За първи път в България се изготвя изследване на условията за правене на бизнес на местно ниво. То е дело на Института за пазарна икономика (ИПИ), който разработи методология, направи социологическо проучване и след преглед на настоящите условия за правене на бизнес изготви класация на областните градове.

Индексът "Местни условия за правене на бизнес" има за цел да изследва различията в бизнес средата на местно ниво и да посочи къде в България е най-лесно да се прави бизнес от административна/регулаторна гледна точка. Индексът включва всички 28 области в България, представени от един град - най-големия в общия случай (областният център).

Индексът изследва административната тежест за бизнеса под формата на данъци и такси, регулации, качество на административните услуги и корупция. Той беше представен на пресконференция на 15 юли 2009 г.

Резултати

Резултатите показват, че липсват градове, които да получават най-високи оценки по всички индикатори. Градовете, които заемат най-предни позиции, се представят добре по едва два от индикаторите и на средно ниво по останалите. Това означава, че дори и градовете с най-добрите към момента условия за правене на бизнес трябва да работят още за подобряване на бизнес средата. Малките градове се представят по-добре в индекса, главно поради високите нива на корупция и проблемите при предоставянето на административни услуги в големите градове. Това важи в най-силна степен за София и Варна, където именно тези показатели дърпат крайното им класиране надолу.

На първо място в Индекса се класира Търговище, следван веднага от Враца и Габрово. Въпреки липсата на първа позиция по който и да е отделен основен индикатор, Търговище се представя отлично при нивото на местните такси (3-то място) и корупцията (2-ро място) и на сравнително добро ниво по останалите индикатори, което предопределя и първата му позиция в крайното класиране.

Враца също се представя добре, заемайки първа позиция при административните услуги. Въпреки това, не толкова добрият резултат при местните такси отнема първото място на града в крайното класиране.

Габрово е градът с две първи места - при местните данъци и електронното управление, но не дотам доброто представяне при корупцията и административните услуги е причината за крайното трето място.

Стара Загора се нарежда на последно място след Смолян. Най-добрата позиция на Стара Загора е в областта на местните такси, където градът е едва на 18-то място сред 28-те града, а най-лошата - в областта на административните услуги и местните данъци, където Стара Загора заема 25-то място в класацията.

В общото класиране на 28-те големи града София се нарежда на 19-то място заедно със Сливен, след Хасково и преди Пазарджик. Най-добрата позиция на София е в областта на местните данъци и прилагането на електронно управление, където градът е на 5-то място сред 28-те града, а най-лошата - в областта на административните услуги - 26-то място в класацията. По отношение на нивото на корупция, София е почти на дъното на класацията - 23-та позиция.

Пловдив се нарежда на 10-то място след Кърджали и преди Русе. Най-добра позиция Пловдив заема в областта на нивото на местните такси, където градът е на 2-ро място, а най-лошата - в областта на нивото на развитие на електронното управление, където Пловдив заема 25-то място в класацията от общо 28-те областни центъра.

Класация на Индекса „Местни условия за правене на бизнес 2009"

На регионално ниво градовете от Северен централен район постигат добри резултати по всички индикатори, което го поставя на първо място. Северозападен район също се представя добре, но високото ниво на местните такси оказва негативно влияние върху крайния резултат.

Югоизточен район се представя най-слабо в сравнение с останалите, главно поради високите нива на местните данъци и такси, както и заради високите нива на корупция. Разликата между него и най-добре класиралия се район е голяма, което показва необходимостта от спешни мерки.

Класиране по райони (1-28 място)

Забележка: Колкото по-близо до нулата е резултатът, толкова по-добре (по-предно е класирането)

Изводи

Административната тежест върху бизнеса в България е голяма, което е видно както от това изследване, така и от международни сравнения. Въпреки не особено развитите процеси на децентрализация в страната, не малка част от тази тежест се налага от местните власти - било то под формата на високи местни данъци и такси, тромава администрация, некачествени услуги или корупция. Всичко това може да се промени, и то по естествен път, но за целта е необходима подходяща среда, в която са налице стимулите за по-добро управление на местно ниво.

От ИПИ вярват, че тези стимули идват с процеса на децентрализация в страната, и че конкуренцията между местните власти ще доведе до по-добри условия както за бизнеса, така и за гражданите. За да се случи всичко това обаче, процесът на децентрализация в страната трябва да продължи. Пътят на децентрализацията е единственият, който ще доведе до конкуренция между отделните местни власти.

„Именно конкуренцията между общините е този естествен (автоматичен) механизъм, които може да доведе до създаването на по-добра бизнес среда на местно ниво" - Петър Ганев, ИПИ.

Местните власти трябва да имат възможност да са по-отговорни пред гражданите в своя район, и по-малко да зависят от централната власт, както е сега. Това ще им позволи да провеждат местни политики, които отговорят на нуждите на общината, ще насърчи прилагането на различни мерки и политики, които постигат специфичните цели на общността.

Препоръки

Общините могат да се справят по-лесно в кризата, като подобрят условията за живот и бизнес на местно ниво и предприемат следните мерки:

• Намаление на ставките на местните данъци и такси
• Премахване на незаконните режими
• Въвеждане на ясни правила при административните услуги и съкращаване на сроковете
• Развитие на електронното взаимодействие между бизнеса (и гражданите) и администрацията
• Активни антикорупционни мерки.

Освен тези мерки, които са в правомощията на всеки кмет и общински съвет, са необходими и промени в основни закони, които да дадат повече права на местните власти, а именно:

• Общините трябва да могат да определят напълно свободно размера на местните данъци и такси - да няма минимални и максимални прагове, както и конкретно дефинирани (чрез закон) местни данъци и такси.
• Част от преките данъци (подоходен и/или корпоративен) да преминат към общините.

Методология

Индексът "Местни условия за правене на бизнес" се гради на шест основни индикатора, като всеки един от тях има съставни такива (под-индикатори). Шестте основни индикатора имат равна тежест при определянето на крайния резултат. Индикаторите са следните:

1. Ниво на местните данъци
2. Ниво на местните такси
3. Регулиране на стопанската дейност на местно ниво
4. Електронно управление
5. Административни услуги
6. Корупция в местната власт

Тези индикатори успешно отразяват различията в условията за правене на бизнес на местно ниво, които зависят от местната власт и регионалните представители на централната изпълнителна власт.

Повече информация за изследването може да откриете тук.

Новини от пресконференцията, на която беше представен индексът, и от последвалата дискусия, ще откриете тук и тук.

Пълния текст на изследването ще откриете в прикачения файл.