Някои ефекти от отказа от правилни реформи

Непосредственият ефект от отхвърлянето на идеята за реформи на финансирането в системата на силовите ведомства ще продължи да се усеща предимно от данъкоплатците, които плащат издръжката на различните служби (полицията, пожарната и военните). С други думи, работещите ще продължат да изплащат привилегиите на заетите в тази сфера. Това означава, че средства, които са можели да бъдат насочени към други отрасли, няма да могат да се използват по този начин.

Друг ефект от отказът от реформи, макар и в областта на финансирането, е ясната индикация за запазване на статуквото. Може би можем да очакваме, че полицията няма да стане по-мотивирана да действа. Предвид текущото разпределение на разходите вътре във ведомството, при което почти всички средства на МВР се харчат само за издръжката на персонала, а не за техника и оборудване например, можем да очакваме, че разкриваемостта на престъпленията – което номинално е основната функция на полицията – няма да се повиши. Тоест ще продължаваме да харчим много пари спрямо останалите европейски страни, без насреща да има кой знае колко по-добри (или по-добри изобщо) резултати. От тази перспектива може да се каже, че данъкоплатците получават втори удар. На първо място, те плащат висок дял от бюджета за полиция, а на второ не получават качествена услуга за парите си.

Отказът от реформи на неефективните държавни разходи може да окаже негативни ефекти дори на макроикономическо ниво, влошавайки бизнес средата в държавата. Това е така, защото стабилността на държавните бюджети са един от важните индикатори, които инвеститорите следят. Не бива да забравяме, че България е страната с най-бързо растящ дълг от всички държави от Европейския съюз, а откзът от намаляване на разходите, колкото и малко да са спестяванията конкретно от силовия сектор, несъмнено ще бъде разтълкуван като отказ от правилните реформи и запазване на статуквото; т.е. като застрашаване на стабилността на бюджета и поддаване на популистки искания.