Анализаторите продължават да хвалят постигнатия от Исландия успех по отношение на икономическото ѝ възстановяване. Това става три години след като исландската икономика колабира през 2008 г., пише „Айс Нюз“.

За разлика от САЩ и няколко държави в еврозоната, по време на световната финансова криза Исландия позволи на банковата си система да се срине, като тогава тежестта падна върху кредиторите на индустрията, а не върху данъкоплатците.

В следващите години правителството на Исландия предприе големи бюджетни съкращения, които намалиха фискалния дефицит от 14% от БВП на само 2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Същевременно безработицата в страната се понижи до по-малко от 5%, а икономистите прогнозират ръст на икономиката от 2,8% до края на 2012 г.

Международните кредитори, които през последните три години твърдяха, че знаят как да се справят с кризата, които сами причиниха, сега са принудени да признаят, че Исландия е била права през цялото време, пише Джеф Нилсън от „Дъ Стрийт“.

Страната направи точно обратното на всичко, което банкерите казваха, че трябва да се направи. Те естествено заявиха, че обществото трябва да спаси големите банки за сметка на данъкоплатците, защото те са твърде големи, за да фалират. Исландия обаче не даде на банките си нищо.

Международният валутен фонд (МВФ) също оценява изключително положително работата на исландското правителство. Според организацията решението на Исландия да изтласка загубите към притежателите на облигации, а не към данъкоплатците, както и да поддържа системата за социално подпомагане, която успява да предпази безработните от бедност, е помогнало за постигане на икономически растеж, пише „Блумбърг Бизнесуик“.

По думите на изпълнителния директор на МВФ Кристин Лагард икономическото възстановяване на Исландия е „впечатляващо“.

Страните от еврозоната трябва да предприемат редица мерки, за да могат да постигнат напредъка на Исландия, пише „Файненшъл таймс“. Това включва стратегии, които да „доведат до социално и икономическо приобщаване на политиците“. Според изданието трябва да има по-големи данъци върху по-заможните, а схемите за социално подпомагане трябва да се орежат в по-малка степен, отколкото други области от бюджета, за да се запази покупателната способност на групите с по-ниски доходи.

Тази статия ви хареса? Станете фен на страницата на Еcon.bg във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!