Вчера правителството прие социален пакет от три мерки на стойност 27 млн. лева за подпомагане за икономически най-уязвимите групи у нас. Малко след това финансовият министър Петър Чобанов и премиерът Пламен Орешарски обявиха, че финансовото състояние на държавата далеч не е цветущо.

Добро решение ли беше социалният пакет, ще се наложи ли актуализация на бюджета, ще прехвърли ли дефицитът 3% - икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков, от Института за икономическа политика Ясен Георгиев и Драгомир Белчев и от Експерният екип за икономика и политика (ЕКИП) Иван Георгиев коментират пред Econ.bg.

Ще помогне ли социалният пакет на нуждаещите се?

Този пакет ще даде глътка въздух на някои от най-засегнатите от икономическата ситуация социални групи, но в дългосрочен план трябва да бъде съпроводен от конкретни мерки в областта на социалната политика и приобщаващото развитие, смятат от ИИП. 

Пакетът е популистка мярка, която помага повече на самия кабинет, отколкото на хората в нужда, счита икономистът Иван Георгиев от ЕКИП. Мярката преди всичко позиционира правителството като щедро и социално ангажирано, и не помага трайно на по-бедните хора в обществото. Министър Чобанов заяви, че разходите по пакета няма да окажат извънреден натиск върху бюджета, тъй като ще се финансират чрез спестени разноски в социалното министерство и държавното осигуряване. Въпреки това разход от 27 млн. лева е сравнително малък, за да окаже сериозен натиск на фиска, казва Георгиев. 

Според Стайков приетият пакет едва ли може да се разгледа като много натоварващ за бюджета на фона на общи разходи от над 30 млрд. лв. От друга страна няма ясно доколко ще са ефективни мерките. Икономистът смята, че допълнителните пари няма да решат проблемите на майките и пенсионерите, които се нуждаят от енергийни помощи. “Проблемите там не са свързани с това колко пари се отделят, а дали средствата стигат до най-нуждаещите се или се размиват между прекалено голяма група хора, част от които не са толкова затруднени”, смята Стайков.

Ще се наложи ли актуализация на бюджета?

От Института за икономическа политика твърдят, че за  актуализация може да се говори, след като излязат данните за второто тримесечие на 2013 г. Уместно е да се изчакат данните за приходната част за първата половина на годината, още повече че се очаква в предстоящите месеци да отчете по-добра събираемост поради нововъведенията от началото на 2013 г. Отделно роля за състоянието на бюджета ще изиграе и сезонният фактор.

Актуализацията зависи изцяло от това правителство. Ако то съумее да води благоразумна и консервативна фискална политика, няма да има нужда от корекции. Ако обаче се поддаде на натиск за повече разходи, картината може да е различна, смята Стайков от ИПИ.

От ЕКИП не очакват актуализация на бюджета. "Типично за всяко ново правителство е да наплаши обществото какво лошо финансово положение заварва, така че да се освободи от последваща отговорност на собствената си политика", казва Георгиев.  Към момента няма индикации, че приходната част на бюджета ще се издъни. (Към април, когато излязоха последните данни за изпълнението на бюджета, приходната част се справя по-добре отколкото преди една година - постъпленията растат с 8,8% на годишна база и се равняват на 30,4% от очакваните за 2013, като за същия период през 2012 се равнят на 29,7%. В същото време, те са с 260 млн. лева по-малко от разходите, което пък този дефицит е с 20 млн. лева по-голям спрямо. Фискалният резерв е по-голям с 484 млн. лева).

По-скоро трябва да се обърне внимание на разходите, счита икономистът. Извънредният разход, който предстои министерството да направи през август, е в размер на 800 млн. лева. Тогава е матуритетът на краткосрочния дълг издаден през февруари, за да се плати субсидията на земеделските производители. Но това е сума, която Европейската комисия възстановява, успокоява Георгиев.

Ще прехвърли ли бюджетният дефицит 3%?

Дали ще прехвърлим заложената от ЕС горна граница от 3% бюджетен дефицит зависи от правителството. Ако то започне да харчи прекалено щедро, такава опасност наистина ще стане по-вероятно. Ако обаче се придържа към по-консервативната политика, каквито изказвания се чуха от управляващите, дефицитът дори може да е по-нисък от заложените 1,3%, оптимист е Стайков.

Може да се очаква достигане на мисловната граница от 3% ако се вземе решение за изплащане на отложени задължения, в това число поетия преди изборите ангажимент за бързо възстановяване на ДДС, обясняват от ИИП.

Възможен ли е гръцки сценарий в България?

Икономистите от ИПИ и ИИП са категорични, че у нас няма опасност от потъване на икономиката по подобие на гръцката. Причините за това са, че нивото на публичен дълг и бюджетен дефицит е ниско. България имаме спад на публичната задлъжнялост през последните години.

Целите на финансовия министър - прекалено амбициозни или изпълними?

Петър Чобанов даде заявка, че ще се придържа към стабилността, като едновременно с това работи и за растежа.

Според Калоян Стайков от ИПИ финансовият министър си е поставил малко по-амбициозна цел, от колкото може да изпълни. Чобанов може да направи крачки в тази посока - навременно възстановяване на ДДС, по-малко забавяне при разплащането с фирми, по-добра събираемост на публичните вземания. В крайна сметка обаче той създава единствено условията за добра бизнес среда. Оттам нататък останалите министерства и агенции трябва да намалят пречките пред инвестициите, правенето на бизнес и наемането и освобождаването на работници. В противен случай ще има изряден бюджет и редица пречки пред бизнеса, които не му позволяват да се развива успешно.

Стабилността  и растежа не могат да вървят разделени, но поставянето на стабилността на преден план не може да не се отрази на растежа, отчитат икономистите от ИИП. На този етап стабилността ще бъде обявена за основен приоритет и обещанията за икономически ръст ще бъдат отложени за следващата година, считат те.

Растежът и стабилността не са в конфликт, ако растежът се задвижва от частния сектор. Когато държавата реши да стимулира икономиката, това винаги оказва негативен натиск на стабилността, отчита Иван Геогриев от ЕКИП. Според него в размките на заложеният бюджет, Чобанов няма гъвкавост да използва фиска, за да стимулира икономически растеж. Ще бъде невъзможно и да се оповава на акумулирането на дълг, защото за тази година България почти е стигнала тавана, поставен от закона за бюджета. Активни фискални мерки за растеж биха могли да се реализират през следващата фискална година.

С колко ще порасне българската икономика тази година?

От Института за икономическа политика прогнозират, че икономическият ръст тази година едва ли ще надмине 1%, като това ще бъде в резултат от цялостната конюнктура в Европа и политическата обстановка в страната в първата половина на годината.

Прогнозата на ИПИ е същата - ръст между 0,5-1%, като е по-вероятно да не прехвърлим 1%.

От ЕКИП считат, че икономическият ръст през 2013 ще бъде може би малко по-голям от този, който видяхме през първото тримесечие на годината - около 0,7% - 0,8%. Този ръст ще бъде постигнат в случай, че домакинствата не намалят спестяванията си и износа запази своя ръст. Ще помогнат и инвестициите в капитал, които НСИ докладва успешно, ако се транслират в по-голямо производство, за което ще е нужна политическа стабилност и реално подобряване на бизнес средата.