисъл.

Всички държави членки и мнозинството от присъединяващите се страни са приели стратегии за устойчиво развитие. Те трябва да увеличат своите усилия  за по-нататъшно развитие и изпълнение на тези стратегии. Един първи преглед на съществуващите стратегии показва, че те са много различни, отразявайки специфичния национален контекст. Екологичното измерение е преобладаваща тема в много от тях. Повечето стратегии обаче са насочени към устойчивото развитие в неговите три измерения и включват изрични социални и икономически цели. Географският фокус също много се различава в различните стратегии, като някои са съсредоточени основно или изключително върху вътрешните приоритети, а други разглеждат и глобални въпроси. И накрая, някои стратегии се основават на секторен подход, напр. транспорт, селско стопанство, рибно стопанство и т.н., докато други са организирани около тематични приоритетни проблеми – напр. промяна в климата, опазване на биологичното разнообразие, използване на ресурсите и т.н.

На европейско равнище до края на настоящата година ще бъде предприет  преглед на стратегията за устойчиво развитие от Гьотеборг. Този преглед ще даде възможност да се оцени постигнатия досега напредък, да се разгледат връзките между резултатите от Световната среща на върха за устойчиво развитие от 2002 г., стратегиите за устойчиво развитие на ЕС и националните стратегии и да се начертаят приоритетните действия, необходими за ускоряване темпа на реформата.

 УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ И ПОЛИТИКИ НА ОБЩНОСТТА ПРЕЗ 2003 Г.

На европейско равнище са положени големи усилия за подсилване на синергията между политиките и дългосрочната устойчивост.

• Реформа на общата селскостопанска политика, пренасочваща помощта за утвърждаване на устойчиво селско стопанство, въвеждане на единно плащане за земеделските стопанства, напълно или частично несвързано с производствената дейност и водещо до задължението да се поддържа земята в добро земеделско и екологично състояние.
• Приемане на законодателство за данъчно облагане на енергийни продукти.
• Комисията въведе инструмент за оценка на въздействието, който прогресивно ще се прилага към всички основни предложения. Инструментът, който съчетава икономически, социален и екологичен анализ, вече е прилаган към важни законодателни предложения през 2003 г.
• Най-ясният случай е новопредложената регулаторна рамка за химически продукти. На основата на анализ на потенциалните икономически, социални и екологични въздействия и прозрачна и широкообхватна консултация с всички заинтересовани страни в процеса на разработване на рамката, е предложена разходно-ефективна  и балансирана система.
• ЕС е заложил в целите си използването на определени количества възобновяеми енергийни източници (22% зелена електроенергия и 5.75% био-гориво през 2010 г.).

ПРИОРИТЕТИ ЗА 2004 Г. – УДАРЕНИЕ ВЪРХУ ИНВЕСТИЦИИТЕ, КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТТА И ЗАЕТОСТТА

Европейският съюз все още не е успял да постигне всички свои цели, най-вече поради неадекватното осъществяване на реформите в държавите членки. Потенциалът на стратегията от Лисабон се заключава в нейния интегриран и целенасочен подход по отношение на политиките и реформите, които трябва да се осъществяват, като всеки един елемент подсилва другите. Единствено чрез възприемането на такъв интегриран, координиран и синхронизиран подход към реформите могат да се оптимизират резултатите. Следователно, за да върви напред, Съюзът трябва да предприеме последователни действия на тези различни приоритетни фронтове.

Съюзът трябва да предприеме спешни действия за обръщане на отрицателните тенденции в няколко сектора, а именно: инвестиции в мрежи и знания, конкурентноспособност на промишлеността и услугите и активност в напреднала възраст. Ето защо, Комисията призовава Пролетния Европейски съвет да се съсредоточи върху следния тристранен подход: инвестиции, конкурентноспособност и реформа.

Засилване на инвестициите в подкрепа на растежа

Предвид сравнително ниското равнище на инвестиции, европейската икономика се нуждае от преразпределение, увеличение и по-ефективно използване на публичните и частните инвестиции в различни ключови сектори, които са от жизнено важно значение за ново активизиране. Това не е несъвместимо с Пакта за стабилност и растеж и Общите ръководни насоки за икономическа политика. В тази светлина, Европейският съвет трябва да възприеме глобален и последователен подход за повишаване равнището и ефективността на инвестициите.

Съюзът вече е използвал част от потенциала, предлаган от финансовите инструменти на негово разположение за пренасочване на разходите към цели, очертани от лисабонската стратегия. Тези усилия ще продължат през 2004 г., особено към момента на междинния преглед на Структурните фондове и във връзка с финансовата рамка за след 2006 г.

• От 2000 г. насам са отпуснати близо 80 млрд. евро в подкрепа на три от основните цели на стратегията от Лисабон: инвестиции в човешки капитал (20 млрд.), иновации и предприемачество (22 млрд.) и свързване на трансевропейските транспортни, енергийни и телекомуникационни мрежи (37 млрд.).
• Като част от междинния преглед на структурните фондове преди края на март 2004 г. ще бъдат разпределени допълнително 8 млрд. евро от резерва за успешно осъществявани програми в съответствие с приоритетите на лисабонската стратегия (по-конкретно - широколентова инфраструктура).
• Структурните фондове ще допринесат в голяма степен за изпълнение на Инициативата за растеж, тъй като тя е свързана с мрежите с висок капацитет, особено за училища и болници.
• И накрая, новите държави членки са получили насоки за изготвяне на бъдещи програми в областта на модернизирането на мрежите, околната среда, заетостта, изследователската дейност и иновациите.

Осъществяване на Европейската инициатива за растеж

Чрез стимулиране на инвестициите в границите на стабилна макроикономическа рамка в две основни области, очертани в Лисабон – мрежи и знания – Съюзът може да изпрати мощно послание за насърчаване на започнатите реформи. Европейският съвет от миналия декември горещо приветства програмата "Бърз старт".

• ще проучи необходимостта от създаване на специфичен гаранционен инструмент на Общността и представя законодателно предложение при необходимост.
• ще назначава, в консултации с държавите членки, европейски координатори за определени трансгранични проекти, свързани с Инициативата за растеж.
• ще представи през първата половина на 2004 г. предложение за третия железопътен пакет за отваряне на международните пътнически транспортни услуги и повишаване качеството на обслужване.
• ще представи през първата половина на 2004 г. зелена книга за публично-частното партньорство.
• ще оценява заедно с ЕИБ изпълнението на програмата "Бърз старт" до 2007 г. като част от годишния доклад пред Пролетния съвет.

Стимулиране на инвестициите в знания

Инициативата за растеж дава активен принос за развитието на икономика, основана на знания. Тази мярка трябва да се разшири чрез повишени усилия в областите на изследователската дейност, образованието и обучението, които не допринасят достатъчно за растежа и конкурентноспособността.

 ИНВЕСТИРАНЕ В ЗНАНИЯ

• ще подобряват рамковите условия и публичната подкрепа за инвестиции в изследователска дейност, осигуряващи европейска последователност и синергия чрез открития метод на координация.
• ще подсилват лостовия ефект на публичната подкрепа върху частните инвестиции чрез по-ефективно ползване и координиране на финансовите инструменти (безвъзмездна помощ, фискални стимули, гаранционни механизми и подкрепа за рисковия капитал) и ще укрепват връзките между държавната изследователска дейност и индустрията.
• ще повишат усилията за подобряване набирането и професионалната кариера на изследователските работници чрез прилагане на открития метод на координация.
• ще представят редовни доклади по изпълнението на целите на системите за образование и обучение на национално равнище.
• ще дефинират и осъществяват национални стратегии за 2005 г. за образование през целия живот.  

Европейският парламент и Съветът

• ще приемат до март 2005 г. предложението за признаване на професионалната квалификация. В този контекст Съветът по конкурентноспособност  ще стигне до политическо споразумение до май 2004 г.
• ще приемат до края на 2005 г. предложението за рамковата програма за образование през целия живот, за да може тя да бъде изпълнена до 1 януари 2007 г.

Комисията

• ще завърши създаването на първата серия Европейски технологични платформи.
• ще изготви преработения вариант на рамката на Общността за държавна помощ за изследователска и развойна дейност.
• ще представи предложение за директива за влизането и престоя на изследователски работници от трети страни и свързания с нея план за действие.
• ще предложи Хармонизирана правна структура на европейски фонд за рисков капитал, който да осигури прозрачност от фискална гледна точка в цяла Европа.

Социалните партньори

• ще утвърждават националната реализация на рамката от действия за развитие на компетенциите през целия живот.

Засилване на конкурентноспособността в условията на устойчива икономика

Конкурентноспособността е ключов елемент на стратегията от Лисабон и остава главен източник на загриженост за някои държави членки и предприятия. Съюзът вече разполага със стратегия за повишаване на конкурентноспособността. Нейното осъществяване сега трябва да бъде подсилено и да бъдат определени приоритетите. Първият от тях трябва да бъде приемането на направените предложения колкото е възможно по-скоро, за да се даде силен тласък и положителен сигнал на предприятията и инвеститорите. От съществено значение е този "пакет за конкурентноспособност" да си проправи път и на първо, и на второ четене, преди края на мандата на настоящия Парламент следващия май.

• Приемане на регламента за Патент на Общността и постигане на политическо споразумение по инструментите, свързани с аспектите на юрисдикцията.
• Постигане на политическо споразумение за признаване на професионалните квалификации.
• Постигане на напредък в плана за действие по отношение на финансовите услуги - приемане на предложенията за директиви за инвестиционните услуги и прозрачността.
• Постигане на политическо споразумение в Съвета по укрепване законовото прилагане на правата на интелектуална собственост.
• Незабавно започване на дискусия по предложението за рамкова директива за услугите.

Засилване на индустриалната конкурентноспособност

Успоредно с услугите, индустриалната конкурентноспособност на Европа е от кардинално значение за икономиката. По-суровата конкуренция от страна на нашите конкуренти по цялото земно кълбо, започналият преход към икономика на знанията плюс разширяването на Съюза чрез присъединяване на нови страни още веднъж повдига въпроса какво място заема индустрията в европейската икономика. В този контекст явлението де-индустриализация – очертано от Европейския съвет миналия октомври – може да се превръща във все по-остър проблем.

 КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТ И ИНДУСТРИАЛНА ПОЛИТИКА

• ще повиши качеството на анализа на конкурентноспособността, особено в индустриалните сектори. Всяко действие, предназначено да повиши индустриалната конкурентноспособност, трябва да се основава на предварителен анализ на съществуващата ситуация с оглед очертаване на проблемите и отговаряне на ясно установени потребности. Тази работа означава тясна връзка с въпросните сектори, включително със социалните партньори.
• ще разработи своя нов индустриален подход. Това означава, че от тази пролет Комисията ще задълбочи анализа, произтичащ от комюникето за "индустриалната политика в разширена Европа" от декември 2002 г. и ще разгледа допълнителни аспекти на де-индустриализацията във връзка със заключенията на Европейския съвет от октомври 2003 г.
• ще се съсредоточи през 2004 г. върху няколко ключови мерки, които имат въздействие върху индустриалната конкурентноспособност чрез плана за действие за предприемачеството и този за иновациите.
• ще осигури следването на насоките от средносрочния преглед на плана за действие "е-Европа 2005 – информационно общество за всеки" и предприемането на мерки в тази област.

Социалните партньори

• ще продължат своите усилия за постигане на споразумение по индустриалното преструктуриране въз основа на общия текст, който те представиха през втората половина на 2003 г.

Подсилване на синергията между конкурентноспособност и околна среда

За засилване на икономическия растеж трябва да се използва в пълна степен синергията между предприятията и околната среда, което носи по-широкообхватни ползи, като същевременно свежда до минимум щетите, нанасяни на околната среда. За тази цел е необходимо да се укрепят политиката и регулативната рамка, които дават ясни сигнали на всички икономически субекти, и да се включат иновационни инструменти, които могат да накарат някои стопански сектори да се ангажират по-сериозно със защитата на околната среда.

 ПОДСИЛВАНЕ НА СИНЕРГИЯТА МЕЖДУ КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТ И ОКОЛНА СРЕДА

• ще въведат инструмент за анализ на въздействието на предложенията за изменения в съответствие с междуинституционалното споразумение за "По-добро законотворчество". Този интегриран инструмент трябва да обхване икономическото въздействие, особено върху конкурентноспособността, и последиците за работните места и околната среда.
• ще приемат предложението за екологична отговорност преди края на мандата на настоящия Парламент.
• ще приемат и осъществят плана за действие за екологична технология.
• ще приемат до март 2005 г. предложенията за HGV-такси (евровинетки), за химическите продукти (REACH), рамковата директива за еко-дизайн на енергоемките продукти и директивата за ефективност на крайното потребление на енергията и енергийните услуги.

Фокусиране върху реформите, подпомагащи активността в напреднала възраст

В средносрочен план застаряването на европейското население поставя много голям натиск върху обществото, пазара на труда, производителността и жизнеспособността на публичните финанси. На този фон трябва да се насърчава активното стареене на възрастните работници чрез по-голяма реформа на пазара на труда и чрез модернизиране не само на пенсионните схеми, но и на системите на превенция и здравеопазване, за да се гарантира на хората по-дълъг живот в добро здраве.

 УТВЪРЖДАВАНЕ НА АКТИВНОСТ В ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ

Държавите членки заедно със социалните партньори

• ще премахнат финансовите механизми, затрудняващи работниците да се пенсионират по-късно и  работодателите да наемат по-възрастни работници. Това включва корекция на специфичните данъчно-пенсионни механизми, законодателство за заетостта и пенсионното осигуряване, за да се намалят разпоредбите, обезкуражаващи старите работници да остават по-дълго в категорията на заетите и да се избегне ранното напускане на пазара на труда. Във всички държави членки трябва да се полагат усилия за избягване на ранното пенсиониране.
• ще утвърждават обучението за всички и разработване на стратегии за образование през целия живот, по-конкретно - за по-възрастни работници, които са слабо представени в обучението.
• ще подобряват качеството на работното място, за да са осигурят привлекателна, безопасна и адаптивна работна среда през целия трудов живот, включително непълен работен ден и прекъсвания на кариерата

ПОДГОТОВКА ЗА МЕЖДИННИЯ ПРЕГЛЕД ПРЕЗ 2005 Г.

Институционалната рамка на ЕС ще бъде радикално променена до времето, когато ще се проведе Пролетния Европейски съвет през 2005 г., най-вече поради процеса на институционално обновление и приемането на конституция на Съюза.

 КЛЮЧОВИ ДАТИ ПРЕЗ 2004/2005 Г.

• Февруари 2004: представяне от Комисията на финансовата  рамка след 2006 г. Първа обща дискусия под ирландско председателство.
• 26 март 2004: Пролетен Европейски съвет.
• 1 май 2004: разширяване на Европейския съюз с приемането на десет нови държави членки.
• 10-13 юни 2004 г.: избори за Европейски парламент.
• юни-юли 2004 г.: приемане от Комисията на законодателни предложения по финансовата рамка.
• 1 ноември 2004: новата Комисия встъпва в длъжност.
• края на 2004: преглед на стратегията за устойчиво развитие.
• март 2005: Пролетен Европейски съвет, отбелязващ преполовяването на срока на стратегията от Лисабон.

И така, 2005 г. ще отбележи половината на пътя от изпълнението на лисабонската стратегия. Тя ще бъде също и първата година, в която тази програма ще бъде прилагана към разширения Съюз и ще има нова Комисия и нов Европейски парламент. Този доклад, следователно, е последният доклад на настоящата Комисия, която разработи и следва лисабонската стратегия от 2000 г.

Този момент, маркиращ средата на периода, трябва да бъде повод за преглед на лисабонската стратегия, за да й се даде свеж подем за втория етап на изпълнението й. Той трябва също да даде възможност да се обсъди необходимостта от съответствие на целите с инструментите за постигането им и играчите, участващи на различни нива. Следващият Европейски съвет трябва вече да даде тласък, като дефинира рамката и общата насока, така че да позволи задълбочена подготовка до март 2005 г.

 РАМКА ЗА МЕЖДИНЕН ПРЕГЛЕД

• ще дефинира политиката и практическата рамка за действие, изготвени от Комисията и други ангажирани институции.

Комисията

• ще направи задълбочена инвентаризация на постигнатия от 2000 г. насам напредък, както и на подхода, инструментите и документите, използвани в този контекст, особено откритият метод на координация. Комисията ще се основава конкретно на становищата на Европейския парламент, съответните органи на Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.
• ще представи на тази основа в своя следващ пролетен доклад основния тласък на стратегията за 2005-2010, като същевременно потвърди основните й принципи и цели.
• ще предложи работен метод в подкрепа на изпълнението на реформите, основан на пътна карта.

Европейският парламент и Съветът