В началото на годината продължава устойчивото развитие и растеж, но заедно с това забелязаните от нас опасности се задълбочават, каза съпредседателя на Центъра за икономическо развитие – д-р по икономика Георги Прохаски на представянето на редовния тримесечен доклад за развитието на икономиката на ЦИР.
"Ясно се очертава възходяща динамика в услугите, особено туризма. Продължават положителните тенденции в банковия сектор и капиталовите пазари. Икономиката ни запазва привлекателност за чуждите инвеститори. Запазва се тенденцията за преизпълнение на бюджетните приходи.
Заедно с това редица показатели потвърждават изказаната от нас прогноза за изчерпвани на досегашните фактори за динамизирания растеж в икономиката. Забавя се темпът на инвестирани и растежът на крайното потребление. Обезпокоителен е нарастващият дефицит по търговското салдо. Централният проблем в икономиката остава ниското жизнено равнище. Продължава обществената неудовлетвореност от здравеопазването. Въпреки напредъка, все още има какво да се желае от политиката към предприятията" се казва в доклада.
Налице са редица фактори и индикатори, които няма да дадат възможност на икономиката да расте с темповете от миналата година, алармират експертите от ЦИР. Г-н Георги Прохаски обърна внимание на ниската производителност на труда, липсата на квалифицирани кадри, продължаващото социално и регионално разслоение и оформянето на центрове на бедност.
Основен извод на икономистите от Центъра е, че тази година няма да постигнем растежа от миналата. Ако искаме да задържим растежа поне на сегашното ниво са необходими решителни стъпки в икономиката, а не развитие по инерция.
Новият програмен директор на ЦИР – д-р Красимир Петров коментира, че по отношение на растежа, спестяванията, туризма и бюджетния излишък не може да има двояка интерпретация. Двете по-тънки теми, обаче, са банковата система и външнотърговското салдо.
Кредитният растеж става застрашителен, алармират експертите от Центъра. Засега банковата система е стабилна, но е решаващо да се укроти растежът на кредита. Нарастването на кредитите не трябва да застрашава стабилността на финансовата система, коментира д-р Георги Прохаски. Според Центъра за икономическо развитие мерките на БНБ за ограничаване на кредитирането са недостатъчни. Централната банка трябва да предприеме малко по-пазарни механизми от чисто административните, съветват анализаторите.
Тревожен е темпът на нарастване на кредитите над този на спестяванията, коментира г-н Красимир Петров. Рентабилността на кредитите се определя от равнището на спестяванията и когато кредитите надхвърлят спестяванията, каквато тенденция се наблюдава през последните месеци у нас, кредитите стават нерентабилни.
Кредитирането надхвърля капацитета на банките и на самият бизнес, каза г-н Георги Прохаски. Именно оттам идва рискът. Основният въпрос е дали растежът на икономиката ще е здравословен, което означава спестяванията да се връщат в икономиката под формата на рентабилни инвестиции и рентабилно потребление.
По отношение на отрицателното външнотърговско салдо и преките инвестиции, основният аспект, който следва да се анализира е за какво се използват преките инвестиции – за реално производство, икономически растеж или за потребление.
Единственият начин за ускоряване на растежа и достигане на 8-10% растеж е със свиване на държавния дял в икономиката, коментираха експертите от ЦИР. Държавата трябва да намали участието си в преразпределението на Брутния вътрешен продукт на страната до 30%. Намаляването на съотношението бюджет/БВП е ключово за здравословния растеж.
Най-перспективният отрасъл в страната ни за момента продължава да бъде туризма. Голям потенциал за развитие в идните пет години имат селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, смятат експертите. Енергетиката ни е възпрепятствана от липсата на либерализация в сектора.
Капиталовият ни пазар не успя да заеме полагащата му се роля поради забавянето на някои процеси, коментира г-н Прохаски. Все още има шанс той да засили позициите си ако оставащата приватизация на държавни активи, особено в енергетиката, мине през капиталовия пазар и ако институциите му успеят да привлекат бизнеса да се финансира от капиталовия пазар, вместо от банките.
Можем ли да растем здравословно по-дълго четете тук.
