Икономическа перспектива за новите страни-членки на ЕС (2008-2009г.)

Редовен икономически доклад на Световната банка за страните от ЕС8+2
(януари 2008 г.)

Икономическата перспектива за страните от ЕС8+2 (България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения) през 2008 и 2009 г. е като цяло положителна, но подобно на икономиките на страните от ОИСР базовият сценарий се характеризира със съществен риск от забавяне на икономическия растеж и повишаване на инфлацията. Това сочи последният редовен икономически доклад Световната банка за новите страни-членки "ЕС8+2".

“През 2008-2009 г. регионът ще продължи, макар и с по-малки крачки, по дългия път на догонване на страните от ЕС15", заяви Рон Худ, водещ икономист на Световната банка и основен автор на доклада. “През първата половина на 2007 г. в много от новите страни членки темповете на растеж на БВП достигнаха пикови стойности, като през второто полугодие те се запазиха устойчиви. Това успокояване вероятно ще продължи през 2008 г.  най-вече в балтийските страни. Очаква се постепенно възстановяване на растежа в Унгария, която премина през продължителна фискална консолидация и от средата на 2007 г. изпитва сравнително слаб  ръст на БВП и относително висока инфлация."

Ефектът от кризата на вторичния ипотечен пазар

Анализирайки корените на последните неблагоприятни събития, докладът на Световната банка  ЕС8+2 отбелязва, че развитието на вторичния ипотечен пазар в САЩ, довело до не толкова ясни перспективи за растежа в САЩ, е засегнало и други страни и пазари. Подчертава се, че въпреки по-голямата несигурност, няма промяна в основните параметри за новите страни-членки. В световен мащаб се очаква продължителен период с намалени апетити за излагане на риск, съпътствани от продължаваща неустойчивост, отразяваща се в резки колебания на почти всички пазари на ценни книжа. Това ще бъде предизвикателство за ЕС8+2, а участниците на пазара ще оценят стабилността и надеждността на политическите рамки. Въпреки това, с изключение на инфлацията, която ще бъде по-висока от очакваната, останалите основни икономически параметри в новите страни членки се запазват в общи линии непроменени. Ръстът на БВП е все още устойчив, но положението на страните с голям дефицит по текущата сметка продължава да поражда загриженост.

Според Худ, за да се добие представа за цялостната картина, е необходимо да се излезе извън рамките на непосредствените колебания на пазара. Способността на ЕС8+2 да устояват засега на хаоса в световен мащаб се дължи на няколко фактора. Банките им не са изложени толкова силно на влиянието на вторичния пазар. Икономиките им са в по-тясна връзка с ЕС, отколкото със САЩ. Кредитите отбелязаха ускорен ръст, но частните кредитополучатели поначало имаха недостатъчен дял на заемните средства.. Освен това, с изключение може би на България и Румъния, най-уязвимите страни започват да се приспособяват. Авторите на доклада правят заключението, че при очакваното забавяне на икономическия растеж в световен мащаб износът може да намали значението си като двигател на растежа, а за овладяване на вътрешното търсене ще са необходими финансови корекции.

Ето някои от другите основни изводи на доклада:

Въпреки по-слабия натиск от страна на търсенето, инфлационните тенденции в региона се затвърждават. Основен фактор за това са повишаващите се цени на храните и петрола. Ако това са еднократни промени, дължащи се например на ефекта на необичайните атмосферни условия върху реколтата, въздействието би следвало сравнително бързо да се разсее или да обърне посоката си. Въпреки това, доколкото те са отражение на по-дълбоки промени в глобалните модели на предлагане и търсене на енергия,  постепенното изместване на традиционното селско стопанство, произвеждащо храни, от такова, насочено към производството на биогорива, както и на променящите се вкусове и ускорения растеж на доходите в страните с дефицит на храни, могат да се очакват по-дълготрайни ефекти. Нещо повече, в голяма част от региона стойността на единица произведена продукция нараства по-бързо от производителността. Това се дължи отчасти на зараждащия се недостиг на работна ръка. Кредитният ръст в региона се забавя до известна степен, но остава висок. В заключение, в някои страни с плаващ валутен курс поскъпването на валутата вече не влияе задържащо върху инфлацията, а има обратен ефект.

Авторите на доклада отбелязват, че в балтийските страни дефицитът по текущата сметка се стабилизира, докато в България и Румъния продължава да нараства. Този дефицит е най-сериозният фактор за уязвимостта от влошаващите се международни условия и е особено тревожен за страните с висок външен дълг. Очакваното забавяне на растежа на БВП в балтийските страни през 2008 г. може да доведе до намаляване на външните дисбаланси, но в Румъния и България има много малко изгледи за обрат в близко бъдеще. В региона преките чужди инвестиции покриват в различна степен дефицита по текущата сметка, като покритието е пълно или значително в България, Чехия, Полша и Словакия, но се разчита в голяма степен на (дългови) портфейлни потоци (Унгария) и други заеми (балтийските страни, Словения и във все по-голяма степен Румъния).

Политическият отговор на тези събития е сравнително приглушен.  В Полша, Чехия и Румъния се наблюдава тенденция на умерено затягане на паричната политика. Страните с фиксиран или строго управляван валутен курс са ограничени във възможността си да разчитат на паричната политика за управление на търсенето и се налага да използват по-ефективно фискалната политика, за да се справят с подновения инфлационен натиск и постоянно високия дефицит по текущата сметка. Стабилният растеж през 2007 г. действително подобри основните фискални позиции спрямо първоначалните прогнози, но само в Унгария, Полша, Словакия и Словения структурният баланс се понижи с над 0.5 процентни пункта. Освен това Програмите за сближаване (ПС) подсказват, че само Унгария планира консолидация на над 1 процент от БВП, а дори и те могат да се окажат оптимистични. Като цяло бюджетите за 2008 г. (и 2009) изглежда не допринасят в достатъчна степен за ограничаване на инфлацията и външните дисбаланси. Същевременно биха могли да се положат по-големи усилия за подобряване на ефективността на публичните разходи. 

Специална тема: Удовлетвореност от живота и предоставянето на публични услуги в страните от ЕС10

Данните от изследването “Живот в преход" от 2006 г. (съвместна инициатива на Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка) за страните от ЕС8+2 и Хърватска показват като цяло доста висока обща удовлетвореност от живота в тези страни – хората, които посочват, че са доволни от живота си, преобладават над недоволните в съотношение 3 към 2. Данните от изследването разкриват в известна степен противоречиви мнения за въздействието на прехода върху живота на хората. От една страна, само в 5 от 10-те държави-членки на ЕС – Естония, Словения, Литва, Чехия и Полша – преобладават респондентите, които по-скоро са съгласни отколкото несъгласни, че “домакинствата им са живели по-добре в периода около 1989 г.”. В страните от ЕС8+2 подкрепата за пазарната икономика спрямо плановата е най-висока в Словения, Естония и Словакия. Най-силна е подкрепата за демократичните спрямо авторитарните форми на управление в Словакия, Словения и Унгария.

Удовлетвореността от предоставянето на публични услуги в новите страни-членки и Хърватска е като цяло доста висока. Броят на удовлетворените от качеството и ефективността на взаимодействие с държавните служители при издаването на официални документи (например паспорт, виза, акт за раждане, акт за брак, поземлен регистър и др.) надвишава този на неудовлетворените в съотношение над 2:1. Държавната образователна система е на второ място в класацията, следвана от системата на общественото здравеопазване. Но и тук се наблюдават големи различия между страните, като удовлетвореността е най-голяма в Естония и най-малка в Румъния.

43 процента от респондентите определят здравеопазването като най-голям приоритет за допълнителни инвестиции от страна на държавата, следвано от образованието (22 процента), пенсиите (17 процента), жилищното строителство (10 процента), и инфраструктурата (4 процента).

Във всички страни, включени в изследването, огромното мнозинство от респондентите не са съгласни че “сега има по-малко корупция, отколкото в периода около 1989 г.” Авторът на специалната тема Салман Зайди отбелязва, че, “огромното мнозинство от хората в региона са за умерено [или] силно участие на държавата в преодоляването на пропастта между бедни и богати.” Той допълва, че в момента в Световната банка се извършва допълнителен анализ, за да се разбере по-добре как се е развило неравенството на доходите в страните от ЕС8+2 през последните години и кои са основните икономически и социални сили, обуславящи наблюдаваната динамика. 

Редовният икономически доклад за ЕС 8+2 се публикува три пъти в годината и анализира активността в страните България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения. Той ще продължи да наблюдава макроикономическите показатели и реформите в страните от ЕС8+2 и ще предоставя актуална обобщена информация за икономическото развитие в региона и задълбочен анализ на основните текущи въпроси на икономическата политика, уточняват авторите на доклада.

Пълния текст на доклада (на английски език в PDF-формат) може да свалите от тук.