Информационно-комуникационните технологии (ИКТ) имат все по-голямо икономическо и социално въздействие. Чрез програмите еЕвропа 2005 и еЕвропа+ европейските политици успяват да отразят значението на новите технологии, бързото им разпространение и все по-широкото им използване в ежедневния икономически и социален живот на обществото.
Изследването за използването на информационно-комуникационните технологии в домакинствата през 2004г. е съвместно изследване на Националния статистически институт и Европейската общност и се
провежда съгласно изискванията на Евростат. Методологията и инструментариумът на наблюдението са напълно хармонизирани с директивите на Eвропейския съюз и Регламента на Европейския парламент № 808
/ 2004.
Основната цел на изследването е да се получат надеждни сравними данни, които да отразяват разпространението и използването на информационно-комуникационните технологии в Република България,
съпоставими с данните на останалите страни - членки на ЕС.
За осигуряване на информация във връзка с целта на изследването, обект на наблюдение са съвкупностите от обикновените домакинства в страната и живеещите в тях лица на възраст 16 - 74 години. В
обекта на изследване не са включени колективните (институционалните) домакинства, а също и едночленните домакинства, които се състоят от лица под 16 и над 74 години, тъй като тези лица не са обект
на изследване.
Извадката обхваща 4 614 домакинства и 10 150 лица от различни региони на България.
За осигуряване на представителни и с достатъчна стохастична точност резултати за съвкупностите на лицата и домакинствата е проектирана (излъчена) представителна на национално и регионално ниво
двустепенна гнездова извадка. При формирането й е използвано териториалното разпределение на домакинствата и населението на страната по статистически участъци в населените места. За гнезда на
първата степен са избрани статистическите участъци, а за единици на втората степен чрез случаен подбор са избрани домакинства, за които ще се попълва анкетна карта за домакинството и анкетни карти
за лицата, живеещи в тях.
Извадката е стратифицирана, като за райониращи са използвани административните области в страната (28 на брой) и местоживеенето на лицата (град, село). В резултат на стратифицирането са получени
общо 56 страти (28 страти на градското и 28 страти на селското население). В рамките на всяка страта общините са подредени по големина и включват населените места според броя на населението им.
За изследван период се счита първото тримесечие на 2004 година.
Анкетните карти за домакинствата и лицата съдържат общо 27 основни въпроса, обединени в четири модула:
А - Достъп до информационно-комуникационни технологии - за домакинствата и за лицата В - Използване на информационно-комуникационните технологии С - Използване на Интернет D - Търговия по Интернет.
След събирането на данните беше установен висок процент на възвръщаемост на анкетните карти - 91.8% за домакинствата и 96.4% за лицата.
В момента НСИ разполага с данни за използването на ИКТ по видове домакинства и по възраст, пол, придобита максимална степен на образование и видове заетост на лицата.
Поради посочването на повече от един положителен отговор от респондентите в някои от въпросите общата сума в някои графики надвишава 100%.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ДОМАКИНСТВАТА към 31 март 2004 година
Най-широко разпространеното устройство в България е телевизорът, който се среща при 97.3% от домакинствата. През последното десетилетие сателитните чинии (7.9%) бяха изместени от кабелната
телевизия (59.0%) и днес всяко второ домакинство е абонат на кабелен оператор. Все още ръчния компютър (палмтоп) не е много разпространен в България, което се вижда от ниския процент на използване
- 0.4%.
Много удобно и съвременно средство за комуникация си остава мобилният телефон. Данните сочат, че се запазва тенденцията на по-широко разпространение на мобилни телефони, които не позволяват достъп
до Интернет (45.7%), а в значително по-малко домакинства присъства мобилният телефон, позволяващ достъп до Интернет (11.5%).
Беше установено, че 14.6 % от домакинствата разполагат с домашен компютър, като този процент включва и преносимите компютри (лаптоп).
Фиг. 1. Осигуреност на домакинствата с ИКТ
Интернет достъп все още имат само 9.6% от домакинствата в България.
Фиг. 2. Достъп на домакинствата до Интернет към 31.03.2004 година
Данните, предоставени от Евростат, сочат, че средно 42.0 % от домакинствата в страните - членки на Европейския съюз (ЕС) разполагат с достъп до Интернет вкъщи. От новоприетите държави, присъединили
се към ЕС през 2004 година, най-голям е относителният дял на домакинствата в Кипър (53.0%), които са посочили, че имат достъп до Интернет вкъщи. По този показател, България се нарежда на едно от
последните места (9.6%), следвана от Турция (7.0%).
Фиг. 3. Достъп на домакинствата до Интернет в страните - членки на ЕС,
България и Турция към 31.03.2004 година
Най-висок е делът на домакинствата, осигуряващи достъпа си до Интернет чрез персонален компютър (8.2%).
Мобилните телефони се използват в по-редки случаи като средство за достъп до Интернет, което се потвърждава от получени данни - 3.4% от населението.
Цифровият телевизионен приемник със специално Интернет устройство все още не е навлязъл в ежедневието на българина и само 0.4% от домакинствата са посочили, че използват тази възможност за достъп
до Интернет.
Фиг. 4. Устройства за достъп на домакинствата до Интернет
Бързото развитие на новите технологии предлага и разнообразие в избора на услуга за осигуряване на връзка с Интернет. Засега модемът си остава най-широко разпространения вид връзка сред
домакинствата в страната (4.8%), следван от широколентовата връзка (3.7%), включваща кабелния Интернет, DSL и други. Съгласно еЕвропа 2005 План за действие една от приоритетните цели на
Европейската комисия за 2005 г. е да се постигне по-широко разпространение и популяризиране на широколентовата връзка сред обществото. Безжичната връзка се среща при 2.6% от домакинствата в
България.
Фиг. 5. Интернет връзки по видове устройства
Проучването сочи, че само 22.8% от населението е използвало компютър през последните три месеца към момента на наблюдението. Много е голям процентът на хората, които никога не са използвали
компютър или са го правили преди повече от една година (75.2%).
Използване на информационно-комуникационни технологии от населението
Проучването сочи, че само 22.8% от населението е използвало компютър през последните три месеца към момента на наблюдението. Много е голям процентът на хората, които никога не са използвали
компютър или са го правили преди повече от една година (75.2%).
Фиг.6. Използване на компютър от населението към 31.03.2004 година
Честота на използване на компютър
Важен фактор, определящ честотата на използване на компютър е възрастта и с нарастването на възрастта честотата намалява. Най-активни са младежите между 16 и 24 години. Те използват компютър всеки
ден или почти всеки ден (4.2%).
Младите хора между 25 и 34 години също се възползват от възможностите на модерната техника много активно (3.8%), следвани от останалите две възрастови групи от 35 до 44 години (3.2%) и между 45 и
54 години (2.5%). По-рядко в ежедневието си използват компютър хората между 55 и 74 години (0.4%).
Фиг.7. Честота на използване на компютър по възрастови групи
Най-предпочитано място за използване на компютър си остава домът на хората (11.7%). Голям процент от населението (10.7%) използва компютър на работното си място, а учебните заведения също предлагат
тази възможност (3.6%). Компютри се срещат вече и по летищата, хотелите, големите хипермаркети, интернет кафетата, клубовете и други. Сравнително голям е делът на хората, използващи компютри на
други обществени места (7.3%) - летища, хотели, клубове и други.
Фиг. 8. Места за използване на компютър през последните три месеца
По-голямата част от жените използват компютър на работното си място (36.5%), докато мъжете по-често се възползват от тази възможност вкъщи (37.2%). По-предпочитано място за използване на компютри
от мъжете са клубовете, летищата, хотелите и други (24.4%), докато при жените 19.3% прибягват до тази обществена услуга.
Фиг. 9. Използване на компютър по пол
Най-много лица посочват, че имат най-добра компютърна грамотност по отношение на текстообработката в Word (23.3%). Данните сочат, че 14.4% от хората притежават умения за използване на компютъра
като средство за комуникации и обмен на информация по електронен път.
Сравнително по-малко хора използват програмния продукт Excel за прилагане на основни аритметични формули за събиране, изваждане, умножение или деление на числа в електронни таблици (10.4%).
Електронната презентация, както и създаването на Интернет страница не са непознати на 4.1% от населението и служат за реклама, подготовка на доклади, онагледяване на данни и информация.
Създаването на компютърни програми е тясно свързано с прилагането на специални познания и грамотност в необятния свят на информационните технологии, и с такива умения се отличават скромните 1.9% от
лицата, работещи с компютър.
| Таблица 1 |
| Основни дейности при използването на компютър |
Брой - хил. |
Относителен дял % |
|---|---|---|
| Използване на Word и текстообработка | 1412.4 | 23.3 |
| Копиране или местене на файлове или папки (фолдери) | 1010.0 | 16.6 |
| Копиране или вмъкване на информация от един документ в друг | 963.4 | 15.9 |
| Изпращане на е-mail с приложени файлове | 872.7 | 14.4 |
| Използване на Еxcel | 633.9 | 10.4 |
| Създаване на интернет страница или на електронна презентация | 251.1 | 4.1 |
| Създаване на компютърна програма с използване на специализиран програмен език | 112.9 | 1.9 |
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРНЕТ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО
Интернет е глобална компютърна мрежа и предоставя неограничени възможности за получаване и обмен на информация, комуникации, търговия и услуги на потребителите от цял свят.
Данните сочат, че 15.9% от населението между 16 и 74 години в България, е използвало Интернет през последните три месеца. Все още е голям делът на хората, които не познават Интернет или не са били
онлайн повече от една година (81.9%).
Фиг. 10. Използване на Интернет от населението към 31.03.2004 година
Честотата на използване на Интернет е в тясна зависимост от степента на придобита максимална образователна степен на лицата.
Данните сочат, че през 2004 година ежедневно в Интернет са "сърфирали" 3.8% от висшистите. С много малка разлика в честотата на използване на Интернет след тях се нареждат хората със средно
образование, които също се възползват от предимствата на глобалната мрежа всеки ден или почти всеки ден (3.0%).
Фиг. 11. Честота на използване на Интернет по степен на образование
Докато висшистите се възползват по-често от достъпа до Интернет на работното си място (4.5%) и вкъщи (3.3%), хората със средно образование имат възможност да "сърфират" на други обществени места
(4.1%), а в по-редки случаи, в дома си (2.8%).
Фиг. 12. Места на използване на Интернет по степен на завършено образование
Най-голям процент от хората влизат в мрежата, за да търсят информация или онлайн услуги (35.0%). Мнозина от българите използват Интернет с цел комуникации (23.1%), а значително по-малка част се
възползват от предлаганите обществени услуги на електронното правителство (9.8%) и образователните онлайн услуги (5.9%). Статистиката сочи, че само 1.9% от хората използват електронните пазари за
поръчки и продажби на стоки и услуги, финансови услуги, както и за електронно банкиране.
Фиг. 13. Цели на използване на Интернет от населението
ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ
Пазаруването по Интернет представлява безспорно удобство със своята бързина на регистрация, възможност за проследяване на резултата от поръчките, евентуално доставки на място. Не са много хората в
България, запознати с удобствата и предимствата на световната електронна търговска мрежа, което се потвърждава от скромната цифра (33 011) на предложените и направените поръчки на стоки и услуги по
Интернет в България.
Според проучването много от хората нямат възможност или не желаят да се доверят на електронните пазари и това се потвърждава от получения относителен дял - 94.7% на хората, които не са поръчвали
стоки или услуги за лично ползване по Интернет повече от една година или никога.
Фиг. 14. Поръчки на стоки и услуги по Интернет
